Борис Старлинг
Месията (87)

87

Понеделник, 2 ноември 1998

Единственото свободно място, което успяха да намерят, беше в края на паркинга. В шест часа сутринта пространството пред Билингсгейт беше препълнено с коли. Няколко акра разпалена дейност сред спящия град.

Термометърът за външната температура на таблото на колата на Ред показваше 2°С, без да се брои смразяващият вятър. Първите намеци за наближаващата студена зима.

— Хайде — каза Джез от задната седалка. — Да вървим да хванем лошите момчета.

Кейт слезе от колата, без да го поглежда. С Джез не бяха разменили нито дума тази сутрин. Дори и да беше забелязал, Ред не каза нищо.

Превити срещу вятъра, те поеха през паркинга към рибния пазар Билингсгейт. Високо над тях самолетните светлини на върха на Канари Уорф блещукаха в синьо и бледожълто. Каменни стъпала водеха към пазара и надолу по тях се нижеше безкрайна процесия от хора, прегърнали кафяви кашони. Те слизаха по стълбите в съвършен синхрон и когато стигаха края им, се разпръскваха като фойерверки към колите си.

Ред, Кейт и Джез се промъкнаха през тази поточна линия и влязоха в пазара. Толкова много светлина и движение по това време на денонощието, докато повечето хора спят като заклани в тъмното. Носачите в бели престилки се суетяха около количките, натоварени с шаранови и костурови риби. Подът под краката им беше мокър и миризмата на риба беше толкова силна, сякаш я пускаха през вентилацията.

Те се качиха на първия етаж — галерия, която опасваше пазара отгоре. Беше пълно с офиси на рибарски фирми. Повечето от телефонните номера по вратите все още започваха с 01 — кодът на Лондон, излязъл от употреба преди осем години.

Намериха кабинета на главния управител за Лондон в последната отсечка на галерията. На вратата релефен герб се бореше за място с комбинираната брава. Вратата беше открехната. Ред я бутна и тримата влязоха вътре. Вътре имаше само един човек. Нисък мъж с мазна коса и пожълтели от никотина пръсти. Горяща цигара се поклащаше на ръба на пепелника до него.

— Какво обичате?

— Търся главния управител.

— Пред вас е.

— Аз съм главен инспектор Меткалф, а това са инспекторите Клифтън и Бийчам.

— Дерек Уелч. Здравейте.

— Търсим някой на име Андрю.

Уелч примигна.

— Моля?

— Бихме искали да говорим с всеки на име Андрю в тази сграда.

— Не му ли знаете презимето?

Ред изпуфтя.

— Мисля, че не ме разбирате. Не търсим никой конкретно. Искаме да говорим с всеки в тази сграда, който се казва Андрю. Имате ли радиоточка тук?

— Да.

— Ами тогава бихте ли помолили всички хора на име Андрю да дойдат в този кабинет колкото се може по-бързо?

— Спешно ли е?

— Господин Уелч, ако не беше, едва ли щяхме да се появим тук по това нечовешко време, при това трима, нали така?

Уелч сви рамене и стана. Отиде на другия край на кабинета. Вдигна жълтата слушалка от стената и натисна копчето.

— Моля всички на име Андрю да се явят незабавно в кабинета на главния управител. Повтарям, всички на име Андрю в кабинета на главния управител, незабавно.

Джез излезе от помещението и се подпря на перилото на галерията, така че да вижда пазара. Няколко лица се обърнаха подигравателно едни към други или пък към колоните. Двама — не, трима — вървяха към изходите. Мнозинството не бяха обърнали никакво внимание на съобщението.

За пет минути се появиха четирима Андрювци. Един млад — Андрю Търнър. Двама на средна възраст — Андрю Маршал и Андрю Гилдфорд. Един стар — Андрю Раутледж. И четиримата незабележителни. И четиримата идеална мишена. Миризма на риба лъхаше от дрехите им.

Ред представи себе си, Джез и Кейт.

— Това, което ще ви кажа, може да ви се стори странно или нещо като лоша шега. Мога да ви уверя, че хич не е майтап. Вероятно сте чули за така наречения убиец на апостоли?

И четиримата кимнаха.

— От първото убийство насам успяхме да разкрием определени… подробности, които ни позволиха да определим с по-голяма точност бъдещите жертви на убиеца. Вече знаем, че ги избира не само по имената, но и по определени характеристики — и по-специално деня на светията и професията, с която традиционно се свързва. Както може би знаете, свети Андрей е патрон на рибарите, което е и причината да сме тук. Вярваме, че целта на убиеца ще бъде човек по някакъв начин свързан с рибната индустрия. Свети Андрей се пада на трийсети ноември — има почти цял месец.

Четиримата зяпнаха като риби гупи.

— Не мога да не подчертая, че вероятността някой от вас да се окаже жертвата е съвсем малка. Сигурен съм, че има още стотици мъже на име Андрю в рибната търговия и по магазините в цял Лондон, и ние ще проведем същия разговор и с тях през следващите две седмици. Вие не се намирате в по-застрашена позиция от тях. Следователно само ви предупреждаваме като предпазна мярка. Има ли женени сред вас?

Двамата на средна възраст, Маршал и Гилдфорд, вдигнаха ръце.

Ред се обърна към Андрю Търнър.

— А вие, господине?

— Не, все още не съм — пусна овча усмивка на пъпчасалото си лице.

— А вие, господине? — попита и Андрю Раутледж.

— Жена ми почина.

— Съжалявам.

Андрю сви рамене.

— Беше отдавна.

— Питам ви, защото — каза Ред — досега убиецът избира неженени мъже.

— Значи няма нужда ние двамата с Марши да се безпокоим? — подхвърли Андрю Гилдфорд.

— Не бих казал. Така е до този момент. Може и да смени тактиката.

— Ще имаме ли полицейска охрана? — попита Андрю Търнър.

— Както казах, рисковете са твърде малки. Сигурно ви е ясно, че нямаме възможността да осигурим лична охрана на стотици потенциални жертви в един и същ момент. Това, което бих ви помолил, е да вземете извънредни предпазни мерки до и особено на самата дата 30 ноември. Ако е възможно, гледайте да бъдете с някого през цялото време. Не се разхождайте сами. Погрижете се всичките ви прозорци и ключалки да бъдат сигурно заключени. Не отваряйте на непознати. И моля ви, не се колебайте да ни се обадите на секундата в случай на нужда.

Ред бръкна във вътрешния си джоб и извади четири визитни картички. Отвори ги ветрилообразно и ги подаде на четиримата.

— Трябва ли да се въоръжим? — попита Андрю Маршал.

— Официално не мога да насърча такова действие — каза Ред. — Тук не е Америка — нямате конституционно право за носене на оръжие. Тоест, ако ви спрат на улицата с нож в джоба, може да бъдете задържани по обвинение за притежание на студено оръжие. Но ако решите да държите бейзболна бухалка до леглото си… това вероятно ще се окаже разумна предпазна мярка. — И избърза да продължи, преди някой да успее да му зададе въпрос. — Както и да е, господа, не искам да ви откъсвам от работата повече от необходимото. Казах ви, рискът е малък. Знам, че е лесно да се каже и по-трудно да се изпълни, но моля ви, не позволявайте на лошите предчувствия да обземат съзнанието ви и да разрушат живота ви през идните няколко седмици. По-вероятно е да спечелите от лотарията, отколкото да усетите стъпките му зад гърба си. И ви моля, нека това остане в тайна. Не бихме искали да стигне до медиите, защото може да разгневи убиеца и тогава никой не знае какво ще се случи.

Андрювците си тръгнаха мълчаливо. Ред подаде визитна картичка и на Уелч и му благодари, че е предоставил кабинета си. Уелч, вече с нова цигара, пусна димна следа в отговор:

— На ваше разположение.

Те стигнаха до колата. Още беше тъмно. Кейт се обърна към Ред.

— Не вярваш в това, дето го каза за лотарията, нали?

— Разбира се, че не. Но ни остава да се срещнем с още стотици мъже. Ако кажа на всеки срещу какво точно е изправен — а и ние — ще трябва да построим цяло убежище.

— Каква според теб е вероятността следващата жертва да се окаже някой от хората, които предупредихме? — попита Джез.

Ред го погледна.

— Повече от петдесет процента, предполагам.