Брад Мелцър
Вътрешен кръг (58)

Глава 55

Бяха само шест секунди.

Шест секунди от клип.

Шест секунди на Ютюб.

Но за Клементин, която все още седеше сгушена на дивана, все още притискаше котарака в прегръдката си, все още се взираше с уморени очи в екрана на лаптопа, те бяха най-важните шест секунди от цялото видео.

Вече знаеше точно къде да кликне с мишката върху лентата, та малкото сиво кръгче да прескочи обратно към минута 1:05 на видеото. В 1:02 Нико за първи път вдига пистолета, който всъщност се вижда, преди да се появи самият той. В 1:03 излиза на половин стъпка от тълпата пилоти от НАСКАР, но се забелязва само ръкавът на гащеризона му — голямо жълто петно, от което рикошира яркото слънце. В 1:04 се вижда целият жълт гащеризон. Вече се движи. Но едва в минута 1:05 за първи път се вижда ясно цялото лице на Нико.

Гледката трае шест секунди.

Шест секунди главата на Нико е извита надясно към камерата.

Шест секунди Нико е спокоен и дори се усмихва.

Шест спокойни секунди… преди стрелбата, крясъците и хаоса… в които бащата на Клементин не прилича на чудовище. Изглежда овладян. Уверен. Изглежда щастлив. И няма съмнение… дори тя вижда как устните му се разтягат, разкривайки усмивка… а изражението му е съвсем същото. Това беше единствената лъжа, която Бийчър й беше казал. Но тя знаеше истината. Изглеждаше точно като баща си.

„Пук, пук, пук“, изхълцват изстрелите в минута 1:12.

Ала дотогава Клементин вече е цъкнала с мишката, връщайки малкото сиво кръгче обратно, преди хаосът да започне.

Правеше го от доста време, гледаше нескончаемо все тези шест секунди. Не беше здравословно. Знаеше го.

С надежда да превключи на нещо друго посегна към телефона и набра номера на Бийчър. Независимо от дългия път на връщане трябваше да се е прибрал досега.

Вдигна апарата до ухото си, чу няколко позвънявания, а след това гласовата поща. Набра пак. Отново гласова поща.

Не се замисли много, но във всеки случай доста повече, отколкото за целувката им.

Знаеше, че Бийчър я носи в себе си.

Установяваше обаче с колко изненади е пълен все още той.

Вероятно просто е заспал, реши тя, кликна пак, видеото започна отново, а тя продължи да гледа, за да види колко много прилича на баща си.

— Знам, обещах — погали тя котарака си. — Това ще е последният път.