Борис Старлинг
Месията (62)

62

Неделя, 25 октомври 1998

— Трябва да е някой от вас тримата. От вас тримата.

Пак бяха в кухнята на Ред. Миналата седмица, когато празнуваха разгадаването на кода, бяха заедно, за да споделят нещо общо. Сега нещо ги разделяше. Някой беше изтропал историята на „Нюз ъф дъ Уърлд“, но никой не си признаваше. Опитваха се да разкрият шпионина. Мистерия в самата мистерия.

Подозрение. Всеки внимаваше какво казва, за да не насочи подозренията към себе си. Кейт първа намери сили да проговори:

— Ред, подхвърлянето на обвинения няма да помогне. Не е задължително да е някой от нас. Може да бъде всеки. Може да е Любецки, или шефът, или някой от полицаите, които обикаляха по църквите през последната седмица, ако някак си е разбрал повече, отколкото е трябвало. А може просто да е щастливо попадение на вестника. Може би работят по случая отдавна и не са ни питали за коментар, защото знаят, че има запрещение.

— Кейт, след шест месеца опити да намерим това копеле започвам да губя вяра в щастливите попадения. Разбираш ли? И не, не би могъл да е никой друг. — Забучи пръст във вестника: — Погледнете тук. Погледнете подробностите. Тези текстове съдържат неща, които знаем само ние четиримата. Случката в арт склада на Ник Бекет например. Никой друг не знае за това, освен ако някой от вас не е издрънкал. Ето тук репродукция на свети Вартоломей от Сикстинската капела и пише: „Картината, която отключва загадката на веригата убийства“. Имат подробности как сме ходили в „Коулхърн“ и „Трафопоста“. Имат снимки на къщите на убитите и подробности как са били убити. Дори споменават ареста на Кевън Латимър. Това си е подробен репортаж. Бих могъл да го използвам вместо доклад по случая. Като вземем всичко това предвид, ни остават само две възможни обяснения. Първо, новинарите на вестника имат екстрасенски дарби, тогава трябва незабавно да ги привлечем в разследването, защото сигурно ще се справят по-добре от нас. Или, второ, един от вас е изприпкал при тях с подробностите.

— Не споменават почерка — каза Дънкан.

— Да, и това е единственото ни спасение. Предполагам, че даже „Нюз ъф дъ Уърлд“ не са чак толкова безотговорни, че да публикуват такъв тип подробности, освен ако просто не са информирани. Защото, ако бяха издрънкали и за езиците и лъжичките или че го наричаме Сребърния език, тогава наистина щяхме да я загазим. Наистина, липсата на тази информация ни оставя възможност да отклоним деветдесет и девет процента от обажданията, които неминуемо ще последват, и ще можем да отличаваме истинския убиец от подражателите. Но това е нищо спрямо раздухването в медиите.

Ред ги изгледа. Един от тях беше отишъл в най-продавания жълт седмичник във Великобритания с криминалната история на десетилетието и беше разбил молекулярната структура на техния екип, който беше работил като един мозък през последните шест месеца. Кой от тях? И защо?

Кейт беше за огласяване на случая, но предложението й беше отхвърлено. Дали не беше решила да действа на своя глава?

Преди няколко месеца Джез беше поискал гей обществата да бъдат предупредени. Това ли е начинът, по който си връщаше?

Дънкан през цялото време твърдеше, че гей нишката е погрешна. Дали не беше поискал макар и късно признание на прозорливостта си?

Ред ги огледа един по един и му отвърнаха три безизразни погледа. Не нахални, нито страхливи, нито предизвикателни. Погледи на хора, които нямат какво да доказват и какво да крият. Освен един, който има какво да крие, но е достатъчно добър актьор да го маскира. Ред се прокашля.

— Очевидно няма да можем да разрешим въпроса тук и сега. Не очаквам виновният да се изповяда, не и пред другите двама. Дори не е задължително да ми признае на четири очи. Каквото и да сте направили, направили сте го по свои причини и съм сигурен, че тези причини не са толкова маловажни, та веднага да си признаете. Така че няма да ви изнудвам. Няма да кажа, че поетата отговорност ще смекчи вината. Защото и така няма да си признаете. Който го е направил, в най-добрия случай ще остава без заплащане и ще разпоредя незабавното му уволнение. Защото разруши — разруши до основи — взаимното доверие и съдействие, благодарение на които работеше нашият екип. Докато те хвана — а аз ще те хвана, можеш да си сигурен — дотогава всички ще имаме по едно око и на гърба. Когато и да кажете нещо някому, винаги по малко ще се съмнявате. Защото човекът, на когото вярваш, че ще ти пази тила, може да е същият, който ще се обърне и ще ти забие ножа. Освен това изтичането на информация ще доведе до всички онези неща, от които се опасявахме миналата седмица. Мними обаждания, паника в медиите, може и подражаващи престъпления. Виновникът ще бъде отговорен за стотиците полицейски часове, пропилени в разследване на маниакални обаждания и за убийства от подражатели. — Гневът му заля стаята и се разби в главите им като вълна. — Който и да е, надявам се, че си е струвало. А сега се махайте!