Борис Старлинг
Месията (43)

43

Полицейските коли стигнаха от Скотланд Ярд до Уопинг за дванайсет минути. Дънкан не разбираше къде са се разбързали. Съдебният лекар беше установил смъртта. За клетия нещастник вече нямаше никакво значение дали ще пристигнат след няколко минути или след няколко дни.

Ред и Джез бяха в едната кола, Кейт и Дънкан в другата. За първи път четиримата бяха заедно на местопрестъплението.

Ред прочете табелата — Грийн Банк, Е1. Отдясно се намираше Джакман Хаус, кафяв общински блок, осеян със сателитни чинии. Точно отсреща имаше няколко чисто нови постройки, между които се издигаше масивен индустриален комин. На табелка на една от стените пишеше: ЧИМНИ КОРТ ЕКСТРА СКЛАДОВИ ПОМЕЩЕНИЯ И АПАРТАМЕНТИ.

Ред слезе от колата и се запъти към Чимни Корт. Джез се провикна след него:

— Не е там, Ред. Тук е. В общинския блок.

Ред се обърна изненадан:

— В общинския ли? Тук има ли човек за сребърна лъжичка? Мислех, че си е избрал някое от юпитата — кимна към Чимни Корт, вече зад гърба му.

Джез сви рамене:

— Така е. Нещо не пасва.

Влязоха в безистена на Джакман Хаус. По стените имаше графити; безформен розов презерватив в канала. Наоколо ги дебнеха враждебните погледи на наемателите, за които униформените не са пазители на реда и закона, а агенти на управляващата класа.

Един полицай по риза с къси ръкави беше застанал пред първия вход след арката. Ред се почувства потен под мишниците в собственото си сако. Полицаят им направи път да влязат.

— Партерът. Дъното вдясно. Кофти работа.

Миризма на смърт се носеше на талази откъм отворената врата в дъното на коридора. Вътре в тясното антре ги удари непоносимата воня на плът, разлагаща се в жегата. Вляво блесна светкавицата на фотоапарат, който запечатваше местопрестъплението. Ред се запъти натам. Джез, Кейт и Дънкан го последваха.

Очертаваше се нещо лошо. Много по-лошо от предишните случаи. Ред го предчувстваше.

Полицаят беше с гръб към тях, когато влязоха в стаята. Обърна глава, но не помръдна.

— Името? — попита Ред.

— Вероятно Барт Милър. Работил е във фабриката след моста, щавил е кожи. Бил е открит, след като на съседите им се сторило, че има нещо съмнително.

— Къде е тялото?

— Тук.

Сега разбраха защо полицаят не беше мръднал. Той стоеше между тях и трупа.

— Наистина не е за гледане — им каза.

— Вече ни предупредиха — отговори Дънкан.

Полицаят отстъпи леко вдясно, откривайки гледката…

О, господи. Мили боже. Парещи киселини се вдигнаха моментално в гърлото на Ред.

Да, много по-страшно. Много по-ужасно от всичко, което беше виждал досега.

Ред усети ръката на Кейт, вкопчваща се в рамото му за подкрепа, и чу как Дънкан изстенва отвратен.

Господи боже мой, мислеше си Ред, когато ще умирам, направи каквото си пожелаеш, само не и това.

Барт Милър беше одран жив.