Борис Старлинг
Месията (64)

64

Вторник, 27 октомври 1998

На следващата сутрин историята излезе на първа страница на всички значими национални вестници. Главният редактор на „Гардиан“ пусна проповед за правото на обществеността да бъде информирана, но само фотографът от „Индипендънт“ беше успял да хване озъбването на Ред в края на пресконференцията. Снимката беше голяма и на първа страница. Достойна за сравнение с онази, която се беше появила на първите страници през осемдесетте години със силуетите на полицейските снайперисти върху покрива на конгресната сграда на Консервативната партия.

Оголените зъби разголват душата.

Пембридж беше пуснат само с предупреждение, въпреки че можеха да го подведат под отговорност за нарушаване на реда, публичен скандал или обида на служебно лице. Ред подозираше, че лично шефът се беше намесил, за да подсигури пускането на Пембридж без обвинения. Каквото и да си мислеше Ред за Пембридж, беше достатъчно умен, за да знае, че освобождаването му е най-бързият начин за потушаване на шума около ситуацията.

При всички положения Ред имаше по-важна работа с друг от четвъртата власт. Намери неделния брой на „Нюз ъф дъ Уърлд“ и прочете името на автора. Историята беше разказана от журналист на име Роджър Паркин, имаше и негова снимка. Ред прелисти вестника, докато не стигна до страницата с редакционните координати. Намери карето при заглавката. Набра номера.

— Световни новини.

— Роджър Паркин, ако обичате.

Кратка пауза, нов сигнал.

— Паркин.

— Господин Паркин, на телефона е главен инспектор Меткалф от Скотланд Ярд.

— Здравейте — каза предпазливо онзи. Паркин, естествено, беше наясно кой е Ред. Почти сигурно е бил на пресконференцията. Дори и да не е бил, със сигурност е видял отразяването.

— Прочетох неделната ви статия с интерес.

— Не се и съмнявам.

— Смятам, че е много добра. Много изчерпателна. Има само няколко неща, които бих искал да изясним заедно, и освен това разполагам с още информация, която вероятно ще ви заинтересува. Ще искате ли да я обсъдим?

— Разбира се. Не може ли по телефона?

— Всъщност бих искал да ви покажа някои документи. По-добре да дойдете тук, в Скотланд Ярд.

— Добре, по кое време?

— Когато и да е. Колкото по-скоро, толкова по-добре. В интерес на истината, вчера също се опитвах да се свържа с вас, но бях забравил, че като неделен вестник работите от вторник до събота.

— Момент да погледна.

Зашумоляха книжа и Паркин тихо хъмкаше. Преструваше се, че уж има набелязани по-важни неща. Уж. Освен ако току-що е видял лично Елвис да подрежда рафтовете в близкия супермаркет. Просто не искаше да личи колко е навит.

— Имам среща за обед, но мога да я отменя. Как ви се струва в един?

— Идеално. Елате в Скотланд Ярд и питайте за мен на пропуски.

— Ще се видим в един.

— Да, до един.

Ред затвори и се усмихна.

Кукичка, корда и поплавък.