Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- De dioses, hombrecitos y policias, 1979 (Пълни авторски права)
- Превод отиспански
- Емилия Юлзари, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Умберто Костантини
Заглавие: За богове, за хорица и полицаи
Преводач: Емилия Юлзари
Година на превод: 1981
Език, от който е преведено: испански
Издание: първо
Издател: Издателство „Христо Г. Данов“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 1981
Тип: роман
Националност: аржентинска
Печатница: Печатница „Дим. Благоев“ — Пловдив
Излязла от печат: 31.VII.1981 г.
Редактор: Екатерина Делева
Художествен редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Ирина Йовчева
Художник: Полина Кръстева
Коректор: Трифон Алексиев; Жанета Желязкова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14470
История
- —Добавяне
XXV
И докато четирите черни автомобила Форд Фалкон с опънати антени и добре смазани мотори се събираха в един мрачен гараж в квартал Виля Креспо, Афродита, Атина и неуморният Хермес — подобно на грижовни майки, бдящи с любов над невръстните си дечица — бдяха над безпомощните смъртни, които в този миг очаровани слушаха несравнимата госпожа Цимерман, и усърдно се стараеха да задоволят всичките им желания.
Защото предвещаващата смърт Сянка вече не кръжеше бавно над къщата на улица „Теодоро Вилардебо“ 2562, а нащрек и под невинната външност на голямо влажно петно се бе настанила върху набраздения цинков покрив над салончето и оттам се готвеше да наблюдава кървавото дело на жестоките пратеници на Хадес.
И всеки момент олимпийските богове очакваха да се появи зловещият шум на моторите и всяващият ужас звук на спирачките, натиснати рязко на прекрасно павираната улица „Теодоро Вилардебо“, защото те знаеха, че лично всемогъщият Хадес е извършил последните приготовления и предвижданата смърт на дванадесетте членове на Полимния е съвсем близка.
Госпожа Цимерман тъкмо имитираше някакъв безбожен злосторник, който биеше нещастната си туберкулозна жена, когато Афродита зърна от въртящите се перки на вентилатора пищната доня Сулема, нейна любимка, която се канеше да направи знак на господин Фругони, за да й предаде плика със заплатата за ноември.
И Афродита обля с благотворна струя свеж въздух твърдата още плът на доня Сулема, и превърната в Лукава мисъл, й прошепна тези крилати думи на езика гуарани:
— Не безпокой сега господин Фругони, който ухажва онази хубава куня[1] с черни коси, а по-добре изчакай да направи пауза тази, която сега е на подиума и нанася жестоки шамари във въздуха, тихичко седни на оня стол до симпатичния господин с патериците, който веднъж ти каза няколко мили, макар и малко дръзки думи.
И доня Сулема послуша съвета на Лукавата мисъл и когато госпожа Цимерман педагогично обяви заглавието на следващото си стихотворение, което беше „Бельо върху тревата“ или „Трудностите на една двойка в юношеството“, тя тихо влезе, мина между редовете и отпусна пищния си задник на стола до господин Мастандрея.
Афродита отправи ветреца от вентилатора към изпотения господин Мастандрея, той погледна крадешком наляво и видя как закръглената доня Сулема сяда до него, от което извънредно много се възрадва сърцето му.
И като се пообърна, той сърдечно стисна ръката на доня Сулема и веднага незабелязано смъкна кърпата на кафяви ивици, пъхната в яката му, така че да бъде по-елегантен в очите на нежната и съблазнителна доня Сулема.
А непокорната Атина, превърнала се в непозната госпожица, чу еротичното заглавие на поемата на госпожа Цимерман и макар че темата не й се понрави особено, тя пожела думите да стигнат дълбоко до сърцето на нейната любимка, безукорната Ирене Бенгоечея, така че сладка нега да я обхване и да предаде това сладко вълнение и на господин Хосе Мария Пуличикио, на когото, съгласно договора си с Афродита, Атина трябваше да прости любовните попълзновения на улица „Маркос Састре“.
И девицата Ирене Бенгоечея, като чу от устата на госпожа Цимерман думите „двойка“ и „юношество“ почувства, че те се отнасят специално за скорошната й и не съвсем формална още връзка и с многозначително движение на кутрето направи знак на благородния господин Пуличикио, който в отговор нежно стисна ръката й и притисна към нея разпаленото си влюбено тяло.
И в мига, в който пламналата от свян девойка смъкваше дрехите си пред хубавия уплашен момък, Афродита обля с приятен ветрец красивата като богиня госпожа Джанело и прекрасния господин Фругони, любимец на Хермес, които седяха много близо един до друг на последния ред столове.
И Афродита пожела те да изпитат опияняващото, кратко и абсолютно любовно щастие, защото и на двамата им оставаха само няколко минути живот и Афродита пожела тези минути да са изпълнени с истинско щастие и да приличат на глътки опияняващо вино.
И господин Фругони забрави напълно всичките си неразрешими проблеми като провинил се съпруг, като собственик на магазин „Лилиев цвят“, като ковчежник на Полимния, като перонист от миналото и като майстор на опънати кожи, изписани с туш, за да мисли единствено за топлата копринена кожа на госпожа Джанело, която тайно милваше с тръпнеща от любов ръка.
А госпожа Джанело, отмаляла от щастие, се въздигаше към недостижими многоцветни висини, примираше от тръпнещо доволство, облегнала глава на рамото на господин Фругони, шепнеше нежни думи и издаваше красноречиви въздишки.
От мястото си на четвъртия ред до незрящия господин Паско, Атина отправи умния поглед на светлите си очи към своята любимка, начетената и недъгава госпожица Кищернмахер, на която преди няколко минути бе внушила неудържимата Сила на убеждението.
И госпожица Кищернмахер, чрез неразбираемите си стихове и начетените си обяснения на санскритските думи, бе убедила всички в крайната необходимост от универсална любов и всички, обзети от вълнение, бяха приели убедителните й думи, и всички бяха изразили универсалната си любов и благодарността си с топли думи и братски целувки по челото.
Но Атина си помисли, че трябва да дари любимката си и с друг вид разумно щастие и затова превърната в духа на Нежното приятелство, тя завладя душата на прелъстителя господин Ромуалдо Чавес, обичан и от двете богини, който бе седнал на първия ред до госпожица Кищернмахер.
И господин Ромуалдо Чавес бе обзет от неудържимо желание за нежно духовно приятелство към госпожица Кищернмахер и докато госпожа Цимерман бе застинала в последната поза на хвърления върху тревата корсаж, той неочаквано с нежна страст целуна двете й ръце и топло я нарече Пупи, шепнейки някакъв мъдър коментар за поемата.
А госпожица Кищернмахер го съзерцаваше, изпаднала в „самадхи“, с овлажнели от нежни чувства очи и отбеляза, че въпреки малката грешка в „тхарана“, в тази поема има много „нидага“, което бе очевидно от изобилната „кривамаха карма“, завладяла салона.
А Афродита с нетърпение очакваше пристигането на Дора, домашната помощница на госпожица Кищернмахер, защото младият Ромилио Соса, нейният годеник, седеше сам и малко тъжен в един ъгъл на салона, а прекрасната богиня не искаше Ромилио да прекара далече от любимата си малкото време, което му оставаше да живее.
Затова по време на почивката между двете части на рецитала Афродита се превърна в дух на Неотложното усърдие и се вмъкна в душата на елегантната майка на госпожица Кищернмахер.
И майката на госпожица Кищернмахер си спомни по време на почивката, че трябва да свърши нещо много спешно в центъра, затова припряно се отправи към стаичката в дъното, взе телефона и незабавно се свърза с Дора. Кратко й нареди да мине да прибере госпожица Кищернмахер от „Теодоро Вилардебо“ 2562, защото веднага след рецитала тя трябвало да отиде в центъра и да свърши една неотложна работа.
И ето че заглъхнаха продължителните ръкопляскания за госпожа Цимерман и тя вдигна ръка, за да въдвори тишина и да даде думата на господин Ромуалдо Чавес, а Дора — мургавата помощничка на госпожица Кищернмахер, още не бе дошла, затова Афродита се тревожеше и от перките на вентилатора хвърляше нетърпеливи погледи към вратата.
Господин Паско, седнал до непокорната Атина, която бе приела лика на непозната госпожица, бе извънредно развълнуван от смелата постъпка на момичето, съблякло дрехите си, и тъй като мисълта му виждаше онова, що очите не можеха да съзрат, красивото полуголо тяло на младото хубаво момиче, което с разтреперан глас рецитираше, бе накарало силно да се разтупти самотното му сърце, а цепката на панталоните му забележимо да се издуе.
И тъй като издутината не намаля дори когато към подиума се отправи елегантният господин Чавес, с едва забележимо сбърчване на веждите Атина потърси помощ от Афродита.
И Афродита, под формата на Еротичен сън, приятно обля незрящия господин Паско. И господин Паско люби насън голото момиче от подиума и го облада върху меката трева, върху която трептяха нежни корсажи, и изля в него топлата течност, създаваща живот, докато Атина му шепнеше в ухото с гласа на госпожа Цимерман, държеше му ръката, а после по вълшебен начин премахна петното от панталона му.
И докато ставаше всичко това, усърдният вестоносец Хермес, превърнат в огромна нощна пеперуда с изпъкнало коремче, неуморно изпълняваше важната си мисия.
Усърдно кръжеше Хермес около къщата, с пърхане се издигаше до високите дървета на улица „Теодоро Вилардебо“, а с нежните си крачка дращеше по мазилката на задната стена и протягаше твърдите си пипалца през поправения горен праг на входа.
Така той зорко гледаше на всички страни, очаквайки пристигането на четирите страшни автомобила Форд Фалкон, за да може незабавно да уведоми двете богини.
Но ето че по време на усърдното изпълнение на мисията си Хермес бавно прелетя до вратата на салона и кацна на лакираната й рамка, защото искаше да съобщи на непознатата госпожица, че още няма нищо ново.
Хермес седеше на горната част на рамката и говореше с непокорната Атина, когато крехкото му тяло бе облъхнато от силна струя свеж въздух, който Афродита щедро пръскаше от стоящия вентилатор.
И тогава неочаквано сладкият гъдел на любовта завладя цялото му сиво телце на нощна пеперуда.
Треперещ от неудържимо желание за любов, Хермес кацна върху една срамежлива и грижливо поливана мента, полускрита сред другите грижливо поливани растения, които красяха двора.
И тъкмо когато господин Чавес произнасяше пред спретнатите членове на Полимния кратката си реч, Хермес завърза с грижливо поливаната мента разговор, изпълнен с любезности и нежни думи, като същевременно нежно поглаждаше с косматото си коремче едно от ароматните й листенца.