Борис Старлинг
Месията (58)

58

Вероятно при други обстоятелства родителите на Ред щяха да одобрят постъпването му в полицията. Не беше службата в някоя институция, банка или кантора, която баща му беше очаквал, но си беше възможност за стабилна професионална кариера. При други обстоятелства — може би.

След цялата тази история те съзряха в неговото решение поредната обида — капката, която преля чашата. Баща му пристигна без предупреждение и му каза, че двамата с майка му нямат желание да участват в опита му да изкупи греха си и че от този момент нататък той вече не им е син.

Ред се опита да убеди стареца си и като не успя, понечи да го удари. Това беше грешка — знаеше го още докато си дръпваше юмрука назад. Единственото смекчаващо вината обстоятелство беше, че не беше уцелил. Баща му напусна стаята и както се казва в клишето, и живота му.

Сам, самотен и изцяло отдаден на квалификацията си, начинаещ в работата — извънредните дежурства не спомагаха за поддържането на познанства — Ред почти се беше отказал от жените, когато срещна Сюзан в болницата „Адънбрук“ в Кеймбридж, където тя беше медицинска сестра, а той разпитваше наръган с нож. Следващата вечер излязоха на първата си среща, а след три месеца се ожениха. Бързо — може би прекалено бързо. Ред преглътна гордостта си и покани родителите си на сватбата — чудесен повод за сдобряване. Те дори не отговориха, камо ли да се появят. От момента, в който той и Сюзан сключиха брак, Ред я прие за единственото си семейство — за своя половинка във всичко, човека, с когото щеше да гради бъдещето си и който щеше да му даде сили да забрави миналото.

Така и беше, преди всичко да се оплеска.

Дори сега, след повече от седем години, Ред не можеше да разбере как или защо нещата се объркаха. През първите няколко години всичко вървеше прекрасно — когато и бракът, а и самите те си бяха непознати и свежи. След време неизвестността се износи, с нея си отидоха и блясъкът, и искрата. По-друго щеше да е, ако имаха деца, нещо, което да ги разсейва един от друг, но и да ги задържа заедно. До някаква степен проблемите дойдоха от работата на Ред и от все по-голямата му популярност в медиите.

Повечето хора биха се радвали да живеят с някоя умерено известна личност, мислеше си Ред. Малко споделена слава, гордост от снимката на мъжа ти във вестника. Освен това не беше попзвезда или футболист, нито пък някой, дето му ровят и в боклука за жълти сензации от рода на любовница или пристрастяване към кокаина.

Но на Сюзан не й допадаше. Понякога Ред се съмняваше, че тя наистина се дразни от вниманието, което му се отделя, съмняваше се да не й харесва, че съпругът й има успешна кариера. Естествено, разбираше, че я дразни дългият му работен ден и това, че може да бъде повикван всеки момент. Тя искаше Ред да се грижи за нея, да не я оставя на втори план — но напоследък беше спряла да забелязва присъствието му. Искаше внимание от негова страна, без да отвръща със същото. Така му се струваше.

И така се стигна до затворен кръг. Той не й разказваше за работата си, понеже не вярваше, че я интересува. Когато споделеше това с нея, тя обръщаше думите му срещу него, твърдейки, че не питала, защото той не й казвал нищо. Беше станала неискрена, той също. Понякога се забавяше на работа по-дълго, отколкото имаше нужда, защото предпочиташе безсънните нощи и неописуемите ужасии, вместо да се мъчи да пробие нейното безразличие.

А понякога, както сега, му се искаше нещата да се оправят — дори само за да си докаже, че все още е възможно. Макар и с неохота, трябваше да си признае, че психоложката беше права. Започна да се прибира по-рано и искаше да компенсира злощастната им годишнина с излизане за уикенда. Може би това само щеше да потули проблемите, вместо да ги издуха, но все по-добре от нищо.

Или? Защото всичко ще се спука като балон, щом Сребърния език се появи отново, щом невидимият кукловод му дръпне конците да танцува.