Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Messiah, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Ида Даниел, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2022 г.)
Издание:
Автор: Борис Старлинг
Заглавие: Месията
Преводач: Ида Даниел
Година на превод: 1999
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Златорогъ“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1999
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“ АД
Редактор: София Бранц
ISBN: 954-437-086-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17108
История
- —Добавяне
90
Понеделник, 30 ноември 1998
Предчувствието за телефонен звън е може би най-ефективното средство против сън в историята на човечеството.
Ред лежа два часа с отворени очи, преди окончателно да се откаже от борбата с безсънието. Умората беше налегнала всяка частица от тялото му, с изключение на ума. В два часа посред нощ стана от леглото, отиде в кухнята и включи чайника.
Какво мога да направя?
Да отида някъде.
Но къде? Кое е най-вероятното място?
Жълтият покрив на Билингсгейт изникна в съзнанието му.
Там бяха започнали обиколките, защото изглеждаше най-логичното място за начало. И ако наистина беше най-логичното място за начало, вероятно е и най-логичното място за край.
В Билингсгейт бяха открили четирима на име Андрю, а на останалите места най-много по двама накуп. Значи Билингсгейт.
Ред се върна в спалнята и си навлече дрехите, с които беше вчера.
Вчера.
Дните всъщност са откъслеци време, разделени от съня, а не от цикъла на деня и нощта. И когато не спиш, дните просто стават по-дълги.
Той провери мобифона си на колана и бързо изгълта чаша кафе. Течността му попари езика.
Воксхолът се движеше като призрак из пустите улици. Ред пусна радиото. Търсачът на каналите се разходи по бледозелената скала — от „Кепитал“ на Радио 1 до „Върджин“ и обратно.
Диджеят на „Кепитал“ обяви парче на Джоан Осбърн, което Ред разпозна. Той започна да си тананика думите, без дори да осъзнава, че ги знае. Вслуша се в това, което пееше, и се учуди защо до този момент не ги беше забелязвал.
Ако Господ имаше лице,
как ли щеше да изглежда то?
И щеше ли да ти се иска да го видиш?
Ако да го видиш значи да повярваш
в неща като рая и Исус, и светиите, и всички пророци?
Гласът му се изви заедно с нейния.
Ами ако Господ е като един от нас?
Същият глупак с досаден глас,
непознат във рейса в пиков час,
който бърза да се прибере самин
горе в небосвода тъмносин.
Няма кой дори да му звъни —
папата освен от Рим.
Диджеят, явно склонен към възбудени суперлативи, подхвана приказка много преди края на парчето. Ядосан от идиотизма му, Ред изключи радиото и до Билингсгейт остана само с компанията на ужасното усещане за поличба.