Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
De dioses, hombrecitos y policias, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 2гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2021)
Разпознаване, корекция и форматиране
NMereva(2022)

Издание:

Автор: Умберто Костантини

Заглавие: За богове, за хорица и полицаи

Преводач: Емилия Юлзари

Година на превод: 1981

Език, от който е преведено: испански

Издание: първо

Издател: Издателство „Христо Г. Данов“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1981

Тип: роман

Националност: аржентинска

Печатница: Печатница „Дим. Благоев“ — Пловдив

Излязла от печат: 31.VII.1981 г.

Редактор: Екатерина Делева

Художествен редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Ирина Йовчева

Художник: Полина Кръстева

Коректор: Трифон Алексиев; Жанета Желязкова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14470

История

  1. —Добавяне

XXI

ЦИМЕРМАН, САРА ПРЕКАКСКИ

Полякиня, на 55 години, омъжена, журналистка.

Известна комунистическа активистка. Прикрива дейността си, заемайки важни постове в различни области на културата.

Членува в независими театрални трупи, в Съюза на жените, кооперативни дружества, литературни кръжоци, лиги за защита на изоставените котки, подкомисии за култура, киноклубове, квартални библиотеки, изложби, поетични описания, фолклорни състави и други средства за марксическо проникване и пропаганда. Налице са доказателства за сътрудничеството й в „Златния бръмбар“, „Вие, жени“, „Гасета литерария“, „За тебе“ и няколко вестника, издавани на идиш. Специализирала се е в детски стихове, под чиято невинна външност се опитва да прикрие вируса на безбожния анархистичен комунизъм.

От много години е зарегистрирана като професионална агитаторка. През 1945 г. е говорила на събрание за солидарност с Гватемала. През 1965 г. е говорила на събрание за Санто Доминго. През 1968 г. е говорила на събрание в полза на Куба. През 1973 г. е говорила на събрание за Чили.

Смята се, че тя е истинският ръководител на групата от „Теодоро Вилардебо“ и че индивидът Ромуалдо Чавес, по прякор Галисиеца, е неин заместник. Мъжът й Абраам Цимерман, търговец, е член на ръководството на европейско — марксическата организация „Мойсес Бергелсон“.

По-голямата й дъщеря Делия Цимерман, аржентинка, на 19 години, студентка по медицина, е била задържана на 27 август 1973 г., докато е пишела лозунги за Трелеу[1] близо до медицинския факултет. Въпреки че след 48 часа е била освободена, без да бъде подведена под отговорност, досието й, с отпечатъци от пръстите, снимки и т.н. е в нашата документация. По-малката й дъщеря Рита Цимерман, аржентинка, на 17 години, е студентка по социология. Посещава уроци по пластика и китара. Участвала е във фестивали, уреждани за събиране на помощи за политзатворници. Поставена е под наблюдение, тъй като нашите осведомители от факултета подозират, че е отговорен кадър в перонистката студентска организация.

 

 

СОСА, РОМИЛИО, по прякор Черния

Аржентинец, на 23 години, ерген, текстилен работник.

Роден в местността Монтерос (провинция Тукуман), също както и бившата покойна председателка на Полимния Брихида Урдампийета или Брихида Рамирес. Следователно, може да се очаква пряка връзка между групата и противоотечествената подривна дейност в тази провинция.

Работник във фабриката „Судамтекс“, и което е по-важно, делегат на секция Кардиране. На събранието на 5.7.75 е гласувал за стачката. Членува в Перонистката младежка организация.

Живее в общо жилище в квартал Колехиалес. Според наш информатор, активно участва в кварталните събрания и във всяка манифестация или безредица, която се организира.

Според друг наш осведомител той винаги върви начело и носи знамето или бие барабан. Взел е участие в някакъв фестивал в квартала и е рецитирал селски стихове.

Видян е да извършва тайно зидарска работа в сградата на „Теодоро Вилардебо“ 2562, поради което се подозира наличието на „народен затвор“[2].

Смята се за извънредно опасен.

 

 

ФРУГОНИ, АНИБАЛ, по прякор Левака

Аржентинец, на 46 години, женен, търговец.

Нерегистриран.

Собственик на магазина „Лилиев цвят“. Член на Съюза на търговците от улица „Куенка“ и на Сдружението на полицаите. Изглежда, че се касае за хитро прикритие. Данните, получени в 45-и участък от кварталния клуб на „Куенка“ и „Ногоя“, го окачествяват като спекулант на наркотици и наркоман, ръководител на екстремистка организация, обявена за нелегална в 1973 г., като контрабандист на свещници и стенни барометри, прекупвач на крадени предмети, хомосексуалист, фалшификатор на чекове и на картини, приятел на Ектор X. Кампора, търговец на бели робини, шпионин, садист и поет. Отявлен левичар. Многозначително подписва съчиненията си с „Левака Анибал“.

Бележки

[1] Селище в Аржентина, където през 1972 г. зверски са били избити двадесет прогресивни младежи при инсцениран опит за бягство. — Б.пр.

[2] Така наричат местата, където градските партизански групи затварят заловените от тях фашистки престъпници и главорези. — Б.пр.