Борис Старлинг
Месията (108)

108

Коледа 1998

Ред седеше в края на църковната пейка близо до олтара.

До него имаше семейство, традиционната единица на този най-традиционен ден. Родителите изглеждаха трийсетинагодишни, а децата — момче и момиче — бяха още под десетте. Те си шушнеха разпалено, майката се наведе към тях да възцари тишина и се усмихна извинително на Ред. Той също отвърна с усмивка и направи знак, че няма значение.

Но имаше значение. Не шушукането на децата, разбира се, а че му напомняха за племенника на Томас Феъруедър Тим. Малкият Тим, който не беше обелил дума след писъка, предизвикан от вида на Любецки. Беше заминал с родителите си за Коледа, но Ред беше уредил да го прегледа най-добрият детски психиатър в Скотланд Ярд веднага щом се върнат.

В църквата беше студено. Ред не беше си свалил палтото, но нямаше нищо против да се сгуши в някого. Ако можеше до Сюзан, щеше да е най-добре. Така и не успяха да се срещнат за сдобрителния си експеримент и тя отказа на предложението му да прекарат заедно Коледа. И сега сякаш чуваше разговора им: той — романтичен, тя — практична.

„Но това е само един ден, Сюзан. Спомни си колко добре прекарахме миналата година само двамата. Разопаковахме подаръци, и се напихме, и се хилотехме като ученици.“

„Там е въпросът, Ред. Това е само един ден от годината и няма нищо общо с действителността. Тогава светът спира стремглавия си ход и забравяме премеждията и несгодите на ежедневието. Ще тънем в носталгични излияния колко прекрасна е била миналата година и накрая ще сме успели да си внушим, че всичко е наред, а още на първото изпитание всичко ще рухне и ще стане дори по-зле от преди.“

Така че тази сутрин се събуди с тъпата болка, която мъчи самотните по Коледа, легна в топлата вана и наблюдаваше как сълзите му се сливат безследно с водата. Само да потопи глава под водата и да отвори уста, щеше да сложи край на всичко точно тук и сега.

Ред не беше казал на Сюзан за Дънкан, та да не чуе дяволът. Тя беше заявила, че ще се прибере при него и ще говорят за проблемите чак когато хванат убиеца. Щом наградата за чакането да пипнат убиеца ще бъде завръщането й при него, можеше да издържи още една седмица.

Гласът на проповедника нахлу сред мислите му:

— Сега да се помолим.

Ред се наведе напред, но не коленичи. Когато коленичеше, краката му се схващаха.

Какво правиш в момента, Дънкан, точно в днешния от всички дни? Какво прави човек, който си вярва, че е Месията, когато християнският свят празнува Рождеството на неговия предшественик? В църква ли си, анонимен сред невинните богомолци, които и не подозират, че редом седи човек, убил десет пъти в името на религията, която изповядват? Или си сам и се подготвяш за последния от своите светци?

Съвсем сам, точно като Ред.

Проповедникът четеше от молитвеника с мелодични извисявания на гласа.

— Приеми нашите молитви, Небесни Отче, чрез Твоя Син нашия Спасител Исус Христос; и като следваме примера Му и спазваме заповедите Му, вярваме, че със силата на Неговия свещен дух тези дарове от хляб и вино са за нас Неговото тяло и Неговата кръв. В същата нощ, в която Той беше предаден, взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки на учениците си: вземете и яжте; това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен. Също взе и чашата след вечеря и като благодари, рече: вземете я и разделете помежду си, тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива; това правете за Мой спомен.

Паството промълви отговора.

Ред не внимаваше. Той препрочиташе предишния пасаж.

Вярваме, че със силата на Неговия свещен дух тези дарове от хляб и вино са за нас Неговото тяло и Неговата кръв… Това правете за Мой спомен.

Изведнъж Ред реши, че е много важно да вземе причастие. Никога не беше се чувствал особено религиозен, но сега нещата стояха другояче. Беше се появил фалшив месия.

Първо хорът взе причастие, за да продължи да пее химните по време на общото раздаване. След това паството започна да се надига. Първо бяха предните редове на богомолците. Тътреха се спънато напред и се разливаха пред олтара като река в пълноводно устие. Свещениците се движеха напред-назад, подаваха в шепите си от нафората и потира от уста на уста, като го избърсваха всеки път.

Ред си намери място точно в средата на парапета на олтара и протегна ръце. Свещеникът му подаде нафора в шепата.

— Тялото Христово.

Той го взе, сложи си го в устата и задъвка. Първо беше безвкусно, после усети нещо приятно. Неколцина бяха запазили парченцата нафора, за да ги потопят във виното, да не пият направо от потира. Свещеникът дойде пак.

— Кръвта Христова.

Ред задържа потира с едната си ръка и отпи. Остана още няколко секунди пред олтара, затворил очи в молитва.

Моля те Господи, си каза. Моля те, нека го хванем.