Борис Старлинг
Месията (102)

102

Не е трудно да избереш жертвите си, ако знаеш къде да търсиш. В полицейските база данни, предизборните списъци, пощенските списъци и къде ли още не. Невероятно много информация може да се открие за хората, ако пожелаеш. Аз знаех какво търся и търсих, докато не ги открих. Първо трябваше да ги разпозная, после трябваше да ги следя, да се уверя, че живеят сами, да разбера какви са привичките им и други такива. Някои от тези, които избрах първоначално — трима, струва ми се — не бяха подходящи. Трябваше да ги зарежа и да открия нови.

Ами вече избраните? Чисто технически може да се окаже, че не са си у дома на съответната дата. Може да са на почивка или където и да било. Ако стане така, значи не е било по волята Божия, дето съм ги избрал за мъченици. Но всички са си вкъщи, значи така иска Господ.

Когато отивам у тях, нося полицейска униформа просто за да съм сигурен, че ще ме пуснат. Може и да е по-лесно да ходя цивилно облечен само с полицейската карта, но все пак е по-рисковано. Всеки може да се представи за цивилка. Хората обикновено ги карат да чакат на вратата, докато ги проверят в управлението. Не и ако си в униформа обаче.

Не нося униформата по време на самото им мъченичество, разбира се. Куртката и панталонът може да оставят влакна по тялото. Освен това внимавам да нямам влакна от дома си когато излизам. Никога не сте идвали вкъщи, нали? Там няма хвърчащи влакънца. Подовете са гола дъска. Нямам никакви килими или черги. Имам щори вместо пердета, памучни завивки вместо одеяла. Няма нищо, което бих могъл да пренеса от дома си на лобните места. Преди всяко мъченичество се прибирам вкъщи, за да съм сигурен, че съм чист, така че да няма веществено доказателство от някое друго място, където съм бил. А ако пренеса влакънца от едно място на друго в нощите, когато изпълнявам по две, това няма значение. Защото полицията знае, че същият човек е бил и на двете места.

Само че не знаят кой. Това е.