Борис Старлинг
Месията (109)

109

Понеделник, 28 декември 1998

Ред сплете пръсти на тила си и небрежно изтресе новината.

— Успял е и с последния.

— Кой? — попита Кейт.

— Къде? — попита Джез.

— Джон Макдоналд, автор и журналист. Открит е вчера следобед около четири и половина. Обичайните подробности — отрязан език, сребърна лъжичка в устата, гол по долни гащи.

— Защо не ни извика? — попита Джез.

— Нямаше смисъл.

— Тоест как „нямаше смисъл“? Хайде, Ред. Можехме поне да разпространим снимката на Дънкан с текст, че…

— Кейт. Това нямаше да помогне.

— … че трябва да се пазят от този човек. Тогава въпросният Джон Макдоналд можеше и да има шанс.

— Не, нямаше да има.

— Лесно ти е да го кажеш. Явно за теб Дънкан е непобедим суперпсихар, имунизиран срещу всичко, което говорим и правим. Но той не е, Ред. Просто не е.

— Кейт. За този не можехме да направим нищо.

— От къде на къде си толкова сигурен?

— Защото Джон Макдоналд е умрял преди две години.

— Преди две години? Не каза ли вчера?

— Не. Казах, че тялото е било открито вчера. Умрял е на двайсет и седми декември деветдесет и шеста. Умрял е, а не че е бил убит. Починал е на седемдесет и осем години от естествена смърт. Вчера, на втората годишнина от смъртта му, тялото е било открито върху саркофага в Хайгейтското гробище.

— Дънкан е извадил трупа от гроба?

— Било е в саркофаг. Просто е трябвало да измести плочата.

И при десет убийства все още имаше неща, които можеха да ги шокират. Изваждането на отдавна погребан труп и гаврата с него беше измежду тях.

— Кой е открил тялото? — попита Джез.

— Един от гробарите, изглежда. Връщал се е от погребение, когато го е видял.

— И никой не е забелязал нещо или някого наоколо?

— Не.

Джез сбърчи вежди.

— Но ако Джон е мъртъв от две години, сега би трябвало да е само скелет.

— При нормални обстоятелства — да. Но той е бил балсамиран.

— Боже мой.

— Някои от органите се отстраняват от балсамьора, но езикът му си е бил на място.

— До вчера.

— Да. До вчера.

— Значи това са единайсет светии, така ли?

— Мда. Освен ако не сме изпуснали някого.

— И това ли е всичко? Сега просто ще спре?

— Какво друго да прави? Вече има всичките си светци.

Момчето, което разнасяше пощата, пристигна в стаята, като побутваше количката си. Измъкна тесте писма, хванати с ластик, остави ги на бюрото на Ред и излезе.

Ред махна ластика и взе ножа за хартия. Момчето се върна с кафяв плик, бърза пратка.

— Извинете, сър. Забравих това. Не можах да го вмъкна под ластика.

Ред взе плика. Тежеше. Името и адресът му бяха изписани с букви, изрязани от вестник и залепени със скоч. Той моментално се сети за броя на „Сънди Таймс“ в спалнята на Дънкан, целия на дупки заради изрязаните букви. Погледна момчето.

— Чакай малко. Проверен ли е?

— Да, сър. Минал е през рентген и е проверен. Отдел „Бомби“ смята, че е безопасен.

— Така. Благодаря ти.

Момчето излезе. Ред обърна плика. Няма издайнически жички. Нито мазни петна от размекване на експлозив. Ред приближи плика до носа си и го подуши. Не мирише на бадеми или марципан.

Щом отдел „Бомби“ казва, че всичко е наред, би трябвало всичко да е наред. Той обърна пак плика и разгледа клеймото.

ЛОНДОН, SW1, 23 ДЕКЕМВРИ 1998. SW1 е означението за Уестминстър. Уестминстър включва и Скотланд Ярд.

Дънкан е бил съвсем наблизо, за да го пусне, а те не са и подозирали.

Ред опипа плика. Под мекотата на найлоновите възглавнички напипа три твърди цилиндъра. Всеки по няколко сантиметра дълъг.

Другите двама го гледаха с нетърпение.

— Какво е? — попита Джез.

— Нямам представа. Все пак начинът да разберем е само един.

Взе ножа за писма и отвори края на плика. Посегна вътре и напипа груба хартия и нещо твърдо под нея. Един от цилиндрите. Май бяха увити в хартия.

Той го опипа. Не беше гладък, а с ръбчета на равни разстояния. Много-много-много любопитно.

Пръстите му опипаха по-надълбоко и откриха и другите два цилиндъра. Извади ги и трите заедно.

Монети.

Три фишека по десет монети, завити в банкова хартия. Различни по форма и големина.

Ред разкъса хартията и на трите. Монетите звъннаха върху бюрото му.

Десет по 10 пенса. Десет по 20 пенса. Десет по 50 пенса.

Трийсет сребърника.