Борис Старлинг
Месията (93)

93

Ред набра 999 и повика линейка.

Да го свали от кръста. Да му помогне да си възстанови дишането.

Ако успее да го свали от кръста, може би ще може да забави или да прекрати агонията от задушаването. Защото не загубата на кръв, а задушаването е това, което обикновено става причина за смъртта на разпънатите. Приковаването на ръцете в това положение ограничава притока на въздух, тъй като свива гръдния кош и диафрагмата. А колкото повече се затруднява дишането, толкова по-малко кислород подхранва мускулите, което пък не позволява на ръцете да поемат своя дял от тежестта, и главата и торсът се отпускат напред. Това допълнително натоварва дихателната система. Затворен кръг, който има само един изход.

Освен ако някой не се появи навреме.

Ред сграбчи пирона, който беше забит в дясната ръка на Андрю, и се опита да го издърпа. Не успя. Беше хлъзгав от кръвта и Ред не можеше да го хване както трябва, а и беше забит толкова здраво, че острият му край се подаваше от другата страна на дървото.

Огледа се в стаята. Трябваше му нещо, с което да го захване. Клещи.

Но наоколо нямаше клещи. Нито по масите, нито по етажерките, нито по столовете. И от къде на къде трябва да има. Клещите едва ли са вещ, която винаги държиш подръка.

Сигурно някъде се намират. Но ако преобърне апартамента да търси, ще наруши непокътнатостта на местопрестъплението. Може да унищожи точно оная улика, която би ги довела до проблясъка.

Решавай. Бързо решавай.

Няма място за колебания. Осем убийства без прашинка улика. Защо този път да бъде различно? А ако Андрю остане жив, той ще е единственият човек, който е видял Сребърния език и е оживял. Това, което ще може да им каже, сигурно ще е безценно.

Само дето не може да им каже нищо, защото никога няма да проговори.

За секунда Ред се замисли дали не трябва просто да остави Андрю да си умре. Никой няма да разбере какво е станало. Андрю е в безсъзнание. Не знае дори, че Ред е в стаята. Ако остане жив, ще бъде травматизиран до края на живота си, сам в безмълвие, и единственото, което ще си спомня, ще бъде болката — много по-жестока от това, което човек може да понесе.

Хората убиват животните, които страдат и не може да бъдат спасени.

Но нещата не стоят така. Андрю не е животно. Той притежава ум, разсъдък, чувства.

Ред няма право на избор. Трябва да направи всичко възможно, за да спаси този човек.

Не си играй на Господ. Вече има един, който си е присвоил тази роля.

Ред се завъртя в малкото апартаментче като торнадо. Вадеше чекмеджетата и изтърсваше цялото им съдържание на пода. После бързо преобръщаше всичко с ръце и крака. Пръстите му се провираха в шкафовете през консерви боб, фенерчета, бутилки кетчуп и електрически крушки. И през цялото време изтичаха безценни секунди.

Накрая намери някакви клещи под мивката в кухнята. Среден размер с гумирани ръкохватки. Ставаха идеално.

Първо ръцете. Дясната ръка.

Ред хвана първия пирон, точно под главичката, за да не се изплъзне. Нагласи пръстите си и задърпа с всичка сила.

Отначало пиронът не помръдна, а после изведнъж Ред почувства, че поддава и се изплъзва през кървавата длан на Андрю. Накрая изскочи с леко пльок.

Тялото малко се килна и Ред видя разкъсването при втория пирон на същата ръка.

Мамка му. Мамка му, мамка му, мамка му. Как може да е толкова тъп? Трябваше първо да сложи в легнало положение целия кръст, за да освободи ръцете от тежестта.

Ред се наведе напред, хвана кръста в двата края на хикса и го дръпна. Кръстът силно изстърга по стената и се строполи на пода.

Сега Андрю лежеше по гръб и Ред бързо обърна главата му встрани, за да не се задави от собствената си кръв. Сега ваденето на пироните ще става по-трудно, защото трябва да ги тегли нагоре. Но опорно-двигателният му апарат можеше да послужи за лостова система.

Ред стъпи здраво, наведе се, хвана втория пирон и го дръпна.

Нищо.

Дръпна го пак и този път поддаде.

Отвън се чуваше далечен хор от сирени, чийто вой ту се засилваше, ту утихваше. Линейките пристигаха. Ред започна да действа по-бързо.

Хващам, тегля. Хващам, тегля. Хващам, тегля. Хващам, тегля.

Ръцете на Андрю бяха свободни.

Ред ги свали до тялото му и приближи ухо до устата му.

Нищо. Не почувства нито полъх по бузата си.

Андрю не дишаше.

Уста в уста. Единственият изход.

Уста в уста с човек без език.

Ред бръкна в устата на Андрю и изчисти кръвта, доколкото можа. Един от пръстите му закачи лъжичката. Извади и нея. Обърна лицето му нагоре.

Не можеше. Просто не можеше да лепне устни върху тази кървава пихтия.

Направѝ го.

Ред стисна носа на Андрю и наведе лицето си над остатъците от устата му.

Дишай. Дишай. Дишай.

Ръце върху гръдния кош, една върху друга.

Натискай. Натискай. Натискай.

Отново към лицето.

Дишай. Дишай. Дишай.

В коридора се чуха забързани стъпки.

Натискай. Натискай. Натискай.

Зад рамото на Ред се чу глас:

— Оставете на нас, сър.

Екипът на линейката пое нещата в свои ръце, бързо и резултатно, както бяха обучени. Кислородна маска, подхранваща система. Носилката на пода до кръста.

Един от екипа взе клещите и бързо измъкна пироните, които още крепяха Андрю на кръста.

Ред се облегна на вратата, изтощен.

Момчето, което правеше дишане уста в уста, вдигна глава към Ред. По лицето му имаше кръв.

— Издъхна.

Ред за миг се озова на земята до него.

— Не е възможно — изтърси глупаво. — Той имаше пулс.

— Съжалявам, сър. Човекът е мъртъв.