Борис Старлинг
Месията (123)

123

— Когато Юда, Неговият предател, видял, че всички го обвиняват, покаял се и се върнал с трийсетте сребърника обратно при първосвещениците и старейшините и казал: „Престъпих закона, защото предадох невинна кръв“. А те му отвърнали: „Нас какво ни засяга? Сам си тегли последствията“. И той захвърлил сребърниците на пода на храма, излязъл и отишъл, та се обесил.

Вече минаваше полунощ. Най-после беше дошъл Разпети петък.

Ред беше само по долни гащи и ръцете му бяха вързани зад гърба. Седеше върху дървения парапет, който ограждаше площадката на горния етаж. На шията му беше нахлузено дебело въже, което се спускаше по гърба му до якия парапет, за който Джез го беше завързал здраво. Единственото, което щеше да се счупи при увисването, щеше да е вратът на Ред.

Джез беше застанал до него с импровизиран трънен венец на главата и няколко струйки кръв се стичаха по челото му. Той сякаш не забелязваше. На пода до него имаше чиния с храна.

Ред се каляваше срещу ужаса. Не показвай, че те е страх. Не му прави удоволствие.

Джез държеше мобилния си телефон в дясната ръка и скалпела в лявата. Сребърната лъжичка — последната от дванайсетте — лежеше на пода до краката му.

Той развърза едната ръка на Ред и му подаде мобифона.

— Сещаш се, нали? Знаеш, че сега трябва да ме предадеш?

Ред кимна.

— Кажи го.

— Да — каза Ред. — Трябва да те предам.

Джез вдигна парче хляб, откъсна залче и го потопи в купичка с червен сос.

— Който топне с Мен в блюдото, той ще ме предаде.

Джез сложи залъка в ръката на Ред и сам сви пръстите му, за да го хванат. Приближи глава до ухото на Ред.

— Каквото вършиш, върши го по-скоро. Твоето последно предателство, Ред. Направи го. Предай ме на властите. Звънни в полицията. Обади се на Кейт. Да, на Кейт. Кажи й какво съм направил. Издай ме на полицията. Те ще пристигнат едва след като умреш и ще ме съдят, точно както римляните са съдили Исус. Тогава целият свят ще научи за мен. Хайде. Обади се в полицията.

— И след това ще ме обесиш ли?

— Не, ти сам ще се обесиш.

— А ако откажа?

— Не можеш. Няма да откажеш. Това е твоето предопределение.

Ред затъваше в плаващите пясъци на мисията, предопределена му от Джез. Само че в този случай опитите да се измъкне можеше и да не ускорят затъването. Ако се бориш, може да останеш жив. Ако се оставиш на затъването, си обречен.

Ред взе мобифона и набра телефона на Кейт.

— Кейт Бийчам.

— Кейт, Ред е на телефона.

— Здравей. Как си?

Гласът й беше толкова адски спокоен, сякаш идваше от друга планета.

— Кейт… не е Дънкан, Джез е.

— Какво? Какво не е Дънкан?

— Убиецът. Убиецът на апостолите. Джез. Той е.

— Ред, какви ги говориш, за бога?

— Той е тук в момента. Иска да ме обеси. О, господи, Кейт… трябва да ми помогнеш.

— Къде си?

— В…

Джез грабна мобифона от ръката на Ред и го изключи.

— Сега. Обеси се.

В… Кейт ще се сети, че съм вкъщи. Всички останали жертви си бяха по домовете.

Откъслечни мисли минаваха през съзнанието му.

Филип Родс, увиснал от парапета на площадката във Фулам миналата година. Така беше започнало, значи така щеше и да свърши. С увиснало безжизнено тяло.

Може би Кейт няма да му повярва. Тя и Джез… тя вероятно ще е последната, която ще повярва.

Всеизвестно е, че човек не може да бъде обесен против волята си. Просто не става. Човек не би се хвърлил в сладкото отвъдно доброволно. Трябва да го пребиеш, така че вече да не може да се съпротивлява, или да го изиграеш.

Никой не се опитва да го изиграе и никой не го премазва от бой.

Ред погледна Джез.

— Да ти го начукам.

Виждаше го в тунел от светлина, в който бушуваха желанията им. Силата на убедеността на Джез се удари в гърдите на Ред и се завихри около главата му, божествен вятър, който се напрягаше да го избута от парапета към забвението. Ред се беше привел срещу този ураган.

Не се пречупвай. Не се предавай.

Вкопчи се в парапета, все едно той беше самият живот.

В този момент Джез осъзна, че Юда няма да изиграе предназначената за него роля. Това беше същият момент, в който Ред разбра, че е спечелил в битката на волите.

Джез хвана грубо раменете на Ред и се опита да го избута. Ред бавно успяваше да запази равновесие, като пренасяше тежестта напред. Усети болка в ръцете, докато се обръщаше, опитвайки се да задържи падащото си тяло, а пръстите му се пуснаха от дървото. Вече набираше скорост и ръцете му полетяха към врата по-бързо дори от самата му мисъл и успяха да сграбчат примката, преди да се стегне. Болката прерязваше непоносимо сгъвките и възглавничките на пръстите му, докато примката все повече се стягаше.

Само осем пръста и два палеца, впити във въжето. Нищожна бариера между живота и смъртта.

Ред риташе във въздуха, като се опитваше някак да изхлузи въжето от перилото. То се впиваше в шията му и избутваше главата му назад и нагоре. Отвори уста да си поеме въздух.

Джез се наведе над него. Скалпелът проблесна в ръката му.

Устата на Ред беше беззащитна в този момент.

Под венеца върху лицето на Джез беше изписана върховна концентрация, главата му беше толкова близо до Ред, че можеха да се целунат.

Скалпелът влезе в устата на Ред.

Усети остър вкус на кръв, когато острието поряза езика му точно както си го беше представил в дома на Филип Родс.

Последен шанс.

Ред измъкна пръстите на дясната си ръка от примката и ги сви в юмрук. Примката изведнъж се затегна и той изви глава, за да намали натиска.

Замахна с десния си юмрук настрани и нагоре в пълно отчаяние. Усети изпращяването на кокалчетата си в кост и хрущял. Джез изскимтя от изненада и болка, пусна скалпела и закри окървавеното си лице с длани. Скалпелът се плъзна към мекото небце на Ред и то панически се поду насреща му.

Ще глътна острието, Господи, ще го глътна и то ще разцепи всичките ми вътрешности.

Ред наведе глава отново напред срещу натиска на въжето и избута скалпела с език към зъбите си, където острието запря.

Ред бръкна в устата си и извади скалпела.

Джез махна ръце от лицето си и издуха кръвта от носа си. Наведе се отново и хвана лявата ръка на Ред, като се опитваше да махне пръстите му изпод примката.

Ако не успее да му попречи, ще умре.

Скалпелът беше в дясната му ръка. Замахна с него към Джез. Острието проби неопреновия костюм и го раздра отдясно, точно където Джез сам се беше порязал през декември, когато седеше до Томас Феъруедър.

Той извика, щом усети как раната се отваря. Пусна пръстите на Ред и залитайки назад към стената, затисна с две ръце раната.

Ред се протегна над главата си и се опита да пререже въжето със скалпела. Въжето се клатеше диво със собствената си сила и не успяваше да го уцели.

Трябва да го дръпна. Тогава ще мога да го прережа. Но не мога да го дръпна и да режа с една ръка. Трябва да си помогна и с лявата, а тя е единственото нещо, което пречи на примката да ме раздели с живота.

Джез още не можеше да се отлепи от стената и се опитваше да спре шурналата кръв.

Нямаше избор.

Ред изскубна и лявата си ръка от примката. Въжето моментално се стегна. Сега вече нямаше какво да попречи на обесването му.

Действай бързо.

Ред протегна над главата си лявата ръка и хвана въжето. Натисна скалпела точно под кутрето си, където беше най-опнато, и започна да реже.

В дробовете му нямаше повече въздух. Дихателните му пътища започнаха да се затварят от примката. Черни парцали затанцуваха пред очите му.

Хайде.

Ще загуби съзнание, преди да успее. А загуби ли съзнание, ще умре.

ХАЙДЕ.

В периферното му зрение нещо се раздвижи. Джез се беше изправил и отново се навеждаше през парапета. Кръвта блестеше върху неопреновия му костюм.

Понечи да хване дясната ръка на Ред, с която стискаше скалпела.

Ред почувства зверска болка в момента, в който Джез се опита да отлепи пръстите му от скалпела.

Беше на ръба на припадъка. Забравата го мамеше, тъмна и всевечна.

В този момент последните нишки на въжето поддадоха и Ред се строполи на пода на около два метра надолу.