Борис Старлинг
Месията (112)

112

Вторник, 29 декември 1998

Ред стоеше на брега на малко езерце и се оглеждаше. Далеч на запад имаше две къщи и още една на североизток. Три самотни къщи сред безкрайната равнина на поляните. Приличаше повече на северните шотландски възвишения, отколкото на Есекс. Единственият път, който се виждаше, минаваше покрай двора на фермата и се виеше между Келвдън и Силвър Енд. Човек можеше да съзре пристигащите коли от километри.

И тъкмо това беше причината да доведат Ред тук.

Полицейските къщи под прикритие задължително отговарят на изискванията за трите С — сигурност, секретност и спокойствие — но с това се изчерпват приликите помежду им. Някои са точно на пъпа на някой град, където анонимността на заетите и вечно движещи се маси свежда до минимум рисковете от натрапници и разконспирация. Други са в дивата провинция, където съседите веднага забелязват пристигането на непознати, но пък изолацията там е непостижима в градски условия.

Семейната ферма спадаше към втората категория. За небрежния наблюдател нямаше нищо особено. Разположена на петнайсетина декара, включително овощната градина и езерото, на брега на което Ред се намираше в момента, къщата се обитаваше от двойка очарователни пенсионери — Хенри и Пени Спароу, добре известни в селото и с избрана колекция от морски сувенири в плевнята си.

Но ако човек се вгледаше, би забелязал няколко важни подробности: триметровия ров, който опасваше цялото имение; охранителните светлини, осеяли земята покрай оградата на равни разстояния; двете видеокамери, наблюдаващи всяка от посоките на пътя пред фермата. И когато там отсядаше някой, нуждаещ се от подсилени мерки за охрана, се появяваха и мъже, които патрулираха околността със специално обучени немски овчарки на къси каишки до себе си. Започваха да се чуват и смущенията по тайните полицейски радиочестоти на бодигардовете, които имаха грижата за застрашения.

Фермата беше по-голяма, отколкото изглеждаше отвън, и имаше пет комфортни спални, четирите от тях за по двама души, плюс четири бани. И деветте легла си бяха по местата. Освен Ред и семейство Спароу там бяха и шестимата от Екип за целенасочена закрила 3. Всеки път, когато тази ферма трябваше да бъде използвана като скривалище, доброволците за охраната бяха с лопата да ги ринеш — главно защото Пени Спароу преди е била уредник на тържества и славата на кухнята й се носеше сред силите за сигурност. Мъжете, които пазеха Ред, се повъртаха край отрупаната кухненска маса и се попикаваха при мисълта за колегите си от ЕЦЗ 2, които понастоящем бяха на диета дюнер кебап и ориз с къри, докато наглеждаха някакъв наркоинформатор в Стретам.

Бяха довели Ред във фермата по обед предния ден, няколко часа след посещението му при Ерик в „Пентънвил“. Той не искаше да идва, но знаеше, че няма избор. Беше обявената мишена на сериен убиец все още на свобода и шефът беше разпоредил да остане под полицейска закрила, докато Дънкан не бъде заловен. Ред беше успял да извоюва само една отстъпка: разрешение да отиде пред дома на Хелън Раунтрий на първи януари и да присъства на ареста на Дънкан. Шефът се съпротивляваше дори на това. Ред накрая успя да го склони с аргумента, че там ще има много повече въоръжени полицаи, отколкото в Келвдън.

При всички положения не се очертаваше кой знае какво за правене в Лондон. Ред нямаше друг избор освен да седи мирно и да чака първи януари. Тогава щяха да разпитат Дънкан, да го обвинят за десетте убийства и да го предадат на правосъдието. Случаят приключва, Сюзан се прибира у дома и започват да градят живота си отново заедно и спокойни, че Дънкан не е успял да прибере своя Юда.

Преди да замине от Лондон, Ред посети две библиотеки — на първия етаж на Уестминстър Сити Хол на Виктория стрийт и другата до автобусната гара на Бъкингам Палас Роуд — и взе всички възможни книги и албуми с „Юда“ или „апостол“ в заглавията. Трябваше да облече предпазна жилетка и беше придружен от двама мъже с автомати „Хеклер и Кох“, което предизвика лека паника сред читателите.

Сега, след като хвърли последен поглед на езерцето и залязващото слънце в свежата декемврийска привечер и погледа белите облачета от дъха на овчарките в студа, Ред се прибра във фермата и прочете всичко за човека, когото се смяташе, че е надминал в предателството.

И този път, както и тогава в арт склада, когато за пръв път разкри идеята на Сребърния език, го привлякоха главно картините. Сред книгите, които беше взел, имаше една върху изображенията на Исус и апостолите през вековете, където надълго и нашироко се разглеждаше предателството на Юда — Тайната вечеря, и залавянето на Исус в Гетсиманската градина. Ред обръщаше бавно страниците на книгата и се вглеждаше как различните художници подхождаха различно към този сюжет. Множество разнообразни интерпретации — от скованите клишета на ранновизантийското изкуство до страстните емоции на ренесансовите творци.

Даде си сметка, че отделя повече внимание не на най-известните картини, а на онези, които по някакъв начин провокираха традиционните възгледи върху предателството на Юда. Не го развълнува шедьовърът на Леонардо да Винчи, който показваше свитите в ужас апостоли след думите на Исус, че един от тях ще го предаде, защото Леонардовият Юда беше алчен и похотлив, сграбчил кесията на масата пред себе си. Няколко страници по-нататък Юда отново се появяваше в стереотипния си меркантилен вид — бездушен и безскрупулен — този път през погледа на Синьорели, с шарещи очи и изпито лице, тайно пъхващ нафората в кесията с парите. Ред го подмина без особен интерес.

Обаче беше привлечен от художници като Рубенс, Деи Роберти и Холбайн, които изобразяваха Юда в светлосенките на етичното, а не само в черните краски на въплътеното зло. Рубенс беше изобразил апостолите скупчени в стремежа да са по-близо до Исус, а пламналите им лица отразяваха светлината на лъчезарния ореол над главата Му. Само Юда, увит в грамадния си златен плащ, е извърнал лице от струящата светлина — не от срам, а от смущение, че постъпката му ще осигури безсмъртието на неговия Месия и собственото му всевечно проклятие. Рубенсовият Юда беше изтъкан от тежък размисъл и изгарящи страсти, облагороден от ужаса на собствените си помисли.

Такъв беше и Юда на Деи Роберти. Изобразен на близкия край на триъгълна маса, на която апостолите и Господ си говорят на малки групички, Юда е единственият, който гледа съвсем другаде, измъчен и брадясал, лице в лице с кошмара на своето предопределение. А Холбайн беше видял Юда сграбчил масата, сякаш да я обърне от съпротива срещу предателството, разбунтуван ангел, гневен на съдбата си.

Няколко страници след това Ред намери друг Холбайн, този път страданията на Исус в Гетсиманската градина. Холбайновият Исус беше брат близнак на неговия Юда от Тайната вечеря. Братя близнаци, от които единият отива в рая, а другият в ада.

Ред забеляза и още нещо — почти навсякъде Юда беше червенокос.

Прочете всичко за Юда Искариот.

Картини и оскъдни думи.

Ето това намери.