Борис Старлинг
Месията (72)

72

— Как намерихте този човек? — попита Ред шокирания Алекс 192. — Как се озовахте в дома на Джуд Хардкасъл в пет сутринта?

— Не бих искал да възпрепятствам следствието, но не мога да ви кажа.

— Не можете да ми кажете защо сте дошли тук?

— Точно така.

— Чули сте нещо може би? Боричкане, писък?

— Не, живея на десет минути оттук.

— Джуд ви се е обадил?

— Аз… ъъъ, не точно.

Ред го изгледа и стана и отиде до телефона. Дръпна ръкавите си върху пръстите и вдигна слушалката. Натисна копчето за повторно набиране и чу женски глас: „Самаряни; с какво мога да ви бъда полезна?“.

Ред затвори телефона и отново се обърна към Алекс.

— Работите за Самаряните, така ли?

Алекс кимна с нежелание.

— Добре — каза Ред. — Знам как оперирате. Знам, че пазите всичко в тайна и уважавам това. Но тук има смъртен случай, така че трябва да знам каквото знаете и вие. И така, работите ли за Самаряните?

Алекс се отпусна:

— Аз ръководя местния клон.

— И къде се намира той?

Алекс им каза.

— Да тръгваме — разпореди Ред и извади мобифона, за да се обади на Кейт и Джез.

 

 

Бяха шестима в Самарянската приемна. Тримата инспектори, Алекс, Джанет и Абигейл. Телефонната стая беше по-голяма, но там не се допускаше полиция.

— Как бихте описали гласа му? — попита Ред.

— Мисля, че се опитваше да го преправи — отговори Джанет. — Звучеше приглушен, все едно през носна кърпа или нещо подобно. Нищо особено. Нямаше някакъв диалект. Просто нормален глас.

Под нормален се подразбираше средна класа и средна Англия. Бял, мъжки и на човек с образование. Неща, които знаеха и без това.

— А как звучеше? Имам предвид емоционално?

— Съвсем равнодушно.

— Ядосано?

— Не.

— Обидено? С покаяние?

— Не.

— Триумфално?

— Не. Дори и това не. Звучеше така, сякаш се обажда да каже, че е забравил да разкара котката от стаята.

Студен като краставичка. Сигурно така и трябва да бъде, нали?

За човек, който току-що е изслушал изповедта — един вид — на най-търсения престъпник в страната, Джанет се държеше чудесно. Или беше твърде уморена, за да осъзнае ситуацията?

— Предполагам, че нямате запис на разговора? — попита Ред.

Алекс се намеси:

— Не записваме никакви разговори. Това е съзнателна практика. Не можем да записваме разговори, нито да установяваме обадилите се.

— Тоест как да ги установявате? — попита Джез.

— Да. Нали знаете, набираш 1471 и разбираш последния номер, който те е търсил. Ние помолихме телекомуникационната компания да премахне тази услуга от нашите телефони. По същата причина нямаме от телефоните, които изписват номера, който ви търси, преди да сте вдигнали слушалката. Смисълът на самаряните е да предлагат помощ със спазване на тайната. Никога не знаем кой се обажда, освен ако човекът не пожелае да ни съобщи.

— Добре, той се обади от дома на Джуд, нали? — отново се включи Джанет. — Може би е оставил отпечатъци.

— Може би — отговори Ред.

На куково лято. Сребърния език беше убил петима души, без да остави никакви отпечатъци или улики. Как ли няма изведнъж да стане небрежен и да си разлепи отпечатъците навсякъде по телефона.

— Значи го нямате по папките? — продължи Ред.

— Ние нямаме папки — отговори Алекс.

— Може ли да погледна?

— Този човек не се е обаждал досега. Кълна се.

— Можем да дойдем със заповед за обиск — каза Джез.

— Не се и съмнявам — рече Алекс. — Но само ще си загубите времето.

Ред стана.

— Сигурен съм, че няма да имаме нужда от заповедта. Благодаря ви за сътрудничеството.

Бяха вече почти на вратата, когато се обърна и погледна към Джанет.

— Знаете ли какво?

— Какво?

— Вие сте единственият човек на света, който е говорил с него и е останал жив, за да разкаже.

Излязоха си, преди тя да успее да отговори.