Борис Старлинг
Месията (15)

15

Къщата на Филип Родс беше хубава, но далеч не палат. Тогава откъде идва този мотив със сребърната лъжичка, с цялата завист и негодувание, въплътени в нея? Да не е скътал някъде богатства? Ред някак се съмняваше в това.

Закрачи бавно из къщата и разучаваше разположението. На приземния етаж имаше антре, кухня и дневна. На първия етаж — спалнята на Филип, баня и килер. Задната врата на кухнята се отваряше към градината. Ред светна с фенерче и го насочи към остъклената част на вратата. Лъчът освети малка павирана пътека, барбекю и цветна леха до отсрещната ограда.

Градината беше изцяло заградена. Нямаше как да се влезе в нея отникъде. Така че, ако убиецът е дошъл през градината, е трябвало да се промъкне през нечия чужда собственост. Прескачане на зидове по нощите? Не е много за вярване. Тук е Фулам, където човек задължително има охранителни светлини над задната си врата.

Ред говореше на убиеца и го извикваше в съзнанието си. Убил си двама души и до момента не сме открили и следа от теб. Не би рискувал да се натъкнеш на светлини и аларми, нали? Пък и кухненската врата е заключена и залостена. Не си дошъл през градината. Не можеш. Няма откъде да минеш. Така че си дошъл откъм улицата.

Ред се върна пак пред къщата и потърси достъпни места откъм улицата. На приземния етаж имаше само две. Входната врата, естествено, и прозорецът на дневната.

Той се качи по стълбите и се помъчи да не мисли за тялото, което висеше там сутринта. Влезе в спалнята на Филип и отиде до прозореца, който се отваряше нагоре. Вдигна го наполовина и погледна навън. Намираше се на около пет метра над улицата. Нямаше улуци по фасадата на къщата. Само със стълба се стигаше дотук. А който не рискува с прескачане на огради, няма да се катери и по стълба на толкова открито място.

Така че си влязъл долу отпред. През входната врата или през прозореца на дневната?

Ред слезе в дневната. Прозорецът беше затворен.

Може ли да си отворил прозорец и после да не си забравил да го затвориш? Малко вероятно. Значи си влязъл през входната врата.

Ред я огледа от вътрешната страна. Три ключалки, всички за един и същ ключ, средната блокира останалите две. Нито една не е насилвана или повредена. Тогава остават три възможности.

Първо, използваш шперц.

Не. Отнема време и е опасно. Прекалено голяма вероятност да бъдеш видян или чут.

Второ, имаш собствен ключ и просто влизаш.

Но никой няма ключове освен Филип и Алисън. И убиецът почти сигурно е мъж.

Което на свой ред оставя само една възможност.

Филип Родс ти отваря вратата.

В един през нощта?

На вратата има шпионка. Ред погледна през нея и видя абсурдно широкия гръб на полицая, деформиран от рибето око.

Филип сигурно е погледнал първо през шпионката. Сто на сто не би отворил през нощта, без да погледне. И е бил достатъчно спокоен, че да ти отвори вратата.

Някой, когото Филип е познавал. Не е момчето с газта, нито телевизионният техник.

Ако не е бил някой, когото е познавал, тогава някой в беда.

Или който се е престорил, че е в беда.

Кой е на вратата? Кой си ти?

Който и да си, Филип ти отваря.

Вероятно е бил по гащи, когато е идвал до вратата. Не би слязъл гол, а нощите сега са топли, така че може да не е наметнал халат.

Филип е по гащи и отваря вратата.

Но трябва да го върнеш горе, за да го обесиш. И ти е нужна правдоподобна причина да го накараш да изкачи отново тези стълби. Не можеш просто така да обесиш някого. Не можеш да му наденеш примката на шията и да го накараш да скочи от площадката. Не и ако ти не го принудиш със сопа… А по тялото на Филип нямаше следи, освен където китките му бяха вързани — и по шията, естествено. Нямаше следа от борба.

Значи Филип не е знаел какво става.

Той се качва обратно по стълбите. А ти — къде си? Пред него? Зад него? Вероятно зад него. Стигате до площадката и ти скачаш връз него с примката. Единият край е вързан за перилата, а другият на шията му.

И тогава го буташ към нищото. Филип иска да дръпне въжето, да го разхлаби, но не може. Ръцете му са вързани.

Така че трябва да си го заплашвал с нещо, ако се е дал да му вържеш ръцете.

Вярва ти толкова, че да ти отвори вратата. Което значи: не знае, че имаш оръжие.

Какво имаш? Имаш въжето и но…

Разбира се. Ножът, който си използвал да отрежеш езика. Можеш да го заплашиш с него.

Ръцете му са били вързани, когато си го бутнал от площадката.

А кога му отряза езика? Преди да го бутнеш или след това?

Ред се качи по стълбите до площадката. Видя по перилото протритото от въжето.

По площадката нямаше кръв. Имаше на пода долу. Ако си отрязал езика преди да го бутнеш, тогава би имало кръв навсякъде по площадката. А по нея няма кръв.

Така че първо си бутнал Филип, а после… докато е висял, жаден за глътка въздух… ти се навеждаш през перилото, протягаш се към устата на Филип и му отрязваш езика.

Ред почувства как се увлича. Той беше самият Филип, агонизиращото тяло в клупа на въжето.

Навеждаш се, докато не изпълниш цялото ми полезрение. Лявата ти ръка ме е хванала за гушата, за да ме държи да не мърдам, и дясната ти ръка насилва острието в устата ми.

Думите на Любецки: „Кръвта е бликнала с такава сила, че е задавила жертвите“.

Ред залепи ръка на устата си и повърна през пръстите.