Борис Старлинг
Месията (22)

22

Ред говореше тихо в диктофона.

— Джеймс Бъкстън. Двайсет и четири годишен. Бял. Офицер от армията, Колдстримски гвардейски полк. Тялото е намерено малко преди тринайсет часа от брата Николас и двама приятели. Никакви следи от нахлуване с взлом. — Приближи се до тялото и притисна силно диктофона до устата си. Черната пластмаса драскаше устните му, докато говореше. — Трупът е обезглавен. Главата е намерена на около половин метър от тялото. Намерен е по долни гащи, обърнат на лявата си страна. Ръцете са завързани на гърба.

Направи пауза и допълни непоносимото:

— Езикът е отрязан и сребърна лъжичка е пъхната в устата. — Огледа отново това, което беше останало от Джеймс Бъкстън. — Кръвта е опръскала отсрещната стена при камината. Локва кръв на пода до тялото.

Изключи диктофона и се извъртя бавно в пълен кръг.

Хубава стая, подредена и украсена с вкус. Тъмнорозовото на тапетите беше щамповано с едновремешни рисунки на ловци и риболовци, а пердетата бяха завързани с шнурове с пискюли. Като на картинка.

Ред пристъпи към рафтчето за списания до телевизора и очите му пробягаха по гръбчетата: — „Татлър“, „Харпърс Куин“, „Хорс енд Хънд“, „Фийлд“, „Топ Гиър“, „Уот кар?“. Типичните интереси на британската дребновладелческа аристокрация — помисли си той, — балове, убиване на малки животни и шофиране на бързи коли.

Надникна в останалите части на апартамента. Стаята на Джеймс беше безупречно спретната и леглото му оправено. Ред огледа фотоколажа по стените и на повечето от тях видя лицето му. Джеймс изправен като бастун в гвардейската униформа, Джеймс пиянски ухилен на официална вечеря. Приятно и щастливо лице.

А сега лежи на пода оттатък без език.