Умберто Костантини
За богове, за хорица и полицаи (5)

IV

Хора, хорица, братя, забавни приятели по вид, другари в това объркано преходно приключение, което наричаме живот, мимолетни пътници на това бързопреходно кълбо, което глупаво се върти ли върти в пространството.

Хорица, мънички хорица, незабележимо гъделичкане в Космоса, нищо и никаква стъклена чаша, скелет, клъбце акрил сред сухия прах на мъртва планета, която и утре глупаво ще продължава да се върти ли върти в пространството.

Хорица, вие въшливи, уплашени, болни ходещи маймунки, появили се по чиста случайност от кой знае какво проклето объркване на гените в някой маймун, женкар и безделник (но расов, нека си признаем).

Хорица, бедни роднини, полуизродени братовчеди на толкова красиви, спокойни, безгрижни, съвършени зверове (като лемура, тази великолепна маймуна, богата като никоя друга на хранителни вещества; като бизона с достолепна глава, като дебнещия вълк, който плячкосва на глутници, като пантерата, делфина, зебрата, непоклатимия слон, бързата неуловима сърна, като чудесната котка, кита, лъва… всички толкова хубави, толкова достойни, толкова искрени).

По дяволите, хорица мои, зле устроени, наплашени, притеснени, страдащи хорица, вечни съзерцатели на звездите, любопитни и досадни, изпълнители на скучни ритуали, неспокойни, шавливи, бъбриви, разказвачи на сънища, разказвачи на странни кошмари, в които се намесват боговете (може би премерени в хекзаметри), неуморни разхитители на дървото, глината, камъка, бронза, вълната, кожата, автори на абсурдни драсканици, символи на сънища, призиви или слова.

Хорица, обожатели на огъня, духачи на свирки, биячи на тъпани, свирачи на опънати в арки струни, виещи оратори на пророчески речи, които предизвикват възторг, ужас, желание или смях.

Хорица, познали смъртта, отчаяни съчинители на пародии на живота, отчаяни изобретатели на безполезни играчки — цветни отпечатъци от ръка върху камъка, маска, долмен, библията, Тадж Махал^[1], градина джудже, стиховете на госпожа Джанело, все същото, винаги, винаги едно и също, врещящи гласове в пустиня, братя мои, жажда да не пукнете завинаги; но както и да е.

Хорица, скъпи, родни хорица — гащи, ролки за коса, циреи, пъпки, нощници, ревматизъм, припадъци, хемороиди, страхове, простуди, лошо храносмилане.

Хорица, да, и изведнъж — великодушно отдаване, смелост, проблясъци на красива доблест, любов, чудо, чудна красота и героизъм. Вървящи маймунки, да — и изведнъж хора, подобни на богове, и изведнъж — богове.

Хорица, хорица мои, точици, пълзящи по земята, играещи още на странни неща, поклащащи се на ръба на смъртта, пеещи, питащи, проклинащи… и твърде забавни, ако се погледнат, както трябва.