Борис Старлинг
Месията (105)

105

Работеха бързо и тихо. Откъм улицата нямаше никакъв знак за бясната дейност, която протичаше вътре. Нито полицейски коли в оранжево и синьо. Нито радиопредаватели с напрегнати гласове. Нито хеликоптери в небето. Нищо, което да подскаже на Дънкан, че нещо не е както трябва, ако случайно се прибере. Щеше да си влезе през входната врата и те щяха да го хванат.

Майстор към полицията беше дошъл да оправи стъклото на вратата и Кейт успя да вземе заповед за обиск със задна дата.

Те намериха оръжията, с които бяха извършени убийствата, в шкафа под стълбите, всеки увит в отделна найлонова торба и скрити зад кашони от плодове, пълни с домашни дреболии. Имаше седем отделни оръжия — дървената бухалка, с която Джеймс Кънингам беше пребит до смърт; мечът, с който беше обезглавен Джеймс Бъкстън; ножът, използван при одирането на Барт Милър; мачетето, с което беше посечен Матю Фокс; хирургическият трион, с който Саймън Баркър беше разрязан на две; бейзболната бухалка, с която беше убит Джуд Хардкасъл, и накрая копието, с което предишната нощ в леглото си беше намушкан Томас Феъруедър. Всяко оръжие беше почистено, въпреки че дървените части се бяха оказали поне отчасти неподдаващи се на изтъркване — петънца кръв личаха в цепнатинките по дървото на бухалките.

На рафтовете в дневната откриха две книги с отбелязани пасажи. Първата беше Библията с подчертани с линийка с червена химикалка определени пасажи от Евангелията, свързани с поминъка на апостолите, отричането на Петър и неверието на Тома. Другата беше „Речник на светиите“, съвсем същият като онзи, който Ред беше донесъл, след като откриха телата на Саймън Баркър и Джуд Хардкасъл. Единайсет абзаца бяха отбелязани отстрани в полето със същата червена химикалка. Само един — на св. Йоан — още не беше.

В едно от чекмеджетата в спалнята на Дънкан намериха брой на „Сънди Таймс“. Страниците бяха на дупки, където беше изрязвал букви или думи от текста.

Единственото нещо, което не можеха да намерят, бяха езиците на мъртвите, останалите сребърни лъжички и някакъв инструмент, достатъчно малък и остър, с който е рязал езиците.

— Сигурно ги е взел със себе си — каза Джез, — което може би значи, че няма намерение да се връща поне докато не убие Йоан, на двайсет и седми, което е само след шест дни.

Ред кимна. Беше потънал в мисли.

Осем месеца. Осем месеца, в които се беше чувствал почти непрестанно като неудачник, защото не можеше да спре престъпленията. Осем месеца, в които пренебрегнатият му брак се беше опънал по шевовете и накрая се разпадна. И всичко това само заради един човек, на когото гласува доверие. Човек, когото той избра — лично той избра — да се включи в екипа му. Човек, който не само му изплю това доверие в лицето, но после и го използва за свои цели. Дънкан беше част от разследването от самото начало. Той знаеше през цялото време накъде са насочени търсенията. По всяко време, ако са били съвсем близо, той бе имал възможността да ги отклонява.

И когато Ред откри принципа Дънкан отиде и го изпорти на „Нюз ъф дъ Уърлд“ и им продаде случая. Своя случай.

Само че беше спестил най-интересната част. Това, че който се е раздрънкал, е същият, който убива. Човек извън подозрение и човек, който се чувства над закона.

Ред искаше цял следобед сам с Дънкан в стая без прозорци и без никой друг. Искаше да знае не толкова защо Дънкан го беше направил, но как беше успял да води толкова опустошително двойствен живот, без никой да знае. Екип от четирима, и единият от тях да успее да укрие толкова грандиозна тайна за цялостното си съществуване, беше почти невероятно.

Какъв човек си, Дънкан, да ни гледаш как се тормозим и да нямаш капка милост?

И когато разбере как, ще го закове за стола с белезниците и ще го нарита до смърт. Не за разбиране или просветление. За отмъщение, чисто и изконно.

Ред се събуждаше всяка сутрин в шемет над урвата на собствената си нормалност.

Но нямаше да има нито минутка насаме с Дънкан, какво ли пък за цял следобед. Можеше да получи отговори на въпросите си, но не и физическо удовлетворение. В стаята винаги щеше да има и някой друг просто за сигурност.

Извърна се и излезе в двора.