Борис Старлинг
Месията (54)

54

Още един понеделник, още един труп. Горчиви мисли на огорчен човек.

Ред погледна бележките си. Матю Фокс, трийсет и пет годишен. Данъчен инспектор, почти тринайсет години във финансов отдел, понастоящем на работа към Блекхийт в Нюингтън Козуей. Насечен до смърт, вероятно с мачете. Това не беше премереният садизъм при одирането на Барт Милър, нито абсолютната точност при обезглавяването на Джеймс Бъкстън. Гневен тайфун бе направлявал мачетето.

Матю Фокс е бил удрян над двайсет пъти. Раните му бяха дълги и с разкъсвания, някои стигаха толкова надълбоко, че сред червената пихтия проблясваха бели кости. Повечето от ударите бяха по раменете и гърба. Дясната му ръка беше почти отсечена — висеше само на хрущял и сухожилия.

Отличен за техническо постижение. Слаб за художествено внушение.

Тялото беше оставено на колене, обърнато към стената сякаш в молитвена поза. Вероятно Сребърния език го беше нагласил след настъпването на смъртта. Ред не можеше да си представи някой да успее да се задържи в такова положение при подобно нападение. Дори Матю да е бил завързан, е щял да се търкаля по пода, свит като зародиш. Във всички случаи силата на ударите би го повалила.

Нямаше видими рани по главата. Или Сребърния език беше избягвал главата, или Матю се беше предпазвал с ръце. Което пък означава, че може и да не е бил вързан.

Ред клекна да види лицето му. Знаеше какво ще открие, но трябваше да е сигурен.

Точно така, както при останалите. Сребърна лъжичка, пъхната в устата. Кръв по голия торс, не от раните по гърба, а от отрязания език.

Кръв имаше навсякъде. Навсякъде. Не само по килима, но и по стената над главата на Матю, и дори по тавана. Ред изви глава, за да види пръските горе. Представи си как капките кръв политат от острието на мачетето в момента когато Сребърния език го изтръгва от тялото и го вдига високо и назад за следващия смъртоносен удар.

Сигурно Сребърния език също е бил в кръв. Трябва да е бил. Върху това си блъскаше главата Ред още когато откриха тялото на Филип Родс, и все не можеше да го проумее.

Как си тръгваш, човече? Разхождаш се по улиците, целият в кръв? Качваш се в кола и омазваш всички седалки? Или си сменяш дрехите и се отърваваш от окървавените по някакъв начин? Как? Всички кофи за боклук в околностите на всяко от местопрестъпленията бяха проверени и нищо не намериха.

Ред отиде до прозореца и погледна навън, надолу по склона към Уесткоум Парк Стейшън. Чуваше скърцането на влаковите спирачки. Един от старите влакове на южния жп район пътува през сивите бедняшки квартали Детфорд и Бърмъндзи на път към града. Това му е лошото на Блекхийт. Хубаво място, но за да се стигне дотук, трябва да се мине през отвратителни бунища.

Отново се обърна към стаята.

Петима мъртви. Колко ли още ще има?