Борис Старлинг
Месията (3)

3

Тринити Роуд прав като стрела разсича на две Южен Лондон. От Уондзуърт Бридж на човек му се струва, че пътят се простира в безкрая, сякаш напред е утрешният ден, а назад вчерашният. По тази асфалтена ос сега Ред караше така бясно, сякаш го преследваха адски изчадия.

Зави вдясно по Уондъл Роуд точно след отбивката за Ърлсфийлд. Ако Радипол Роуд е пример за съвършена градска симетрия, то Уондъл Роуд е точно обратното. Къщи в различни стилове и цветове, които се блъскат по тротоара, тъмночервени тухли, светложълти и бледосини стени. Два бели каменни лъва пазят пред входа на номер 26, арки от увивни растения красят входа на номер 32. Квартал на средната класа, както и Фулам — места, където просто няма насилствена смърт.

Никсън го чакаше пред къщата на епископа. Ред слезе от колата и тръгна към него.

— Насам, сър — каза Никсън и го поведе през антрето към дневната.

Тялото на достопочтения Джеймс Кънингам, епископ на Уондзуърт, лежеше насред стаята. Ред клекна до него и в главата му отекнаха думите на Никсън за зверското пребиване.

„Зверско“ даже беше много меко казано.

Епископът, полугол, по долно бельо, е бил нападнат с невъобразима ярост. Приживе дебелото му налято тяло вероятно е било млечнобяло, макар и изпъстрено с червени жилчици на капилярите от тежко пиене. В смъртта същото това тяло беше добило ядни жестоки разцветки — червено от кръвта, тъмносиньо и лилаво от натъртванията, кафяво от лайняните бразди по краката. Тук-там бели меса сред анархистичните багри сякаш доказваха, че това там наистина е било човешко същество.

Кънингам лежеше на една страна. Лявата му ръка беше паднала върху лицето и костта на лакътя му стърчеше, счупена от силата на връхлетелия го удар. Тънкият венец сива коса на тила беше сплъстен от кръвта.

Кръв. Толкова много кръв. Точно както при Филип. Навсякъде по Кънингам — лицето, врата, раменете, корема и гърба, и цяло море наоколо.

Ред погледна лицето му, където жълти зъби разкриваха обезезичената уста. Лъжицата се виждаше ясно, не беше толкова здраво заклещена като в бузата на Филип. Дръжката й опираше в пода, сякаш лига се бе проточила между ъгълчето на устата му и килима.

Ред се изправи и се обърна към Никсън.

— Кой последен го е видял жив?

— Брат му Стивън. Вечеряли заедно снощи в ресторант наблизо. Стивън каза, че оставил Джеймс тук към единайсет и половина и се прибрал в Батърси.

— Епископът сам ли е живял?

— Ъхъ.

— Бил ли е женен някога?

— Не, никога.

— Кой го е открил?

Никсън прелисти бележника си.

— Някой си на име Джералд Глейзър. Един клисар от катедралата в Уондзуърт. Епископът трябвало да отслужи утреня в седем и половина. Не се появил.

— Очевидно.

— Ъъ… да. Очевидно. След службата Глейзър се обадил тук и никой не вдигнал, така че дошъл. Катедралата е наблизо. Глейзър почукал на вратата, пак никой не отговорил, погледнал през прозореца и видял тялото тук.

— Глейзър като че ли се е престарал с идването си тук, не мислите ли? На негово място щях да реша, че епископът просто се е успал или не е добре.

— Глейзър казва, че Кънингам не е пропускал служба от десет години и повече. Затова си е помислил, че е доста необичайно. Така или иначе, можеше и да не си направи труда, ако не беше толкова наблизо. Всъщност не му е коствало нищо.

— Къде е Глейзър сега?

— В управлението.

— А братът на Кънингам?

— И той е там.

— Дали ли са показания?

— Би трябвало вече да са дали.

— Не са били прекалено шокирани, за да говорят, така ли?

— Не.

За миг Ред се сети за Алисън Бърд и се помисли какво ли изпитва тя сега у дома си в компанията на Лиза Шоу и със спомените за Филип.

— Връщам се в Скотланд Ярд. Бихте ли ми пратили по факса показанията им? — Даде номера на факса си на Никсън. — Ще се върна по-късно, така че се погрижете мястото да бъде оградено и охранявано. Препращайте всички журналисти към Скотланд Ярд. — Ред се обърна да си ходи и спря. — Между другото, има ли следи от влизане с взлом?

Никсън поклати глава:

— Не. Никакви. Ключалката беше без драскотина и всички прозорци бяха затворени.

Ред кимна умислено и се запъти към колата си.