Иван Вазов
На гарата

Днес бях на гарата. Безкрайний влак

към бойното поле борци ще влачи —

от тях се пука той… Гърди на всяк юнак

цветя окичили. А долу изпращачи

 

с разплакани очи, с приветен взор.

А влакът цял гърми от шумна радост

и кръшни смехове, и песни в хор…

Ех, за беди не мисли буйна младост!

 

На бой ли? Не, на сватба те отиват!

В очите плам блещи, гърди туптят,

от нетърпение сърца се свиват

за път. O, дълго тука ги държат!

 

Но знак се даде. Влакът запъхтява.

Ура! Ура! — гръмовен, бурен вой!

И музиката бойна загърмява:

„Съюзници-разбойници!“ — O, боже мой,

 

какъв възторг и потрес! Там вик, песни,

тук — общ плач! Родино, едничка ти

таквиз извикваш радости небесни

и толкоз сълзи сладки и свети!

 

13 януари 1916 г.