Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Messiah, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Ида Даниел, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2022 г.)
Издание:
Автор: Борис Старлинг
Заглавие: Месията
Преводач: Ида Даниел
Година на превод: 1999
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Златорогъ“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1999
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“ АД
Редактор: София Бранц
ISBN: 954-437-086-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17108
История
- —Добавяне
46
Бялата дъска пак беше цялата в снимки.
— Това поставя Сребърния език в съвсем друга категория — каза Любецки. — Първите три убийства демонстрираха само силата и гнева му. Но това тук — това изисква умения — посочи снимките на торса отпред и отзад. — Имаме само предварителни изводи, но те са важни за по-нататъшното разследване. Погледнете тук. Вижте работата с ножа. Около врата, раменете и кръста. Точно като ризница или фланелка без ръкави. Така, според мен е започнал оттук. — Любецки заби показалец в собствената си шия, в ямката. — После е продължил по права линия надолу — прокара пръста си през стомаха до кръста. — Дотук ясно ли е на всички?
Ред, Джез, Кейт и Дънкан кимнаха едновременно.
— След това е направил обиколката на врата. После вероятно около раменете и под мишниците, от двете страни. Следват дълги прорези от тук до тук — вдигна дясната си ръка и прокара линия от подмишницата до кръста. — И от двете страни. И накрая е завъртял ножа около кръста. Представихте ли си го?
Представяха си го. И то прекалено добре.
— След което е свалил кожата.
— Просто така? — попита Кейт скептично.
— О, да. Ако кожата е срязана добре, тя може да се отлепи като тиксо. Вашият човек явно се е справил. Вижте, кожата не е с еднаква дебелина по всички части на тялото. Най-дебела е на стъпалата — средно около осем милиметра, и е най-тънка на лицето — да речем, два милиметра. Там не е пипал. Кожата на гърдите е малко по-дебела от тази на лицето, но пък е по-тънка от кожата на гърба, и той го е знаел.
— Откъде си толкова сигурен? — попита Джез.
— В ръката на Барт Милър имаше три парчета кожа. Две еднакви и трето по-голямо и по-дебело от другите две. То е от гърба. Другите две са от гърдите. Сребърния език е отлепял кожата от главния прорез към двата странични. Така са се получили двете предници. После е смъкнал гърба изцяло.
— Колко време му е отнело? — пак се обади Джез.
— Зависи от много неща.
— Като например?
— Отчасти дали жертвата се е отбранявала, но също и от състоянието и умението на самия Сребърен език. Горе-долу около половин час. Или по-малко.
Ред сплете пръсти.
— Ами езикът? Преди или след одирането е бил изрязан?
— След. Определено след това.
— Защо?
— Според три признака. Първо, почти няма кръв по кожата в ръката на Барт. Ако беше отрязал първо езика, парчетата щяха да са целите в кръв. Както беше при другите убийства. Второ, ако беше започнал с езика, трябваше или да чака кървенето да спре, следователно да удължи престоя си в къщата, а с него и вероятността да бъде хванат; или да продължи под фонтани от кръв. И трето, смятам, че е закачил Барт надолу с главата, преди да го започне.
— Надолу с главата? — повтори с учудване Ред. — Защо?
— Сребърния език е садист. Прави му удоволствие да причинява болка. А ако жертвата е с главата надолу, кръвното налягане се поддържа, така жертвата е в пълно съзнание по-дълго и следователно болката нараства. А и по долните гащи на Барт Милър има сравнително малко кръв. Това е възможно само при положение че са били над линията на одиране, тоест трябва да е бил с главата надолу.
— И после го е настанил обратно в нормално положение?
— Така трябва да е станало. Струва ми се, че точно това се е случило. Защото Барт Милър не е починал от загуба на кръв.
— Не е ли?
— Не, въпреки че така или иначе е щяло да се случи. Всъщност е умрял от сърдечен удар, вероятно вследствие на шок. Тялото му е могло да понесе зверствата, но не и мозъкът. — Гласът на Любецки звучеше монотонно, все едно съобщаваше резултати от футболните срещи за деня. — Моето заключение е, че Барт Милър е умрял от страх.