Борис Старлинг
Месията (20)

20

Интермедия

Не намираха нищо. Абсолютно нищо.

Джез и Кейт провериха списъците на приятелите на Филип Родс и Джеймс Кънингам, но нито едно име не фигурираше и в двата. Изследваха всеки, който можеше да е бил в професионален контакт поне с единия от двамата, и отново нямаше съвпадения. Връзката между тях беше само в смъртта им. Защо убиецът беше избрал тези двама в милионния град?

Въпрос след въпрос след въпрос, и нямаха отговор на нито един от тях. Единственото, до което стигнаха, беше прякорът на убиеца, когото кръстиха Сребърния език.

Дънкан се занимаваше със списъка на закупилите комплекти лъжички. От шестте хиляди продадени комплекта по-малко от 500 бяха купени в Лондон и околностите. Издирваха и разпитваха всеки от тях. Повечето пазеха комплектите си непокътнати. Неколцина ги бяха подарили на роднини или приятели. Последните на свой ред бяха издирвани и всички твърдения се потвърждаваха. Двама души казаха, че кредитните им карти са били откраднати и използвани за покупката на лъжичките (покрай други неща). Банките потвърдиха и допълниха, че са възстановили сумите на потърпевшите. Четирима казаха, че са загубили комплектите при грабежи в домовете им. Полицейски доклади и застрахователни полици потвърждаваха тази версия. Единайсет души бяха закупили комплектите си извън Лондонската голяма община, но след това се бяха преместили в района. Всички те бяха разпитани и вече извън подозрение.

Съдебните психолози успяха да постигнат малко повече от Ред и екипа му с човечето на дъската. Прословутият Отдел по поведенческа психология към ФБР беше прекалено зает, за да им отпусне човек: скъсвали се от бачкане по някакъв голям случай в Гари, Индиана, който имаше съмнителната чест да бъде не само градът с най-висок процент насилие в Америка, но и родният град на „Джаксън Файв“. Официалните власти отричаха нещата да са свързани. Освен това засега Сребърния език беше убил само двама души. Според ФБР ти трябват пет жертви, за да бъдеш официално класифициран за сериен убиец.

Медиите губеха интерес с предвидима скорост. Обажданията по повод развитието на следствието намаляха и накрая точно четири дни след като тялото на Джеймс Кънингам беше открито, изведнъж пресъхнаха. Явно нямаше журналист в страната, който изобщо да знаеше за съществуването на Филип Родс, остави пък за смъртта му.

Ред, Джез, Дънкан и Кейт се въртяха в затворен кръг. Продължаваха да търсят до полуда. Преравяха вече разораното, тъпчеха все по същите пътеки, за които бяха наясно, че не водят наникъде, и откриха, че всяка нова версия е задънена улица дори още преди да започнат разследване в една или друга посока.

И през цялото това време Ред не беше по-близо до отговора на въпроса защо. Две убийства за една нощ и след това нищо. Защо Сребърния език не прави следващия си удар? Може би е хванат за съвсем друго престъпление и понастоящем е в затвора? Може би е умрял или пък е заминал за чужбина. Или може би си е тук и изчаква благоприятния момент, наблюдава и им се подиграва с мълчанието си. Не беше направил никакъв опит да влезе във връзка. Нямаше бележки или телефонни обаждания, факсове или имейли. Нямаше искания в тайни писания в обявите по вестниците или пък чрез телетекст по телевизията.

Нищо.

Ред си спомни случая с Колин Айрланд, който през 1993 г. беше убил петима хомосексуалисти, преди да го хванат. Айрланд се беше свързал с полицията. Беше им казал, че щял да убива по един хомосексуалист на седмица, докато не го хванат. Ред си спомни всичко много ясно. Спомни си също и апела, който бяха отправили към Айрланд: „Трябва да говорим с теб. Стига толкова. Стига болка, стига тревоги, стига трагедии. Предай се — каквито и да са условията ти, каквото и да изискаш от нас, по което време решиш“.

Но сега не можеха да отправят такъв апел, не и в този случай. Сребърния език не беше се обадил, така че не можеха да говорят директно с него. А и убийствата не бяха обществено достояние, та да се обърнат към него чрез медиите.

Нямаха контакт. Пълно затишие. Седмица. Две. Месец. Два. Безпощадното темпо продължаваше. Всеки ден отиваха със сандвичите си в парка Свети Джеймс, сядаха под едно и също дърво и предъвкваха едно и също. Ден след ден се прибираха по домовете си, без да са напреднали и милиметър към истината за Сребърния език.

На първи юли хванаха бас дали до първи август — точно три месеца след двете убийствата — няма да се появи още един труп. Всеки от тях заложи по 25 лири. Джез и Кейт смятаха, че жертви няма да има, защото очакваха просветление, благодарение на което да закопчаят техния човек. Дънкан мънка и пъшка и накрая реши да се присъедини към тях по-скоро защото смяташе, че Сребърния език се е покрил в миша дупка, а не защото вярваше, че ще го хванат.

Само Ред каза, че Сребърния език ще убие отново преди август.

Така че Джез, Кейт и Дънкан щяха да спечелят по 33.3 лири всеки, ако нямаше следващ убит, а Ред щеше да вземе всичките сто, ако труп имаше. Според Кейт не било честно, че тримата щели да имат такава малка възвръщаемост от техния залог, ако спечелеха. Ред изтъкна, че изгледите са в тяхна полза — или поне всички те мислят така, в противен случай не биха заложили срещу него.

Ред спечели.