Умберто Костантини
За богове, за хорица и полицаи (34)

XXXIII

Напразно се опита, прекрасни Хосе Мария Пуличикио, да откриеш непознатата госпожица, която седеше на същия ред; и ти похотливи господин Паско, напразно потърси пипнешком доброжелателната й ръка, докато безукорният господин Чавес, вдъхновяван от русокосата Афродита, декламираше с жар възбуждащото си стихотворение без заглавие.

Обезпокоена от безмълвието на вестоносеца Хермес и загрижена от напредналия час, Атина бе решила да изчезне незабелязано от мястото си на четвъртия ред в облепеното със сини тапети салонче и превърната в креслива кукумявка от черковна камбанария, бе излязла нетърпеливо да потърси небрежния млад безсмъртен.

Но колкото и да кръжеше около старата къща на улица „Теодоро Вилардебо“, колкото и да надничаше и в най-затънтените кътчета, където би могло да зърне хитроумният бог, големите й изпъкнали очи на нощна кукумявка не успяха да открият бързоногия Хермес, скрит сред благоуханните листа на една почти незабележима мента.

Убедена, че непостоянният Вестоносец е изоставил окончателно задачата си, Атина реши сама да заеме важния наблюдателен пост и в образа на неподвижна нощна кукумявка с мъхнати крака, извит клюн и зорки немигащи очи, тя кацна на горния праг на входната врата, очаквайки неподвижно пристигането на четирите автомобила Форд Фалкон.

В това време Хермес, който току-що бе чул от устата на благоуханната Мента неизвестната история за връзката й с всемогъщия Хадес, неспокойно помръдваше назад-напред чувствителните си пипалца и бързо кроеше хитри планове.

Правилно бе отгатнала чувствителната Мента, че мисълта на хубавия момък е далече от нея и от тихото кътче в грижливо поддържания двор и с безразличие лети към кой знае какви неизвестни далнини, напълно чужда на пламенния им любовен разговор.

И вярно бе, че мисълта на хитрия бог летеше с шеметна бързина и за по-малко дори от кратко тревожно помръдване с пипалца главозамайващо се носеше от сенчестия двор на „Теодоро Вилардебо“ 2562 към мрачните селения на неименуемия Хадес; после от високите върхове на блестящия Олимп към един таен кабинет в квартал Палермо, пълен със смъртоносни оръжия.

И в мига, в който господин Чавес говореше за снежнобели хълмове и за скрити потръпващи рози, Хермес проницателно проумя, че скромното и благоуханно растение мента ще бъде по-полезно за злощастните членове на Полимния, обречени от Хадес, отколкото който и да е от всемогъщите красноречиви олимпийски богове — техни предполагаеми покровители.

Затова докато ласкаво се катереше отново към чувствителния край на едно тъмно стъбълце на влюбената Мента, хитрият Хермес произнесе тези и верни, и лъжливи думи:

— Справедлив е упрекът, който ми отправи, о, прекрасна и благоуханна Мента, защото наистина неспокойната ми мисъл неуморно се труди през тези няколко минути, но най-искрено ти признавам, че нито за миг през главозамайващите й пътешествия тя не те забрави.

Изслушай ме и ще научиш причината за моето безпокойство, защото от днес нататък и аз не ще скрия нищо от теб.

Преди всичко ще ти кажа защо аз — млад безсмъртен, потомък на всемогъщи олимпийски богове — се намирам сега в този грижливо поддържан двор в квартал Виля дел Парке, превърнат в беззащитна нощна пеперуда.

Трябва да знаеш, че за твоето присъствие в този двор, о, най-важна и мила между нимфите, ми казаха дванадесет прекрасни смъртни, и те ми внушиха да ти се представя в този хвъркат вид; затова се заклех да ги закрилям.

Сега те са там, седнали на подредени в редици столове в това салонче, и слушат сладките слова, възбуждащи любов, от устата на красноречивия господин Чавес.

Но всемогъщият Хадес, обожавана Мента, от ревност към любовта, която ни свързва, е решил да си отмъсти на тези прекрасни смъртни, закриляни от мен, и ги е обрекъл на неизбежна смърт.

След броени минути четири зловещи автомобила Форд Фалкон, водени от един координатор на параполицейски групи, наричан Козела, ще пристигнат тук, изпратени от кръвожадния бог, и ще изпълнят кървавата си гибелна задача.

С ужасяващо скърцане на гуми по паважа те ще спрат пред тази добре построена къща и от тях ще слязат обиграни и необуздани параполицейски убийци, които утре вестниците лицемерно ще нарекат „група силно въоръжени лица“.

Никой, бил той бог или смъртен, не ще се осмели да се противопостави на тези свирепи пратеници, защото те са закриляни от мрачния Хадес и от висшите органи за сигурност, а моите дванадесет любимци утре ще се появят мъртви сред пустите пасища на Есейса. Това научих в самото подземно царство на Хадес от устата на прочут бивш полковник.

По тях, о, прекрасна Мента, ще личат белези от мъчения. Ръцете им ще бъдат вързани на гърба, ленти широк лейкопласт ще покриват сладкодумните им уста и многобройни рани от еднокалибрени куршуми ще покриват телата им, познали любовта.

Разбираш ли сега, красива Мента, защо — измъчвана от ужасната участ, очакваща моите любимци — мисълта ми за миг се понесе далече от любезния ни разговор.

И точно когато четирите автомобила Форд Фалкон завиваха от оживения булевард „Сан Мартин“ по улица „Алварес Хонте“, треперещата от възмущение Мента отвърна:

— О, отмъстителен, ревнив, противен и импотентен Хадес! Ти не само ми досаждаш с угоднически предложения и изгаряш от завист заради добродетелите, които не притежаваш, но и сега се опитваш да навредиш на този романтичен самотен момък, сеейки ужас и ледена смърт сред прекрасните му любимци.

Наистина заслужено си спечелил прозвището Жесток, Ненавистен, Омразен и Кръвожаден, защото изпитваш удоволствие само като покосяваш живота на прекрасни хора, ти, който си неспособен да любиш както трябва една плодовита жена и да създадеш живот в нея.

Никого в цялата безкрайна вселена не мразя и ненавиждам повече от тебе, о, студен, жесток, безплоден и зъзнещ Хадес!

При тези думи, размахал успокоително пепелявите си криле на нощна пеперуда, заговори Хермес, богът с неизчерпаемите възможности:

— Успокой се, моля те, красива Мента, и престани да обсипваш с позорни и безполезни хули безпощадния Хадес.

Известно е, че всички, дори и всемогъщите олимпийски богове, се боим от гибелната власт на непобедимия Хадес и никой, бил той бог или смъртен, не е толкова смел или безразсъден, за да му се противопостави или да го накара да се откаже от намеренията си.

После с натъжен глас хитрият Хермес продължи:

— Да се примирим, обична моя Мента, защото каквато си дребна и крехка, и ти не би могла да сториш нищо; нека се приготвим да приемем окончателната гибел на нашите доброжелатели спокойно и със силен дух.

А вече кола номер 25, в която пътуваше Козела, се движеше към покритата с дървета улица „Теодоро Вилардебо“, и тогава, трепереща от справедливо възмущение, проговори благоуханната Мента и произнесе тези искрени слова:

— Съвсем вярно е това, което току-що каза, красиви момко. Наистина всички, богове и смъртни, се страхуват от непобедимия Хадес и дори самият Зевс, чийто гняв е ужасен, предпочита да не се намесва в плановете на всемогъщия си брат.

Но искрено ти казвам и те моля да ми повярваш, красиви непознати момко, че ако има някой в цялата вселена, който никак да не се бои от ненавистния владетел на подземния свят и да изпитва безгранично презрение към него, това е скромното растение, върху което сега си кацнал.

Хадес добре знае това и дори се осмелявам да ти кажа, любезни момко, че след срамния му провал и несправедливото наказание, което след това ми наложи отмъстителната му съпруга, той изпитва към мен известно уважение, примесено с кучешки страх.

И докато храбрата Мента говореше за страшния Хадес и се готвеше да продължи да го обсипва с нови позорни хули, до ушите на бързия Хермес съвсем ясно достигна уплашеният крясък на кукумявка.

Хермес веднага разбра, че това може да бъде само непокорната Атина, която неуморно изпълняваше задачата, така небрежно изоставена от него, и с изпълнено с мрачни предчувствия сърце, той се обърна към Мента и развълнувано й рече:

— Почакай само миг, прекрасна Мента, защото ако не е лъжлив уплашеният тревожен вик, който току-що чух от устата на непокорната Атина, ужасният Хадес вече е наблизо, или дори може би е стигнал до тази грижливо поддържана къща на „Теодоро Вилардебо“ 2562.

И тъкмо когато красивата госпожа Джанело обсипваше с целувки силната шия на господин Фругони, а господин Паско притеснено искаше да му услужат с голяма папка, размахвайки крилата си на нощна пеперуда, Вестоносеца Хермес се издигна и бързо закръжи над къщата, за да открие бронзовата Атина.

И видя как тя, превърната в нощна кукумявка, е кацнала на горния праг на входната врата, как разперва криле и уплашено се накокошинва и как надава предупредителни, зловещи и тревожни крясъци, защото най-после бе съзряла първия от четирите автомобила Форд Фалкон, които се приближаваха по улица „Теодоро Вилардебо“.

С бърз полет Хермес стигна до поправения горен праг и едва успял да размени мълчалив поздрав с уплашената Атина, отправи взор към края на улицата и видя онова, което с право бе разтревожило богинята.

Защото четири лъскави автомобила Форд Фалкон се приближаваха по павираната улица и само на няколко метра над първия от тях летеше неподражаемият и страховит Хадес, превърнат в мека нишка паяжина.

Вцепенена от леден ужас, неукротимата Атина дори не се досещаше да предупреди златокосата Афродита, която продължаваше да пръска над безупречния господин Чавес и над очарованите членове на Полимния нежния бриз на любовта.

В мига, в който лъскавите автомобили Форд Фалкон вече завиваха зад ъгъла на улица „Маркос Састре“ и оставаха само няколко секунди, за да се отворят вратите им и кръвожадните пътници да слязат, Хермес бързо прелетя при потуленото растение мента и изрече следните тревожни думи:

— О, храбра Мента, единствената, у която самотното ми сърце намери утеха, жестоката смърт на дванадесетте прекрасни мои приятели, които ми помогнаха да те открия, е съвсем близка.

В този скръбен миг наближават вратата на тази добре построена къща неумолимите пратеници на Хадес. А над тях, приел образа на лека нишка от паяжина, лети самият Хадес, дошъл навярно да надзирава точно ли се изпълняват ужасните му заповеди.

При тези думи, научила за близкото присъствие на ненавистния Хадес, храброто растение мента се обърна към съкрушения уплашен момък:

— О, напети момко, син на двама честити безсмъртни, ако е вярно, както казваш, че самият Хадес е дошъл в това тихо място, където по волята на твоите прекрасни дванадесет приятели стана възможна нашата чудесна среща, тогава скрий се без страх зад онова красиво мушкато с кадифени листа и ме остави да поговоря насаме с ненавистния и недодялан владетел на мрачното подземно царство.

И за да забележи неименуемият Хадес съблазнителното й присъствие, Мента разтри едно о друго тъмните си стръкчета и свежо подканящо ухание на шепнещи гори се разнесе над къщата на Дружество Полимния.

От бойния си пост, няколко метра над кола номер 25, в която седеше Козела, Хадес веднага усети безпогрешния призив на прелестната Мента.

И все тъй, под формата на лека паяжинна нишка, той припряно се приближи към дребното растение, несправедливо наказано заради него, и се залепи за едно от най-горните му кичести клончета.

Лекият вечерен ветрец поклащаше мрачния бог, а мекото му тяло наподобяваше разнищено бяло парламентьорско знаме и примирително се вееше.

Въпреки този си вид непобедимият Хадес заговори с хрипкав глас и се обърна към благоуханната Мента с мрачни, нетърпеливи и невежливи думи:

— Кълна се в триглавия пес, който пази безплодната ми обител, че се радвам да те видя в тази стара къща на улица „Теодоро Вилардебо“, о, необщителна, саможива и безразлична Мента, и признавам, че не ще ми е неприятно да започна, както и друг път, таен разговор с тебе.

За съжаление не разполагам с много време тази вечер, нито мога да ти предложа скъпи подаръци, както по-рано, защото трябва да знаеш, о, съблазнителна нимфо, че съм дошъл тук от огромните си селения, само за да изпълня едно хубаво, кърваво и безмилостно дело.

Погледни натам и със собствените си очи ще видиш неумолимите ми пратеници. Всеки момент те ще спрат черните си лъскави автомобили Форд Фалкон пред тази обречена къща. Вече са освободили предпазителите на страшните си оръжия и с удоволствие се готвят да изпълнят съвсем точно моите заповеди.

Затова кажи ми бързо, малка Мента, по каква причина, излъчвайки смущаващо ухание, тъй необичайно ме подкани да се приближа към тебе.

Свеждайки с пленително изящество листенцата си, храбрата и умна Мента отвърна на тези неучтиви думи:

— Бих искала да погледна натам, накъдето сочи всемогъщата ти ръка, о, страховити Хадес, и да видя със собствените си очи верните ти доставчици на смърт.

Но както виждаш, заради един от смешните ти опити — не се сърдиш, че ти го напомням, нали? — законната ти съпруга ме превърна в това малко растение и затова не мога да видя какво има зад онези високи перила.

Ако не се възпротивиш, о, неуморни насилнико на девици, ще поговоря с неукротимата Атина, чийто безпогрешен крясък чух само преди миг, и от все сърце ще я помоля да ме пренесе в извития си клюн на горния праг на входната врата.

Оттам ще мога удобно и с възхита да наблюдавам кървавото гибелно дело, което ти ще извършиш заедно със свирепите си пратеници.

Естествено, за да стане това и за да се съгласи девата Атина да изпълни молбата ми, ще трябва най-подробно да разкажа защо аз, пъргавата подвижна подземна нимфа, сега съм превърната в този неподвижен стрък благоуханна мента. Ти одобряваш това, нали, о, всемогъщи Хадес?