Брад Мелцър
Вътрешен кръг (70)

Глава 67

— Не бива да си тук — предупреждавам Хазей.

— Ще кажа само, че това е едно от многото неща, за които грешиш.

Както винаги той се опитва да ме притисне в ъгъла. Но дори аз се изненадвам как само при вида на Хазей тук, само като гледам лакираните му нокти и самонадеяната му усмивчица, гневът ми бързо поглъща страха.

— Пречиш на работата ми. И на работата на президента.

— О, значи ти и президентът вече сте екип?

— Не съм казал нищо такова. Казах, че пречиш.

— Бийчър, направи ми услуга и седни. — Той сочи бюрото в средата на стаята и количката, пълна с документи, оставена до него.

Не се помръдвам. Изглежда, не го е грижа.

— Бийчър, обмислях всичко дълго и упорито. Мога да продължа да те притискам. Мога да продължа да пухтя и да духтя, докато съборя къщата ти. Или мога да бъда честен с теб… — снижава глас почти до шепот. — Знаеш ли какво работех, преди да постъпя тук? — Хазей поставя ръка върху количката с документи. — Бях ченге в щата Вирджиния. Заплащането беше добро. Работното време беше лошо. А пенсията дори не се доближава до това, което получавам тук, затова се прехвърлих. Но като ченге научих едно: понякога добрите хора не знаят как да бъдат добри към себе си. Разбираш ли какво означава?

— Означава, че четеш твърде много книга за самопомощ.

— Не, означава, че нямаш представа колко дула са насочени към главата ти. Затова позволи ми да ти направя услуга и да ти кажа какво знам: знам коя е приятелката ти Клементин. Знам кой е баща й, а това обяснява защо се опитваш да я скриеш. Вярно, все още не знам защо умря Орландо, но знам, че по график президентът Орсън Уолъс трябваше да бъде в тази стая преди два дни. От друга страна, Сикрет Сървис направиха всичко по силите си, за да попречат на криминалистите да работят тук. И макар в тази сграда да има повече от две дузини други ПСИД, напълно оборудвани президентът да ги използва, по някаква необяснима причина той поиска тази стая и теб. Така той се озовава на същото място, където преди по-малко от четирийсет и осем часа Орландо е видян за последно, а после е намерен да лежи на долния етаж с отворени очи. Сега знам и още нещо: ти си един от най-умните, Бийчър. Каквато и сделка да си сключил с президента.

— Не съм сключил никаква сделка! — възразявам аз.

— Тогава имаш още по-голям проблем, отколкото си мислех. Огледай се нагоре и надолу по стълбицата, на която стоиш. Ти си на най-ниското стъпало. А когато става въпрос за президентски скандали, когато тази стълбица най-сетне се разклати и всички започнат да крещят „Пази се, пада!“, чувал ли си как наричат човека на най-долното стъпало? Жертвен агнец — впива той тъмните си очи в моите.

„Мойсей е пред сградата“, изпращява уоки-токито на Хазей в стаята.

— Бийчър, имаш нужда от спасителен пояс. Аз ще ти го хвърля. Достатъчно е само да се хванеш за него.

„Мойсей е в асансьора — обявява уоки-токито. — Една минута до пристигането…“

Чува се кънтящо почукване по металната врата. Сикрет Сървис искат ПСИД да е отворено и готово. Дори Хазей е наясно, че не е възможно да отклони подобно искане.

— Моля те, Бийчър. — Той посяга и завърта металния лост на вратата. Ушите ми заглъхват от промяната в налягането, когато вратата се отваря навътре и вакуумът е нарушен. — Умолявам те да се хванеш.

Това е последното, което чувам от Хазей. Без да поглежда назад, той излиза в коридора, където трима агенти на тайните служби в костюми и с вратовръзки го отместват от пътя си.

Един русокос агент с чип нос влиза при мен в ПСИД и заема позиция в задния ляв ъгъл.

— Трийсет секунди — прошепва ми в израз на добра воля. — А и е в добро настроение.

Кимам в знак, че оценявам новината.

За няколко секунди всичко се смълчава. Затишие пред буря.

Отвън се чува тихото потропване на чифт идеално лъснати официални обувки, които пристъпват насам по дългия коридор.

Орсън Уолъс се показва иззад ъгъла и прекрачва вътре, а аз инстинктивно отстъпвам назад. Никога не съм го виждал отблизо. Но познавам това лице. Всички познават това лице. И тези розови бузи. И тези успокояващи сиви очи. Сякаш право към мен се приближава първата страница на вестник.

— Сър, това е Бийчър Уайт. Днес той ще бъде ваш помощник — обявява русият агент, докато осъзнавам, че Уолъс е дошъл тук без никакъв придружител.

Чува се и друг звук, когато двутонната метална врата се затръшва, металните щифтове се плъзват в гнездата си и ме запечатват в тази шумоизолирана и вакуумирана кутия без прозорци заедно с президента на Съединените щати.

— Приятно ми е да се запознаем, Бийчър — казва Уолъс и се отправя към бюрото, количката с документи и единствения дървен стол в средата на стаята. — Оценявам, че днес ще ни помагаш.