Брад Мелцър
Вътрешен кръг (50)

Глава 47

Най-напред архивистът трябваше да спре на едно място.

Сега, когато Бийчър си беше тръгнал, нямаше да отнеме много време.

Бърза да изкуцука обратно в зала „Справки“ и да отиде при първия… втория… третия… четвъртия библиотечен шкаф отдясно. Архивистът се огледа, но знаеше, че тук няма никой. Главната причина да изберат помещението.

Президент винаги беше толкова увлечен по ПСИД. И в това имаше смисъл. ПСИД беше защитен. ПСИД беше перфектен.

До вчера, когато се оказа, че не е.

Архивистът се протегна към най-горния рафт, изблъска настрана черпите папки и посегна направо за книгата. „Проблем от Ада“. После извади от джоба си пластмасово шишенце с размерите на чашка за шотове и триъгълно зърно на върха. Зърното всъщност беше гъбичка. Отвори книгата на страницата с авторското право, наведе малката бутилка и остави течността вътре да попие в триъгълната гъбичка. С няколко бързи мазки намаза страницата.

Само за секунди се появи зелен ръкописен надпис с дребен почерк.

Той го прочетете бързо, защото вече знаеше по-голямата част. Но в края…

Архивистът кимна. Що се отнася до Бийчър… и тази жена Клементин… Точно така трябваше да стане.

Думите избледняха и изчезнаха, а архивистът захлопна книгата и тръгна през фоайето, за да излезе навън, в студа на Пенсилвания авеню.

— Такси!

Черно-жълто такси закова пред него.

— Къде отиваш тази вечер? — попита старият таксиджия с топчест нос и дебели бифокални стъкла на очилата, подавайки на архивиста ламинирана карта, когато той се вмъкна вътре.

— Какво е това? — попита архивистът.

— Моята мисия.

И наистина, на ламинирания картон пишеше: Да ви доставя до вашата дестинация в най-приятна за вас обстановка. Отдолу имаше списък на всички местни радиостанции.

Само във Вашингтон. Всички са проклети перфекционисти.

— Просто завий там зад ъгъла — каза архивистът. — Чакам едни приятели. Те са в светлосив „Мустанг“.

— Да не е като този? — попита шофьорът и посочи през предното стъкло класическия автомобил с Бийчър и Клементин, който се изкачи по рампата, направи остър завой надясно и се включи в движението.

— Да, те са. Прекрасна кола, нали?

— Искаш да ги следвам? Като на кино? — попита шофьорът.

— Може да изостанеш малко. Дори и да ги загубим… — архивистът остави „Проблем от Ада“ на седалката — вече знам къде отиват.