Борис Старлинг
Месията (53)

53

Понеделник, 21 септември 1998

Кийт Томпсън, качен на стълбата, правеше мързеливи кръгови движения с гъбата по прозореца. Наблюдаваше как бялата пяна се върти и се разтича с негова помощ и после с един замах на гумената миячка изчезва, оставяйки ивица съвършено чисто стъкло, което разделяше пяната, както Моисей е раздвоил водите на Червено море.

Тънките пердета от вътрешната страна на прозореца пречеха на Кийт да види какво има в стаята. Цъкаше с език.

Не че беше потенциален крадец или пък перверзник — въпреки че за над петнайсет години миене на прозорци бе видял сума ти голи жени. Истината беше много по-прозаична. Кийт просто харесваше да наблюдава начина, по който живеят другите. Дори от статичния вид на една празна стая, от списанията, книгите, картините и пепелниците можеше да се разберат много неща.

Кийт си се представяше като детектив, който намира две-три улики и от тях построява цялостна история на живота около тях. Семейства, в които децата се боричкат, а родителите им се карат и в същото време си крещят помежду си. Млади двойки в първите стъпки на съвместното си съжителство, когато да са заедно е все още приключение. Млади ергенчета, които на по чаша бира се хвалят за сексуалните си завоевания. Трийсетинагодишни самотници, които бягат от истината, че бракът май ги е подминал — ако пък не е, обмислят договор за емоционално и икономическо удобство, за да може и двете страни да бъдат възмездени по някакъв начин, вместо да остават на сухо. Кийт Томпсън — суперченге. Разбира се, много често умозаключенията му бяха грешни, но той не знаеше и не го интересуваше. Миенето на прозорци едва ли е най-умонатоварващата професия и мозъчните му гънки отлагаха окончателното отегчение, докато прекарваше деня си на стълбата.

Привърши с прозореца с тънките пердета и се изкачи на върха на стълбата за следващия. Сградата беше с апартаменти, така че новият прозорец принадлежеше на някой друг. Нов поглед върху нов живот.

По дяволите. Пердетата бяха пуснати. При това големи плътни пердета, а не някои тънки и ефирни. Сигурно някой мързелив пръч спеше вътре. Потопи гъбата в кофата със сапунената вода и я цапна на стъклото.

Пердетата не бяха дръпнати докрай. Имаше пролука между тях, може би около една педя. Кийт притисна лице до стъклото и засенчи с длани очите си.

В стаята влизаше слаба светлина някъде иззад вратата. Не много, но достатъчно, за да може Кийт да я огледа. Отляво имаше канапе и под ъгъл телевизор върху камината. В другата част на стаята, до отсрещната стена, имаше фигура на колене. Сигурно скулптура. Нещо тъмно беше разляно до нея и беше зацапало светлия килим. Червено вино вероятно.

Очите на Кийт се плъзнаха встрани. Петното не беше само едно. До него имаше още едно и още едно, и още едно, и накрая той видя, че целият килим е оплескан в тъмни петна.

Той погледна отново фигурата до стената.

Не беше скулптура.

Човек. Мъж, гърбът му целият нацепен. Кръвта от кълцаното беше причината за петната.

Кийт усети, че губи равновесие. Дръпна ръка от стъклото и сграбчи върха на стълбата. Десният му крак се хлъзна от пречката и увисна във въздуха. Стълбата леко се люшна встрани.

Беше на около шест метра над тротоара. Ако паднеше от толкова високо върху твърдия плочник, щеше да си счупи поне единия крак. А може би и двата. А и някоя ръка. И да седи в гипс шест седмици, негоден за работа. Не особено удачно за едноличната му фирма. Кийт беше чувал за някаква, която паднала от шест метра през прозореца. Била в такъв шок, че не могла да викне. Седяла и разбухвала собствените си екскременти в стената до себе си почти половин час, докато някой не я намерил.

Той се вкопчи в стълбата с огромното желание да не се катурне, но със съзнанието, че е безпомощен. Ако стълбата падне, ще изпише бавна агонизираща парабола и постепенно ще набере скорост веднага щом се измести центърът на тежестта. И всяка секунда ще му се стори вечност.

Отпусни се, мислеше си той. Просто се разпльокай и няма да пострадаш и наполовината на това, което може да се случи, ако се удариш в паважа с всяко мускулче, вцепенено от страх.

Чакаше и чакаше, и изведнъж разбра, че стълбата се е стабилизирала. Кийт Томпсън нямаше да падне. Поне не днес.

Слезе с прекалена предпазливост, като опипваше с подметки всяка пречка и се закрепваше с двата крака преди всяка следваща. Толкова се беше съсредоточил да слезе невредим, че когато вече беше стигнал земята, направи опит за още една крачка надолу, докато усети, че вече няма накъде.

С треперещи ръце откачи мобифона от колана си и избра 999.