Умберто Костантини
За богове, за хорица и полицаи (37)

XXXVI

— Тука ли е, бе приятел?

— Ей оная къщичка, с ламаринения покрив.

— Я гледай, пък казват, че органите за сигурност дремят.

— Екстра скривалище.

— И с „народен затвор“ даже.

— Я не се занасяй.

— Паркирай тук някъде.

— Ще им пусна куршумите още от вратата, какво ще се будалкаме.

— Не бе, човек, първо трябва да ги арестуваме.

— Какво?

— Няма да окажат съпротива, бъди спокоен.

— Ти откъде знаеш?

— Шефът е напълно сигурен. Всичко е проучил, разбра ли?

— Добре де, но за всеки случай.

— Ако си толкова разгорещен, по-добре остани в колата. Днес всичко трябва да мине по мед и масло.

— Все същите щуротии. Излагат хората на опасност ей така, на вятъра.

— Ти взе ли си парите?

— В петък ни платиха.

— Мангизите не стигат за нищо.

— Заповедта е съвсем ясна — да се заловят и да се набутат в колите. По трима въз всяка. После ще можеш да си направиш кефа.

— Ще видим. В Есейса ли?

— Аха.

— Шефе, ние сме готови.

— Коли 41, 70 и 72. Много внимателно. Не искам никакви дандании.

— Ами ако се съпротивяват, Шефе?

— На всички куршум, естествено. Но няма да се съпротивяват. Всичко това е заради Касерес Моние. Само за назидание. Да се навърти бройката още тази нощ.

— Дванайсет, нали?

— Дванайсет бе, нали ти казах вече. Или си глух? Застани там, зад номер 41.

— Да спра ли движението?

— Няма нужда. Чакайте първо аз да сляза. Коли 41, 70 и 72, щом сляза, операцията започва. Приготви се.

— Виждаш ли номер 25?

— Оттук го виждам. Като слезе Шефа, слизаме и ние. Всичко готово ли е?

— Всичко е готово.