Брад Мелцър
Вътрешен кръг (99)

Глава 96

— Не искам да го чувам — предупреди Тот, като вдигна слушалката от бюрото.

— Защо просто не ме изслушаш? — попита Хазей по телефона.

— Знаеш ли къде е Бийчър, или не?

— Не обвинявай мен. Снощи каза, че колата на Далас е маркирана и е достатъчно да го проследя с джипиеса.

— Точно това трябваше да направиш. Не даде ли газ към „Света Елизабет“ именно по тази причина? За да ги намериш. Е, там ли са, или не? — попита Тот.

— Колата е тук, разбира се. Но не е зле да видиш и какво друго има… виещи сирени… никакво влизане или излизане… пълна блокада. Когато пристигнах, половината им охрана се беше събрала около колата на Далас, докарана от Бийчър. Така че, да, сивата кола е все още на същото място и според джипиеса, както беше и преди половин час. Но ти обяснявам, Тот: Бийчър го няма тук… нито Клементин… Тук няма никого.

Тот погледна през широкия прозорец на „кошарата“ си надолу към Пенсилвания авеню, после скъси обхвата, колкото да вижда само прошарената си брада в отражението си.

— Нещо не е наред.

— Излишно е да изпадаме в паника.

— Не ме слушаш. Нещо не е наред, а Бийчър изчезна — настоя Тот. — Можем да овладеем положението само ако го намерим по някакъв начин.

— Добре. Нали ти го познаваш добре. Кажи ми какво ще направи сега?

Тот се замисли за момент. Обмисли го отново. Ала за първи път от дълго време нямаше никаква представа.