Умберто Костантини
За богове, за хорица и полицаи (41)

XL

И като изплющя с ужасния камшик по лъскавите гърбове на конете си, Хадес разгневен се отдалечи от „Теодоро Вилардебо“ 2562, и временно изостави дванадесетте си дълго предвкусвани жертви.

Афродита, Атина и бързоногият вестоносец Хермес сметнаха, че мисията, която тъй набързо ги бе довела от Олимп в благоустроения квартал Виля дел Парке, е приключила.

И те също като безплодния Хадес напуснаха „Теодоро Вилардебо“ 2562, шеметно полетяха и само след няколко секунди стигнаха увенчаните с облаци върхове на Олимп.

От един висок и самотен връх тримата безсмъртни безпомощно наблюдаваха ужасните действия на разгневения Хадес — свирепия лов на хора, предприет из цялата обширна територия на Република Аржентина като възмездие за дванадесетте спасени членове на Полимния.

Те видяха как Хадес, скърцайки със зъби, се отправи към далечната провинция Кордова, където други пратеници на мрачния бог, приличащи по всичко на кръвожадния Козел и свирепите му подчинени, извършиха смъртоносното дело, което благодарение на умната намеса на Мента, не бяха успели да осъществят в наблюдаваната къща във Виля дел Парке.

Олимпийските богове с болка наблюдаваха как мрачни параполицейски елементи, членове на командата „Освободители на Америка — Отделение Касерес Моние“ с бързи автомобили Форд Фалкон се придвижваха до една голяма къща на ъгъла на булевард „Хиподрума“ и „Такуари“.

Видяха как грубо нахълтаха вътре и с жестоки удари, мръсни ругатни и под заплахата на смъртоносни оръжия завързаха ръцете, запушиха устите и отвлякоха в черните си автомобили девет от дванадесетте студенти, които живееха в къщата.

Но Хадес и параполицейските му пратеници не успяха да попълнят предвиденото число дванадесет — трима от невинните обитатели на хубавата къща на булевард „Хиподрума“ и „Такуари“ избягнаха бруталното похищение и като по чудо успяха да се измъкнат от ръцете на опитните убийци.

И като изплющя отново с жилавия си камшик, неумолимият Хадес разярен се отправи към индустриалния град Росарио, а после и към гиздавия Ла Плата, за да попълни броя на дванадесетте жертви, както предварително бе решил.

И други зловещи параполицейски елементи, подобни на Козела, отвлякоха в Росарио един работнически представител на фабриката Асиндар, а други похитиха, завързаха ръцете и запушиха устите на една двойка от красивия град Ла Плата.

От недостижимия си връх на Олимп тримата безсмъртни видяха как дванадесетте отвлечени, които след намесата на умната Мента заместиха обречените членове на Полимния, бяха откарани с бързи автомобили на предварително определени пусти места.

Те бяха принудени да слязат със затворени очи край безлюдни пътища и пасища, бяха бити, жестоко измъчвани, а после безмилостно убити с едрокалибрени куршуми.

И тръпки на ужас разтърсиха тримата безсмъртни, защото веднага си помислиха, че такъв ужасен край е очаквал дванадесетте поети от „Теодоро Вилардебо“, ако умната Мента не се бе намесила.