Д. М. Томас
Белият хотел (2)

Пролог

Хотел „Стандиш“,

Устър, Масачузетс,

САЩ 8 септември 1909 г.

Скъпа Гизела,

Прегръщам те силно и горещо от Новия свят! Покрай пътуването, гостоприемството, лекциите, почестите (оказвани, естествено, най-вече на Фройд и в по-малка степен на Юнг) на човек направо не му остава време да си обърше носа и в ума ми цари абсолютен хаос. Ала повече от ясно е, че Америка гори от желание да приеме нашето движение. Брил и Хол^[1] са чудесни хора и всички в Кларк Юнивърсити ни обсипват с любезност и комплименти. Фройд изненада дори и мен с блестящите си способности: изнесе пет лекции без каквито и да било бележки, като ги подготвяше непосредствено преди това, по време на половинчасовите си разходки с мен. Надали има нужда да добавям, че направи неотразимо впечатление. Юнг също изнесе две хубави лекции за собствената си работа, без да спомене нито веднъж името на Фройд! Макар че като цяло ние тримата се погаждаме чудесно, при някои по-трудни обстоятелства (включително, смея да кажа, при пристъпите на стомашно разстройство в Ню Йорк…!) между Юнг и Фройд се усеща известно напрежение. Но за това ще ти пиша повече след малко.

Ти сигурно искаш да ти разкажа за пътуването ни. Беше чудесно, но не видяхме почти нищо! Почти веднага се спусна гъста лятна мъгла. Всъщност беше доста впечатляващо.

Особено Юнг бе завладян от идеята за едно „праисторическо чудовище“, носещо се към целта си през дневната тъма, и имаше чувството, че се потапяме в най-дълбоката древност. Фройд му се присмиваше, че е християнин и следователно склонен към мистицизъм (според него евреите не са жертви на подобна склонност!), но и той призна, че идеята донякъде го привлича, като гледа пустия прозорец на кабината и слуша онова, което сам нарече „любовния призив на алармените сирени“. Изплувалият от този мрак Ню Йорк ни се стори още по-величествен и невероятен. Брил ни посрещна и ни показа много чудесни неща, но нито едно не можеше да се сравни с движещите се картини, наречени кино! Намерих ги много забавни въпреки печалното състояние на стомаха си — представяха главно комични полицаи, които преследват по улиците още по-комични престъпници. Сюжетът е доста простичък, но все пак хората се движат по твърде убедителен и правдоподобен начин. Мисля, че това не направи особено впечатление на Фройд.

Да, трябва да ти разкажа и една твърде необичайна случка в Бремен от навечерието на отпътуването ни. Бяхме изключително доволни, че успяхме да се съберем и, естествено, се вълнувахме от предстоящото приключение. Фройд ни покани на обяд в един много луксозен хотел и ние убедихме Юнг да отстъпи от привичното си въздържание и да пийне вино с нас. Може би защото не е свикнал да пие, той стана неимоверно приказлив и експанзивен. Насочи разговора към телата, намерени в едно торфено блато някъде из Северна Германия. Смята се, че това са тела на праисторически хора, мумифицирани под въздействието на хумусната киселина в блатната вода. Явно хората са се удавили в блатата или са били погребани там. Е, донякъде беше интересно или по-скоро щеше да е интересно, ако Юнг не говореше само за това през цялото време. Накрая Фройд на няколко пъти избухна: „Защо толкова ви интересуват тези тела?“ Юнг беше все така прехласнат от тази история, а Фройд се свлече от стола си в несвяст.

Горкият Юнг ужасно се разстрои от този обрат на нещата, а и аз също. Той по никакъв начин не можеше да разбере къде е сгрешил. Когато дойде на себе си, Фройд го обвини, че искал да се отърве от него. Юнг, разбира се, категорично отхвърли това. А той действително е мил и весел компаньон, много по-приятен е, отколкото предполагат очилата му със златни рамки и късо подстриганата му коса.

Друго кратко разногласие възникна на кораба. Забавлявахме се (в мъглата!), като взаимно си интерпретирахме сънищата. Юнг беше заинтригуван от един сън на Фройд, в който балдъзата му (Мина) трябва да хвърля снопи по време на жътва като селянка, докато жена му не прави нищо и само я гледа. Юнг прояви известна нетактичност, като настояваше за повече информация. Той даде да се разбере, че според него сънят е свързан с нежните чувства на Фройд към по-малката сестра на жена му. Изумих се, че знае толкова много за семейните проблеми на Фройд. Естествено, Фройд много се притесни и отказа (както самият той се изрази) „да рискува авторитета си“, като разкрие нещо по-интимно. Юнг сподели с мен по-късно, че поне в неговите очи в този момент Фройд загубил авторитета си. Обаче мисля, че успях да загладя нещата и те отново са в добри отношения. Но известно време се чувствах като рефер на състезание по борба! Много трудно ми беше. Не споделяй това с никого.

Моят собствен сън (единственият, който можах да си спомня) беше за някакво дребно разочарование от детството ми. Разбира се, Фройд с лекота откри, че се отнася за теб, скъпа моя. Той видя най-главното: моите опасения, че решението ти да не се развеждаш, преди дъщерите ти да са се омъжили, е форма на самозалъгване и че ти не желаеш да увенчаем дългогодишната си връзка с трайния съюз на брака. Е, на теб са ти известни моите страхове и винаги си се старала да ги разсееш, но както виждаш, аз не можех да не ги сънувам по време на раздялата ни (и вероятно под въздействието на онази потискаща морска мъгла). Както винаги, Фройд много ми помогна. Предай на Елма, че е трогнат от добрите пожелания и е много доволен, че тя вижда толкова голяма полза от анализата си при него. Той изпраща почитанията си и на теб. Освен това каза на шега, че ако майката е равна на дъщерята по чар и ум (уверих го, че е така!), то аз съм за завиждане… Зная, че е така! Горещо прегърни и целуни Елма от мен и предай почитанията ми на мъжа си.

Другата седмица смятаме да посетим Ниагарския водопад и това според Фройд ще е най-голямото събитие в цялото ни пътешествие. А след по-малко от две седмици ще отплаваме с „Кайзер Вилхелм“. Излиза, че ще си бъда в Будапеща едва ли не преди да си получила писмото ми. Не мога да ти опиша как жадувам да ме прегърнеш за добре дошъл. Междувременно те целувам и (о, Господи!) правя нещо много по-лошо много по-добро в сънищата си.

Вечно твой

Шандор Ференци^[2]

„Берггасе“ 19, Виена

9 февруари 1920 г.

Скъпи Ференци,

Благодаря Ви за съболезнователното писмо. Не зная какво повече може да се каже. В продължение на няколко години се подготвях за загубата на синовете си, а сега стана така, че загубих дъщеря си^[3]. Понеже не съм ни най-малко религиозен, нямам кого да обвиня и зная, че няма кому да се оплача. „Низът от войнишки задължения безсменни“ и „приятната привичка да бъдем“ ще се погрижат нещата да тръгнат както преди. Сляпа необходимост, нямо подчинение. Дълбоко в себе си усещам болезнена нарцистична рана, която никога няма да заздравее. Жена ми и Анерл^[4] са ужасно разстроени по един много по-човешки начин.

Не се тревожете за мен. Аз съм си същият, само малко поуморен. La seance continue^[5]. Днес трябваше да прекарам повече време, отколкото можех да си позволя, в Общата виенска болница като член на комисията за разследване на оплакванията на травмираните от войната. Повече от всякога се чудя как някой може да си мисли, че подлагането на тъй наречените симуланти на електрошокове би ги превърнало в герои. Неминуемо, щом се върнели на бойното поле, страхът им от електрическия ток отстъпвал пред страха от непосредствената заплаха. Прочие, подлагали ги на още по-силни електрошокове — и така нататък, без всякакъв смисъл. Поради липса на доказателства съм склонен да оправдая Вагнер-Яурег, но въобще не мога да гарантирам за някои негови подчинени. Никога не се е отричало, че в германските болници има случаи на смърт по време на електрошоковете, а също и самоубийства вследствие на тях. Твърде рано е да се каже дали виенските клиники са се поддали на онази типично германска склонност, която би могла да се изрази с изречението: „Да постигнем целта си дори и по най-безжалостния начин!“ Ще трябва да представя доклад до края на месеца.

Усетих също така прилив на желание да се върна към труда си „Отвъд принципа на удоволствието“ (който бях поизоставил), с нарасналото убеждение, че съм на прав път, като приемам наличието на инстинкт към смъртта, посвоему също така могъщ, както и либидото (макар и по-скрит). Една моя пациентка, млада жена, която страда от тежка хистерия, току-що „роди“ писания, които, изглежда, подкрепят теорията ми. В тях ексцесиите на либидната фантазия се съчетават с болезнена пристрастеност към ужасите на смъртта. Като че ли Венера се е огледала в огледалото си и е видяла там лика на Медуза. Може би в изследванията си прекомерно наблягахме на сексуалните импулси и сега сме в положението на моряк, който се натъква на скали в заобикалящия го мрак, защото погледът му е бил прикован единствено във фара.

На нашия конгрес през септември вероятно ще изнеса доклад върху някои аспекти на тази тема. Уверен съм, че новата ни среща ще повдигне духа на всички ни след тези ужасни, обезверяващи години. Чух, че Абрахам^[6] смята да прочете доклад за кастрационния комплекс при жените. Според мен Вашите идеи за развитието на активна терапия в психоанализата са прекрасен предмет за дискусия. Все още не съм убеден, че „може да се постигне много повече при пациентите, ако им се даде до-статъчно от онази любов, за която са копнели като деца“, но ще изслушам аргументите Ви с интерес.

Съпругата ми също Ви благодари за вниманието, което проявихте към нас.

Ваш

Фройд

„Берггасе“ 19, Виена

4 март 1920 г.

Скъпи Закс^[7],

При все че много ще липсвате на колегите си в Швейцария, мисля, че е съвършено правилно да отидете в Берлин. След няколко години Берлин ще стане център на нашето движение, не се съмнявам в това. С Вашия ум, ведър оптимизъм, сърдечност и широка култура Вие сте идеалният човек за подготовката на бъдещи аналитици, независимо от опасенията Ви, че нямате достатъчно клиничен опит. Имам пълна вяра във Вас.

Позволявам си да Ви изпратя като „прощален подарък“ (макар и да се надявам, че не се прощаваме задълго) един малко необикновен „дневник“, който „роди“ моя пациентка, млада и съвършено порядъчна жена, след като беше на минерални бани в Гащайн. Замина от Виена слаба и се върна доста напълняла, веднага след което ме „ощастливи“ с писанията си. Чистопробно мнимо раждане! Беше на почивка с леля си и едва ли има нужда да добавям, че изобщо не се познава със синовете ми, макар че може и да съм й споменавал, че Мартин беше военнопленник. Няма да Ви отегчавам с подробности по нейния случай, но ако нещо въздейства на артистичната Ви чувствителност, ще съм Ви признателен, ако ми го посочите. Младата жена е прекъснала многообещаващата си музикална кариера: „стиховете“ й всъщност бяха написани между петолинията на клавира на „Дон Жуан“… Това, разбира се, е копие от целия ръкопис (останалата част от оригинала беше на ученическа тетрадка), което тя с голямо удоволствие ми приготви. Би могло да се приеме, че копието е плацентата и затова няма нужда да ми го връщате.

Ако съумеете да се абстрахирате от вулгарните изрази, които болестта е изтръгнала от това иначе свенливо и дори прекомерно сдържано момиче, може би ще намерите пасажи, които ще Ви харесат. Говоря като човек, който познава раблезианския Ви темперамент. Не се притеснявайте, приятелю, никога не съм се дразнил от него! Ще ми липсват еврейските Ви вицове — както знаете, тук, във Виена, всички са ужасно сериозни.

Надявам се да Ви видя в Хага през септември, ако не и по-рано. Абрахам обещава доклад за кастрационния комплекс при жените. Сигурно изобщо няма да се церемони. Но все пак той е солиден и почтен. Ференци ще се мъчи да оправдае ентусиазма, с който напоследък се целува с пациентките си.

Къщата ни продължава да е празна без нашето „родено в неделя“^[8] дете, макар че откакто се ожени, я виждахме по-рядко. Но стига за това.

Със сърдечни поздрави

Ваш

Фройд

Берлинска поликлиника

4 март 1920 г.

Скъпи и уважаеми професоре,

Извинете ме за картичката. Реших, че е в духа на „Белият хотел“ на Вашата млада пациентка. Моля, приемете благодарностите ми за подаръка! Той направи пътуването ми във влака (отново съвсем на място!) бързо и интересно. Боя се, че мислите, които породи у мен, са елементарни. Фантазията й ми се струва като райската градина преди грехопадението — не че там не е имало любов и смърт, а просто не е съществувало време, което да им придаде смисъл. Новата клиника е чудесна. Уви, в нея не текат мед и мляко, както в белия хотел, но затова пък се надявам да се окаже много по-трайна от него.

Ще Ви пиша писмо, щом се устроя.

Сърдечно Ваш

Закс

„Берггасе“ 19, Виена

18 май 1931 г.

До Секретаря

на Комитета за стогодишнината

от смъртта на Гьоте

Градски съвет — Франкфурт

 

Уважаеми г-н Кун,

Извинете ме, задето забавих толкова дълго отговора на любезното Ви писмо. Междувременно обаче не бездействах в моментите, в които здравето ми позволяваше да работя, и изследването ми е готово. Бившата ми пациентка няма нищо против да публикувате и нейните съчинения, поради което ги прилагам. Надявам се, че няма да Ви смутят нецензурните изрази, които се срещат на места в доста слабичките й стихове, както и по-прикритите, но все пак порнографски описания в разширения вариант на фантазията й. Би следвало да се има предвид, че: а) тогава авторката им страдаше от тежка сексуална хистерия и б) съчиненията принадлежат към областта на науката, където принципът nihil humanum^[9] се радва на всеобщо одобрение и приложение. Всъщност той се приема в не по-малка степен и от поета, който съветва читателите си да не се боят и да не отвръщат очи от „онова, което незнайно или пренебрегнато от хората броди в нощта из лабиринта на сърцето“^[10].

Искрено Ваш:

Зигмунд Фройд