Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- De dioses, hombrecitos y policias, 1979 (Пълни авторски права)
- Превод отиспански
- Емилия Юлзари, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Умберто Костантини
Заглавие: За богове, за хорица и полицаи
Преводач: Емилия Юлзари
Година на превод: 1981
Език, от който е преведено: испански
Издание: първо
Издател: Издателство „Христо Г. Данов“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 1981
Тип: роман
Националност: аржентинска
Печатница: Печатница „Дим. Благоев“ — Пловдив
Излязла от печат: 31.VII.1981 г.
Редактор: Екатерина Делева
Художествен редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Ирина Йовчева
Художник: Полина Кръстева
Коректор: Трифон Алексиев; Жанета Желязкова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14470
История
- —Добавяне
XXI
ЦИМЕРМАН, САРА ПРЕКАКСКИ
Полякиня, на 55 години, омъжена, журналистка.
Известна комунистическа активистка. Прикрива дейността си, заемайки важни постове в различни области на културата.
Членува в независими театрални трупи, в Съюза на жените, кооперативни дружества, литературни кръжоци, лиги за защита на изоставените котки, подкомисии за култура, киноклубове, квартални библиотеки, изложби, поетични описания, фолклорни състави и други средства за марксическо проникване и пропаганда. Налице са доказателства за сътрудничеството й в „Златния бръмбар“, „Вие, жени“, „Гасета литерария“, „За тебе“ и няколко вестника, издавани на идиш. Специализирала се е в детски стихове, под чиято невинна външност се опитва да прикрие вируса на безбожния анархистичен комунизъм.
От много години е зарегистрирана като професионална агитаторка. През 1945 г. е говорила на събрание за солидарност с Гватемала. През 1965 г. е говорила на събрание за Санто Доминго. През 1968 г. е говорила на събрание в полза на Куба. През 1973 г. е говорила на събрание за Чили.
Смята се, че тя е истинският ръководител на групата от „Теодоро Вилардебо“ и че индивидът Ромуалдо Чавес, по прякор Галисиеца, е неин заместник. Мъжът й Абраам Цимерман, търговец, е член на ръководството на европейско — марксическата организация „Мойсес Бергелсон“.
По-голямата й дъщеря Делия Цимерман, аржентинка, на 19 години, студентка по медицина, е била задържана на 27 август 1973 г., докато е пишела лозунги за Трелеу[1] близо до медицинския факултет. Въпреки че след 48 часа е била освободена, без да бъде подведена под отговорност, досието й, с отпечатъци от пръстите, снимки и т.н. е в нашата документация. По-малката й дъщеря Рита Цимерман, аржентинка, на 17 години, е студентка по социология. Посещава уроци по пластика и китара. Участвала е във фестивали, уреждани за събиране на помощи за политзатворници. Поставена е под наблюдение, тъй като нашите осведомители от факултета подозират, че е отговорен кадър в перонистката студентска организация.
СОСА, РОМИЛИО, по прякор Черния
Аржентинец, на 23 години, ерген, текстилен работник.
Роден в местността Монтерос (провинция Тукуман), също както и бившата покойна председателка на Полимния Брихида Урдампийета или Брихида Рамирес. Следователно, може да се очаква пряка връзка между групата и противоотечествената подривна дейност в тази провинция.
Работник във фабриката „Судамтекс“, и което е по-важно, делегат на секция Кардиране. На събранието на 5.7.75 е гласувал за стачката. Членува в Перонистката младежка организация.
Живее в общо жилище в квартал Колехиалес. Според наш информатор, активно участва в кварталните събрания и във всяка манифестация или безредица, която се организира.
Според друг наш осведомител той винаги върви начело и носи знамето или бие барабан. Взел е участие в някакъв фестивал в квартала и е рецитирал селски стихове.
Видян е да извършва тайно зидарска работа в сградата на „Теодоро Вилардебо“ 2562, поради което се подозира наличието на „народен затвор“[2].
Смята се за извънредно опасен.
ФРУГОНИ, АНИБАЛ, по прякор Левака
Аржентинец, на 46 години, женен, търговец.
Нерегистриран.
Собственик на магазина „Лилиев цвят“. Член на Съюза на търговците от улица „Куенка“ и на Сдружението на полицаите. Изглежда, че се касае за хитро прикритие. Данните, получени в 45-и участък от кварталния клуб на „Куенка“ и „Ногоя“, го окачествяват като спекулант на наркотици и наркоман, ръководител на екстремистка организация, обявена за нелегална в 1973 г., като контрабандист на свещници и стенни барометри, прекупвач на крадени предмети, хомосексуалист, фалшификатор на чекове и на картини, приятел на Ектор X. Кампора, търговец на бели робини, шпионин, садист и поет. Отявлен левичар. Многозначително подписва съчиненията си с „Левака Анибал“.