Борис Старлинг
Месията (10)

10

Работната им стая беше много тясна, топла и задушна. Ред се беше опитал да докопа някое от по-добрите помещения, но всички бяха заети в момента. Тия дни Скотланд Ярд гъмжеше от високопоставени чужди делегации — една от Интерпол, втора от Япония и трета от Чили. Бог знае какво правеха тук.

Ред седеше на председателското място на масата. Джез и Кейт бяха отляво, и двамата чистички и спретнати. Дънкан седеше от дясната страна на Ред и лъхаше на тютюн. На другия край на масата беше професор Андреас Любецки, патолог от Министерството на вътрешните работи, който се беше заел с тялото на Филип. Зад него над четирийсет снимки на двете убийства бяха закачени на бяла дъска с малки червени магнитчета като капки кръв по ъглите на фотографиите.

Те всички познаваха Любецки добре и го харесваха. Той беше поляк, който през шейсетте дошъл в Единбург по обменна програма с Варшавския университет и повече не се върнал в Полша. Бил главният патолог в Локърби, където за три и половина денонощия без сън направил аутопсии на повече от двеста трупа^[1]. От хилядите му случаи това беше единственият, за който отказваше да говори. През 1992 година Лондонският университет беше предложил на Любецки професура по съдебна медицина и така той беше заменил Единбург за Големия Смог и келтските престъпници с лондонските разбойници.

Нито слабостта на Любецки към шалчета, вързани на фльонга, нито странната комбинация от полски и шотландски модулации в неговия акцент можеха да се мерят с факта, че беше извънредно добър в работата си. И той като Ред подхващаше ужасяващото със същото непоколебимо безпристрастие, с което четеше книга или шофираше. Но Ред подозираше, че безпристрастието му беше дълбинно, както длето дълбае в камък, докато в неговия собствен случай беше само подкожно.

Любецки си прочисти гърлото.

— Проведох предварителна аутопсия на тялото на Филип Родс. Говорих също и с доктор Слатъри, който проведе подобно изследване на трупа на Джеймс Кънингам. — Любецки размаха листчето, на което беше записал бележките си от разговора със Слатъри. — Имаме основания да предположим, че и двете убийства са дело на един и същ човек. Почеркът, общ за двата трупа — откъснатият език, лъжичката, бельото — ни навежда на същата мисъл. И с думите „един и същ човек“ имам предвид мъж. Нараняванията по тялото на Джеймс Кънингам особено, не отговарят на нападател жена. Нито пък отговарят на присъствието на няколко нападатели. — Той отмести стола си назад и се приближи до фотографиите на бялата дъска. — Че Филип Родс е бил убит първи, е почти абсолютно сигурно, ако използваме мярката за спад на телесната топлина с един и половина градуса по Фаренхайт за всеки час след настъпването на смъртта при нормална стайна температура. Тялото на Филип Родс е намерено около седем часа тази сутрин, по което време той е бил мъртъв от най-малко пет часа. Като период на настъпване на смъртта бих определил времето между полунощ и два часа. Джеймс Кънингам вероятно е бил убит между три и пет часа тази сутрин. Тялото му бе малко по-топло, когато беше намерен около девет часа.

Ред записваше в тетрадката пред себе си. „Родс убит до два часа най-късно, Кънингам не по-рано от три.“ Това дава на убиеца поне час да се добере от Фулам до Уондзуърт. Напълно осъществимо с какъвто и да е вид транспорт, особено по това време на нощта.

А кръвта? Лондон никога не е съвсем безлюден, даже и в най-заспалите часове на нощта. Как се добира от едно място до друго, целият в кръв, без никой да го види?

Любецки продължаваше:

— Филип Родс е убит чрез обесване. От силата на тласъка при увисването вратът му се е счупил. От друга страна, Джеймс Кънингам е буквално смлян от бой. Окончателно е бил убит с неколкократни удари в главата. Дори и главата му да беше останала незасегната, е щял да умре от ударите по тялото си до няколко часа. С изключение на тежки пътни катастрофи рядко съм виждал такъв масивен вътрешен кръвоизлив. — Любецки посочи няколко фотографии с трупа на Кънингам от десетина различни ъгъла — във всяка се усещаше смразяващото присъствие на смъртта. — Предполагам, че нападателят е използвал някакъв вид дървена бухалка — може би бейзболна. Не можете да видите много добре тук заради цялата кръв и синините, но следите от побоя показват ясна форма при аутопсията. Те са закръглени, представляват елипса със среден диаметър осем-десет сантиметра и по-широките следи са открити към центъра на тялото. Това ни води към извода, че оръжието е било по-голямо в единия си край — като бейзболна бухалка. Професор Слатъри ми каза, че са открили дървесни частици в косата на тила на Кънингам.

— Защо смятате, че нападателят е само един? — попита Джез.

— Защото повечето от ударите са нанесени по един и същ начин — от една и съща страна на тялото, от много подобни ъгли и с подобна сила. При повече от един нападател най-често ударите идват от различни страни и са нанесени с различна сила. Освен това няма съвпадение на ударите. Нападателят не е ударил Кънингам два пъти на едно и също място. Ако имаме двама или повече нападатели, те избират част от тялото и го засипват с редуващи се удари, както дърварите при отсичане на дърво. Оттам и съвпадането.

Ред пак записваше. „Само един нападател. Мотивация? Защо сменя метода? Защо обесва едната жертва и пребива другата?“

— Колкото до почерка — каза Любецки, — вече знаем доста. Първо, езиците. И на двамата мъже езиците са били отрязани с нещо като много остър нож, може би дори скалпел. Изглежда, нашия човек е знаел какво прави. Рязал е под езика, и от двете страни, и после през горната част. Почти както се отварят онези куфари с двата ципа, дето се срещат в средата. И в двата случая френумът — юздичката в корена на езика — е срязан и така са отпушени три главни кръвоносни съда, включително две артерии. Това обяснява огромното количество кръв около телата. Убиецът трябва да е взел езиците. Никъде при труповете или на местопрестъпленията няма следа от тях.

Ред пишеше единични думи. „Езици. Секс? Мълчание? Предателство. Омерта^[2]. Секретност. Предупреждение???“ Дънкан отвори уста, но Любецки беше предусетил въпроса.

— Езиците са отрязани, докато мъжете са били още живи.

Джез потръпна. Любецки не му обърна внимание:

— Ако бяха отрязани след смъртта, нямаше да има толкова кръв. Следите от кръв по телата и в устата показват, че убиецът е прерязал артериите, докато те са изпомпвали с много високо налягане. Всъщност кръвта е бликнала с такава сила от толкова малък отвор, че е задавила жертвите.

— Ами лъжичките? — попита Дънкан.

— Лъжичките са били натикани в устите, след като езиците са били премахнати. Те са сребърни, не неръждавейки. По тях се работи сега в лабораторията. Имам снимки, ако искате да търсите произхода им.

„Сребърни лъжици. Очевиден символизъм. Роден/умрял със сребърна лъжичка в устата. Негодувание срещу богатите. Провери финансите.“

Ред нарисува стрелка от последните две думи, провери финансите, после я раздели на две, като записа доставчик при едната и епископ при другата. Добави още няколко въпросителни.

— Както знаете — каза Любецки, — и двамата мъже са намерени по долни гащи, и двамата неволно са отделили екскременти по време на нападението или в предсмъртните конвулсии. А според докладната нощница — неокървавена, но леко раздрана — е намерена на пода до вратата на спалнята на Кънигам.

Ред отново записа. „Бельо. Сексуално?“ Свърза сексуално със секс от записаното за отрязването на езиците. „Дрехи. С какво са спели? Извадени от леглото? Часове на нападенията — вероятно са спели.“

— Ами сексуално насилие? — попита Кейт.

— Абсолютно никакво.

Ред вдига глава.

— Съвсем ли?

— Съвсем. Няма данни за анално проникване с никакво чуждо тяло. Няма семенна течност. Всъщност досега не сме открили никаква следа. Нито семенна течност, нито косъм, нито слюнка, нито отпечатъци от пръсти, нито някакво влакно, нито частици кожа. Нищо. Явно е, че ще трябва да направим пълен преглед на труповете под микроскоп, милиметър по милиметър. Това ще отнеме няколко дни и може да открием нещо. Ако наистина намерим нещо, ще го изпратим за анализ на ДНК. Това ще отнеме около две седмици. Но аз не бих се надявал излишно, особено по въпроса с влакънцата. Често имам случаи, в които не мога да открия нито едно. Ако тялото се размести или ако бъде изложено дори на стайно течение, причинено от отварянето на врата, влакънцата се отвяват и може нищо да не открием. Помнете също, че и двамата мъже са намерени полуголи, което също намалява вероятността да попаднем на нещо. Дрехите улавят много повече веществени доказателства, отколкото голата плът.

— Предполагам, че не е имало нищо и под ноктите им? — попита Кейт. — Можеше да са одраскали нападателя, ако са се опитвали да се отбраняват.

— За съжаление не и в този случай.

„Няма физически свидетелства — написа Ред. — Професионалист.“

На вратата се почука и млада жена надникна несигурно иззад вратата.

— Главен инспектор Меткалф?

— Аз.

— Аз съм Хлое Корто, от пресслужбата. Имаме хиляди обаждания днес и не знам дали няма да направите ново изявление след тазсутрешното?

Ред цъкна с език. Всичките му добри намерения да направлява медиите. Събитията просто го бяха повлекли. Съвсем беше забравил за пресата.

Стана.

— Идвам с вас, Хлое — а на Любецки: — Андреас, благодаря ти много. Ще ми съобщиш веднага щом откриеш нещо, нали?

— Разбира се.

Ред се обърна към останалите.

— Дънкан, ти идваш с мен. Кейт и Джез, отивате в домовете на жертвите и търсите нещо, което може да ни помогне в цялата тази история. Двойни проверки по съседи, приятели, роднини и който още има там. Ще се видим всички пак в — помисли за секунда — девет и половина утре сутрин.

— Това отнася ли се и за мен? — попита Дънкан.

Ред го погледна, сякаш виждаше идиот.

— Разбира се, че се отнася.

— Но този уикенд Сам е при мен.

— Дънкан, не ме интересува дори да ти идват за уикенда папата и Нелсън Мандела накуп. Трябваш ми за този случай.

— Аз…

— Спести си го. Хайде.

Дънкан се изправи неохотно. Ред поведе Хлое подръка към вратата.

— Кой се е обадил досега?

— Всички. Би Би Си, Ай Ти Ен, Скай, всички вестници. Звънят непрестанно да проверят дали не знаем нещо повече от това, което вече сме съобщили. Всички са пратили екипи при къщата в Уондзуърт…

— Уондзуърт?

— Да, в къщата на епископа.

— Ами къщата във Фулам?

— Няколко души се обадиха рано тази сутрин, но оттогава никой. Аз даже не знаех, че е имало и друго убийство, докато не ме попитаха за него. — В гласа й имаше упрек.

— И аз не знаех, когато говорих с теб, Хлое. Съжалявам. Съвсем ми беше изскочило от главата. Значи никой не се интересува от нашия мистър Родс?

— Така изглежда. Всички питат за епископа.

— Добре. Чудесно. Дънкан ще отиде в Уондзуърт и ще се справи с тях, та да ни се махнат от главата.