Борис Старлинг
Месията (76)

76

Имах най-високата оценка по религиознание, която някой някога е получавал. Проверяващият беше написал, че знам изумително, негова дума, много за християнството. А в университета имах период, в който прекарвах целите си дни в библиотеката и гълтах книга след книга за религията, вярата и мисълта. Професорите по теология ме смятаха за най-противния досадник, защото непрекъснато ги разпитвах за догмите и вярата, и разни такива неща. Не приемах никакви лъжи. Оспорвах всяко тяхно изказване. Някои хора си мислеха, че съм просто малък арогантен гадняр, който го прави за самото шоу, но естествено не бях такъв. Аз наистина исках да разбера. Беше важно за мен.

След всичко това едвам хванах тройка на последния изпит. Казаха ми да се радвам, че не са ме скъсали. А аз ги питах: как стана така, че имах най-високата оценка, писана някога на кандидатстудентския изпит, и след три години се оказах абсолютен никаквец? Те казаха, че не съм бил отговорил на въпросите на изпита. Наистина, по дяволите. Та те бяха пълен боклук. Професорите искаха да използваш техните доводи и да погъделичкаш себелюбието им. Изпълниш ли го, разбира се, получаваш шестичка. Академичната версия на Фаустовия договор с Мефистофел. Пишеш каквото те искат и получаваш добра оценка. Известно ни е, че това, което пишете, не е непременно това, което мислите, защото вие сте интелигентни хора, така че от наша страна е доста тъпо да се ласкаем от факта, че вие така робски преповтаряте нашите аргументи, без дори да си поемете дъх с някоя по-оригинална мисъл, но да го духате. То си беше уютен договор за продължаване на статуквото и безделието на професорите.

И толкова много хора се поддадоха. Толкова много мои връстници с будни мозъци просто си продадоха душите. Първо на изпитната комисия и след това най-вече на Ситито, на правото или на чиновничеството. Това беше в края на осемдесетте, помните ли, когато човек излизаше от университета с убеждението, че светът е длъжен да му осигури прехрана. Опитвах се да провокирам ситуации, да накарам хората да мислят, а те бяха прекалено заровени в собствените си лайна, за да го разберат.

Отново и отново препрочитам Библията и се опитвам да разбера за какво все пак става дума в нея. И колкото повече я чета, толкова повече откривам Иисус в себе си. Само че човек не може да каже такова нещо публично, защото веднага ще го обявят за мръднал. Вижте как се отнасят към Дейвид Айк. Но това е истината. Че никой не е пророк в собственото си отечество. А Иисус повече от всеки друг в човешката история е бил неразбран от своите съвременници. Така се чувствам и аз. Първо не исках да го приема. Не е най-приятното нещо, което можеш да осъзнаеш за себе си. „О, аз съм новият Месия.“ Защото това е страховита отговорност. Но постепенно се оказа неизбежна.

Искате да знаете защо си мисля, че аз съм Месията, нали? В края на краищата всеки може да каже, че е той. Например всички тези шарлатани, които основават секти и после подтикват последователите си към самоубийства. Но аз съм. Знам, че съм. И ще ви кажа защо, когато му дойде времето.