Борис Старлинг
Месията (77)

77

Ред подреди записките си и вдигна глава.

— Добре, бързо, преди да ви кажа какво открих. Кейт, Любецки спомена ли нещо необичайно за жертвите?

— Освен че са мъртви ли?

Ред се подсмихна.

— Да, освен.

— Не. Не са открили още нищо. Както и досега, ще са нужни няколко дни за пълна аутопсия, но той не очаква нищо, което да е от полза.

— Според него какъв трион е бил употребен?

— Без значение, каза, че просто е бил остър. Малък хирургически, вероятно, или по-голям ръчен трион. Единственото, което са установили със сигурност по следите от острието, е, че зъбците са били разположени нагъсто.

— Значи не му е бил нужен електрически трион?

— О, не. Любецки каза, че всеки сравнително силен човек би могъл да разреже човешко тяло за петнайсетина минути. От побоите, които Сребърния език е нанесъл на Джеймс Кънингам и Матю Фокс, знаем, че сравнително силен е меко казано спрямо него. Освен това не би могъл да използва електрически трион по това време, защото е щял да събуди цялата улица.

— Естествено. Джез? Нищо и от двете съседни къщи, предполагам?

— Уцели. Все едно преследваме фантом.

— А не е ли така? — Ред се прокашля. — Ясно. Готови ли сте и двамата?

Те кимнаха.

— Добре. Реших да подходя литературно. Отидох до близката книжарница и купих тези книги — посочи купчината на бюрото до себе си. — Библия, „Кой кой е в Библията“ и „Речник на светиите“. Прерових всичките от начало до край. Сравних подробностите за всяка жертва и знаете ли какво открих? Избирал ги е съвсем прецизно. Съвършено.

— Значи си прав за светиите? — попита Джез.

— Общо взето. Професиите на жертвите или съвпадат с тези, чиито патрони са съответните апостоли, или пък са свързани по друг показателен начин. И дните на светиите съвпадат изцяло. Те варират между западния и източноправославния календар, но Сребърния език естествено следва западните дати. Всички те съвпадат съвсем точно. — Той погледна в записките си. — Исус е имал дванайсет апостоли и следващи седемдесет ученици, които спомагат за разпространението на учението Му. Хората често използват двете думи като взаимозаменяеми, но те не са. Означават различни неща. Апостол идва от гръцки и означава пратеник, докато учениците са последователите Му. И като отворих дума за това, ако нашият убиец се смята за Месията, думата Машиах на иврит означава помазаник, което може и да има някакво значение. Но да се върнем към нашите жертви. Започвам с първата, Филип. Библейският Филип е един от първите ученици на Христос и вероятно преди това е бил последовател на Йоан Кръстител. Сега, не открих да е патрон на някой занаят, но от всички апостоли той е бил най-тясно свързан с чудото с хляба и рибите.

— Затова и изборът на доставчик — въздъхна тежко Кейт.

— Точно така. У Йоан, глава шеста, специално се споменава как Филип отвръща на Исус за храната. Освен това денят на Филип е първи май. Сигурно си спомняте смъртните актове, които Любецки и Слатъри издадоха на Филип Родс и Джеймс Кънингам онази първа нощ? Казаха, че Филип е убит между полунощ и два часа, а Кънингам между три и пет сутринта — тоест и двамата след началото на новия ден. Това се отнася за всички жертви. Всички са убити в малките часове на деня на съответния светия. Сребърния език изчаква да посрещнат началото на новия ден. Има и още нещо, което открих, и то може да си е чисто съвпадение: освен чудото с хляба и рибите Филип също е бил апостолът, към когото се обръщат гърците, когато искат да се срещнат с Исус. Когато Филип помолил Исус да им покаже Отца, знаете ли какво отговорил той? „Който е видял Мене, видял е Отца.“

— Не разбирам — каза Джез.

— Дълго е за обясняване — отвърна Ред. — Сетих се от това, което казах на онази жена от Самаряните сутринта. Че е единствената, която е говорила с убиеца и е останала жива, за да разказва историята. „Който е видял Мене, видял е Отца.“ Единствените хора, които са виждали Сребърния език, са жертвите. В неговото съзнание, когато го виждат, те виждат Спасителя. Като това, което каза за второто пришествие, Джез.

Кейт отвори уста да каже нещо.

— Не се безпокой — продължи Ред, — нататък става още по-лошо. Следващата жертва беше Джеймс Кънингам, епископът. Ние го разпознахме като Яков Малкия от речника поради начина на убиване — пребит с кросно, сиреч бухалка. Така. Прегледах каквото намерих за него, а то никак не е много. Оказва се, че много малко се знае за него, а и се бърка с други: първо, Яков Зеведеев, чиято майка е гледала разпването на Исус; второ, автора на Послание на апостол Яков; и последно — и най-важно — Яков, брат Господен, комуто се явил възкръсналият Христос и който е първият епископ на Йерусалим.

Кейт подсвирна с уста. Джез клатеше глава от изумление.

Ред продължи.

— И в двата случая Яков Малкия е бил пребит до смърт с кросно, след като е бил осъден от Синедриона през 62-ра след Христа да бъде убит с камъни. Празникът му е — изненада, изненада — първи май. Дотук всичко ли е ясно?

Те кимнаха.

— Добре. Следващият, който беше убит, е Джеймс Бъкстън — чрез елиминиране е Яков Големия. Заедно с Петър и Йоан този Яков е сред най-близките до Исус апостоли, които са единствените свидетели на Преображението Му и на страданията Му в Гетсиманската градина. Той е и първият апостол, умрял за християнската вяра, и единственият, чиято смърт се описва в Библията.

— В Евангелията не се ли описва само смъртта на Исус? — попита Джез.

— Да. Но за Яков е в Деянията на апостолите. Ето тук, глава дванайсет: „В това време… — четирийсет и трета след Христа според една от тези книги цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло, и уби с меч Якова, брата Йоанов“. Спомняте си, нали, че мидената черупка и поклонническата кратунка не ни се виждаха особено свързани с нещата? Е, не са и били. Джеймс Бъкстън беше обезглавен точно както Яков Големия. Явно Ирод е смятал, че като преследва християните, ще стане популярен сред евреите.

— А тук съвпада ли критерият на нашия убиец? — попита Джез.

— Да, Яков Големия е патрон на поклонници, болни от ревматизъм и военни — дори с ненабола брада, току-що завършили военната академия „Сандхърст“. Мощите на Яков са в църквата „Сантяго ди Компостела“ в Испания, където между дванайсети и петнайсети век се развил пилигримски култ. В интерес на истината, само Йерусалим и Рим са привличали повече поклонници. Средновековните пилигрими вшивали мидата в одеждите си като талисман. Поемата на сър Уолтър Рали „Поклонението“, написана в нощта преди обезглавяването му, започва с молба да му дадат за утеха тази мида. И денят му е двайсет и пети юли.

— Как намира всичките тези хора? — тихо попита Кейт.

— Ще стигнем и дотам след секунда — каза Ред. — Следващият убит беше Вартоломей — или Натанаил, както го нарича свети Йоан. Ние вече знаем всичко за него, естествено. След смъртта на Исус се предполага, че е отишъл в Индия и Армения и е одран жив в Дербент на Каспийско море. Поради начина на убиването му е станал патрон на щавячите и всички, които обработват кожи. Ден — двайсет и четвърти август. Отново точно попадение. След него беше Матю, Марк и Лука го наричат Левий в своите евангелия. Матей е бил бирник, събирал е данъците на евреите, работещи за Ирод Антипа в Галилея. Бирниците били много мразени сред местното население и били изолирани от социалния живот. Били непопулярни не само защото събирали данъци от божия народ за омразните римски владетели езичници, но и защото били твърде користолюбиви. Службата на Матей се споменава още в първото евангелие от самия Исус.

— А Матю Фокс е работил за данъчните служби — каза Джез.

— Точно така. И затова е паснал на изискванията. Свети Матей е патрон на бирниците и счетоводителите. Празнува се на двайсет и първи септември.

— Това същият Матей ли е, който е написал първото евангелие? — попита Кейт.

— Възможно е. Учените не са единодушни по този въпрос. — Ред погледна бързо към тях, за да разбере дали имат още въпроси и продължи нататък. — Вече стигнахме до днешните престъпления. Юда и Симон, и двамата се отбелязват на днешния ден — двайсет и осми октомври. Да вземем първо Юда — или Тадей, както още го наричат. През последните векове Юда е придобил славата на патрон на безнадеждните ситуации. И знаете ли защо? Защото името му съвпада с това на Божия предател, така че никой освен най-изпадналите не се обръща към него за помощ.

— Оттам и Самаряните — каза Кейт. — Последната надежда на отчаяните. Добро попадение.

— Нали? — каза Ред. — Има чувство за хумор този Сребърен език. Всъщност го е проявил и при Симон. През последните два века преди Христа юдаизмът е имал нещо като секти, от които най-изявени са били на фарисеите и садукеите. Симон е принадлежал към трета група, зилотите, тоест ревнителите — забележете: най-непокорни и войнстващи срещу властта на Рим.

Джез се изсмя гласно:

— Та това си е Саймън Баркър до последна фибра, бих казал.

Ред тупна книжата на масата, за да ги подреди.

— Дотук са тези.

— Как Сребърния език ги е намерил толкова точно? — отново попита Кейт. — Ако беше само до намирането на хора със съответните имена и убийство когато е възможно, нямаше да е толкова трудно. Но да намериш и хора с подходящата професия, и да се обвързваш с определени дати, за това си трябва сериозно разследване. Ами ако някоя от жертвите е на почивка или по работа в същото време? Това тотално обърква плановете му. Тогава би трябвало да се откаже от цялата работа — или да изчака до следващата година, за да го спипа на именния му ден.

— Вероятно — започна бавно Джез, — той приема факта, че всички жертви все пак са си били по домовете, като Божия воля.

— Склонен съм да си мисля, че е прав — каза Ред. — Добрият Господ още не се е проявил на наша страна, нали? Но все пак си мисля, че късметът скоро ще ни се усмихне.

— Защо? — попита Кейт.

— Можем да използваме точните насоки на Сребърния език срещу самия него. Помните, че се бяхме отчаяли, защото потенциалните параметри бяха прекалено широки, когато си мислехме, че само имената имат значение. След като ни подсказа за светиите, той драстично стесни границите на нашето разследване. Знаем кога ще удари и имаме ясна представа какъв човек ще избере.

— Но след като той самият ни е дал джокера — каза Джез, — трябва да е уверен, че пак няма да го хванем.

— Може би. Но пък може и да е прекалил със спокойствието и надувките. Колкото повече информация имаме, толкова по-голям е шансът да го пипнем. Убитите вече са седем. Остават петима апостоли, но само четирима светци.

— Защото Юда не е бил светец — каза Кейт.

— Точно така.

— Не смятам, че трябва да изключваме Юда от сметките — каза Джез.

— Нито пък аз — отговори му Ред. — Но трябва да се съсредоточим върху това, което вече знаем. — Той взе друг куп листа. — Ето. Това са тези, които остават. Андрей, Йоан, Петър и Тома. Малко бързешката събрах информацията за тях, но все пак ще ви кажа това, което намерих. Доста от нещата може да не са важни за нашето разследване. Обаче трябва да разберем кои ни трябват. Става ли?

Те кимнаха и той продължи.

— Първо Андрей. Той е бил рибар и брат на Петър, което може да има значение, а може и да няма. Не вярвам, че нашият човек ще търси истински братя.

— Защо не? — попита Кейт.

— По две причини. Първо, убийството на единия брат би предупредило другия и, второ, вече имахме случай на братя, който не съвпада.

— Имахме ли?

— Да. Яков Големия е брат на Йоан. Но при нас Джеймс Бъкстън има само един брат и той се казва Ник — онзи, който намери тялото му. Така че не е задължително да взимаме братската връзка буквално. Да се върнем на Андрей. Той е бил най-първият, призван за апостол, и в изброяването на апостолите по евангелията е винаги сред първите четирима. И той като Филип, преди да стане апостол на Исус, е бил последовател на Йоан Кръстител. И когато Йоан възгласил, че Исус е Агнецът Божи, чул го Андрей, който пък съобщил на Петър радостната вест: „Намерихме Месия“. И също като Филип Андрей е специално споменат при чудото с петте хляба и двете риби. Освен това той е намерил момчето с хляба и рибите. — Ред отпи от кафето си. — Андрей е бил убит в Патра, на северозападния бряг в Ахайа, където е бил разпнат върху салтир — хиксообразен кръст. Легендата твърди, че в продължение на два дни е проповядвал от кръста, преди да умре. Неговите мощи са били взети по-късно от Патра и занесени в Шотландия от епископа на Патра — свети Рул, комуто един ангел казал да пътува на северозапад, докато не получи заповед да спре. И така, Рул спрял във Файф, където погребал мощите на Андрей и върху тях построил църква. Там е основан градът на свети Андрей. Той е патрон на рибарите и на Шотландия — салтирът присъства на шотландското знаме.

— Бял хикс на син фон — каза Джез. — Разбира се.

— След това идва Йоан, вторият от най-близките ученици, свидетелствал на Преображението и страданията Му в градината. Често го наричат „любимия ученик“ и е описан подробно във всичките евангелия. Йоан е този, когото Исус моли от кръста да се погрижи за Дева Мария, и също така е първият, който вижда празния гроб след Възкресението. Предполага се, че той е авторът на четвъртото евангелие и на Откровението, което е писано на гръцкия остров Патмос. Пещерата, в която е имал видението на Откровението, е близо до манастира, който носи неговото име. Йоан е патронът на теолозите, писателите и всички онези, които работят в книгоиздателската дейност. Но неговата смърт малко ме затруднява.

— Защо? — попита Кейт.

— Защото от всички апостоли той е единственият, който не е бил убит. Бил е преследван от римския император Домициан — включително се спасил от удавяне в казан с врящо масло — сетне той го отпратил на заточение. В Ефес умрял от старост. Гробът му се намира точно в началото на града, сега Селчук. През средновековието се е считало, че пръстта от него лекува всякакви болести.

— Значи, ако е умрял от старост, смяташ ли, че Сребърния език ще го остави просто така. Че ще го пропусне? — попита Джез.

— Не, дори и за миг не съм си помислил такова нещо. Йоан е основна част от цялата история. Той е най-малкото толкова важен, колкото всеки друг апостол, и вероятно по-важен от мнозина от тях. Сребърния език ще измисли как да се справи.

Кейт тракаше с молива по зъбите си.

— Но как?

— Не знам как. Трябва да разберем. Но нека преминем към нещо, което знаем. Следващият е Петър. Той е водачът на апостолите. Навсякъде е първият споменат. Също като брат си Андрей е бил рибар. Впрочем Андрей е запознал Петър с Исус. Първоначално Петър се е казвал Симон, но Христос му е дал новото име.

— Защо?

— От гръцката дума петрос, която означава камък. Исус казва, че Петър е скалата, върху която ще построи Църквата Си. Петър е и онзи, който лично е получил „ключовете от небесното царство“. Апостолът, който е пръв в много неща — първият, който приема, че Исус е Месията, първият, който вижда Христос след Възкресението, първият, който прави чудо, и този, когото сочат за последовател на Юда. Обаче Петър е и този, който не успява да мине по Галилейското езеро, и когото Исус порицава като „маловерец“. Той е и единственият апостол, за когото се споменава в Библията, че е имал жена. Но това отново може да се окаже важно, а може и да не е.

— Поне до този момент е — каза Кейт. — Всичките ни жертви са ергени.

— Но Филип е бил сгоден — каза Джез.

— Да, но не е бил женен. Там е разликата.

— Можем да обсъдим това и по-късно — каза Ред в нетърпението си да продължи. — Петър е бил преследван при Нерон и разпнат в Рим през шейсет и четвърта година след Христа. Бил разпнат надолу с главата, защото не смятал себе си достоен за еднаква смърт със Спасителя. Тялото му е погребано в Рим, в катедралата с неговото име. Той е патронът на папите и — като Андрей — на рибарите. Обикновено го изобразяват с кръстосани ключове — за небесното царство, или пък с петел, задето се отрекъл три пъти от Христа, преди да пропее петелът.

— Това си е голям избор — каза Джез. — Сребърния език може да си хареса което си поиска — има доста възможности.

— Вярно е. За щастие при повечето няма такова разнообразие от символи. Най-трудно ще бъде да предвидим какво ще се случи с Петър, но съм сигурен, че все пак ще успеем.

— Кой още ни остава? — попита Кейт.

— Само Тома. Тома Неверни, разбира се. Той е онзи, който отказвал да повярва във Възкресението, докато не пипнал раните на възкръсналия Христос. Пише го в Йоан, глава двайсета: „Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам“. От всички апостоли след смъртта на Исус той отива в най-далечни земи. Предполага се, че е отишъл в Южна Индия, още по-далече от мястото, където остава Вартоломей. Убит е с копие и погребан в Мелиапур, близо до Мадрас. Смята се, че докато бил там, построил палат за индийски владетел — и затова е станал патрон на архитектите. От западната страна на катедралата в Ексетър има негово изображение с копието и чертожна линия.

— Е, с него ще е лесно при всички положения — вметна Кейт. — Архитект на име Том, който ще бъде прободен с копие. Липсва ни само датата.

— По дяволите — възкликна Ред. — Как може да съм толкова загубен. Забравих да проверя дните им. — Взе „Речника на светиите“. — Кой беше последният? Тома. — Ред прелисти набързо. — Тома. Двайсет и първи декември. — Погледна в бележките си. — Другите бяха… Андрей, Йоан и Петър. — Той отгърна напред. — Ето, Андрей. Трийсети ноември. — Сега малко назад. — Йоан. Двайсет и седми декември. — Още малко назад. — И Петър. Двайсет и девети юни.

— Юни — повториха Кейт и Джез в съвършено стерео.

— Да, двайсет и девети юни. Това е…

Ред зяпна, щом осъзна за какво става дума.

— О, господи — прошепна той, — пропуснали сме един.