Умберто Костантини
За богове, за хорица и полицаи (17)

XVI

Още веднъж Хермес прекоси сияйните висини и шеметно полетя към високия Олимп, на един от чиито увенчани с облаци върхове го чакаха нетърпеливи, потънали в дълбок размисъл светлооката Атина и несравнимата Афродита — двете покровителки на неколцина от смъртните, които в този миг горещо аплодираха госпожа Джанело, току-що свършила да чете поемата си.

Едва стъпил с крилатите си нозе на златната земя на Олимп, забързан и със силно разтуптяно божествено сърце поради главозамайващите прелитания, бързокрилият Хермес заговори, като се обърна едновременно към двете богини:

— О, богини, проучих всичко и така изпълних желанието на божествената Атина.

Знайте, че причината за гнева на отмъстителния Хадес срещу дванадесет наши любимци е както винаги своеволна и поради това, неоспорима. Непогрешими гадатели му предсказали, че днес, 3 декември 1975 г., подривни елементи трябва да изпратят в мрачните му селения именития генерал Хорхе Естебан Касерес Моние, по многобройни причини любимец на ненаситния Хадес.

Поради това и за да изпълни злокобното си отмъщение, Хадес по мъчителен и кървав начин ще отнеме живота на дванадесет смъртни, негови врагове, които още тази нощ ще бъдат пренесени в царството му с железни врати.

Той е спрял избора си на посещаващите къщата на „Теодоро Вилардебо“ само защото те, както добре знаете това, тази вечер са се събрали в малкото салонче и това извънредно много ще улесни задачата на жестоките му пратеници. А освен това, като ги убие по този сигурен начин, Ужасът и Страхът бързо ще се разпространят сред многобройните смъртни, които безплодният бог с право нарича свои врагове.

Хадес предварително е взел, о богини, предохранителни мерки. Още на 15 ноември, когато за пръв път е чул гласа на своите гадатели, той действа по толкова хитър и ефикасен начин, че сега неумолимите органи за сигурност смятат за подривни престъпници, родоотстъпници и агенти на международния марксизъм всички и всеки един от мирните и благопристойни членове на Полимния, чиито досиета вече се намират в подробните архиви на Федералната главна дирекция за сигурност.

Колкото до средствата, с които ще си послужи ненавистният Хадес, за да доведе до успешен край кървавата си задача, о скъпи богини, те ще са следните: неизвестни лица, принадлежащи към крайнодясна терористична група, с четири блестящи автомобила Форд Фалкон още тази вечер ще спрат пред къщата на „Теодоро Вилардебо“. Ще слязат и всички те, добре въоръжени, ще се представят за полицаи и насила ще вкарат в бързите си коли дванадесетте смъртни, обречени от Хадес.

Няколко часа по-късно дванадесет от редовните членове на Полимния, сред които и няколко жени, ще бъдат намерени мъртви сред пасищата на Есейса. Ръцете им ще са вързани на гърба, устните им ще са залепени с широк лейкопласт, по телата им ще личат следи от едрокалибрени куршуми и от жестоки удари и мъчения.

След думите на неуморния Хермес, най-напред заговори неукротимата Атина, която произнесе следните слова:

— Изслушахме те с внимание, благоразумни Вестоносецо. Разбирам, че вече е абсолютно невъзможно да се борим срещу всемогъщия Хадес и да му отнемем така грижливо подготвяната плячка. Поради студения му необщителен характер абсолютно невъзможно е да го убедим с красноречиви думи сам да се откаже от нея. Може би красивата Афродита мисли нещо друго, но аз съм твърдо убедена, че трябва да приемем като свършен факт неизбежната смърт на нашите любимци.

След нея заговори розовобузестата Афродита и обръщайки се към войнствената Атина, каза:

— Истина е всичко, що каза, безстрашна богиньо. Но иска ми се да вярвам, че миговете на дълбок размисъл, които самата ти предложи, не са изгубени напразно. От моя страна, аз също размислих и ако искаш да ме изслушаш, сега ще ти съобщя заключението, до което стигнах.

Вярно е, че вече нищо не можем да сторим ние, олимпийските богове, срещу неумолимия Хадес, с когото дори самият Зевс, неговият всемогъщ брат, избягва откритата борба. И все пак, макар и с малко, можем да облагодетелстваме нашите мили и обични смъртни.

Нека сторим така, че Щастието и Любовта, които сляпо се подчиняват на заповедите ми, както и Удоволствията, родени от Ума, над които ти имаш неоспорима власт, щедро се изсипят тази вечер, о Атина, над великодушните посетители на къщата на „Теодоро Вилардебо“ 2562, така че да бъдат сладки и приятни последните, твърде кратки вече мигове, които им остава да живеят.

И отвърна неукротимата дъщеря на Зевс:

— С радост забелязвам, че изпреварваш мисълта ми, несравнима Афродита. Моите размишления по съвсем различни пътища ме доведоха до същото заключение. И очаквах то да излезе от красивата ти уста, за да ти предложа нерушим договор, който трябва твърдо да спазваме.

Нека се закълнем, ако желаеш, че ще преустановим нашето съперничество и ще прекъснем нашата безмилостна и отдавнашна разпра, докато се изпълни повелята на кръвожадния Хадес над събралите се в къщата на „Теодоро Вилардебо“ 2562.

Като доказателство, че този договор е влязъл в сила, аз ще направя така, че строгият Семеен дълг незабавно да напусне духа на Анибал Фругони и той с готовност да отстъпи на любовните призиви на госпожа Джанело. После ще направя така, че Стеснителността и Нерешителността, подобно на зайци, преследвани от бързи кучета, да избягат от спретнатия Хосе Мария Пуличикио и той без страх да се обясни на обичаната от него Ирене.

Ти също ще ми дадеш знак, прекрасна Афродита, и ще направиш така, че Съгласието и сладката Нежност да нахлуят в невинното сърце на безукорната Ирене Бенгоечея, девица на 39 години и моя любимка, на която аз няма да попреча да приеме любовните обяснения на своя любимец, достойния за възхищение господин Пуличикио.

Но в замяна на това, о прелъстителна богиньо, ти трябва да позволиш на изпратеното от мен Разумно помирение да се разположи свободно у разсъдливата госпожа Цимерман, така че тя мъдро да уреди тежкото положение, без да бъде наранено прекалено много отмъстителното сърце на госпожа Фругони, която аз закрилям.

След това, когато изпълнението на тези условия докаже взаимното ни съгласие с договора, тогава, Афродита, използвайки нашата власт, ние двете, в съюз и без съперничество, ще направим това, което ти така мъдро предложи — ще позволим на Удоволствията на Любовта и Удоволствията на Ума да се изсипят щедро върху онези, които сега ръкопляскат на госпожа Джанело в старата къща на улица „Теодоро Вилардебо“, за да изпълним с радост и щастие последните, вече толкова кратки мигове, останали им да живеят.

Но искам специално да те предупредя, сплетнице Афродита, че след като кървавата повеля на Хадес бъде изпълнена, ние отново ще възобновим старата си битка, защото сърцето ми се отвращава от хитрините ти, така както твоето сърце отхвърля моята праволинейност. Кажи сега приемаш ли договора при условията, които ти поставих?

И нетърпеливо отвърна божествената Афродита:

— Приемам, неукротима дево Атина, всички условия на договора, който току-що ми предложи, и ако погледът ти стига до къщата на улица „Теодоро Вилардебо“, скоро ще видиш признаците за това.

Но в името на баща ти, Зевс Гръмовержец, аз те моля, богиньо, да не губим повече скъпоценно време. Да полетим още сега към озеленения квартал Виля дел Парке, да влезем незабавно в хубавата къща на „Теодоро Вилардебо“ и да останем до нашите любими смъртни до скръбния миг, когато ще се появят дебнещите лъскави автомобили Форд Фалкон и ще се изпълни планът на неумолимия Хадес.

Аз ще застана между бързите перки на новия вентилатор и оттам ще пръскам върху всички присъстващи в хубавото салонче със сини тапети нежен ветрец, който ще предизвиква приятен гъдел по кожата и ще събуди сладката нега на любовта дори и в най-коравото и безчувствено сърце.

Ти, превърната в непозната госпожица, ще седнеш на свободния стол между господин Паско, сляп и с двете очи, и майката на госпожица Кищернмахер, на същия ред, на който се намират Ирене и господин Пуличикио, и от мястото си ще наблюдаваш и ще оказваш благотворно влияние, когато сърцето ти подскаже това.

Колкото до тебе, божествени и неуморни Хермес, моля те да останеш отвън. Обикаляй двора и грижливо поливаните растения в него, кичестата глициния, набраздения цинков покрив и зида в дъното, входната врата, която пъргавите ръце на младия Ромилио Соса умело поправиха, и нощната улица „Теодоро Вилардебо“, гъсто обрасла с дървета. Незабавно трябва да ни уведомиш, когато видиш да се подава иззад ъгъла бронята на първия Форд Фалкон или когато доловиш в далечината зловещия рев на моторите.

След като русата Афродита изрече това, без да губят повече време в напразни спорове, тримата бързо отлетяха от високия Олимп, стигнаха до сенчестия квартал Виля дел Парке, над който прелетяха като пощенски гълъби, забързани към гълъбарника си, а после всеки от тях зае мястото, мъдро определено от Афродита.

Атина се превърна в непозната госпожица, която горещо аплодираше пламенните слова на госпожа Джанело и от всички смъртни само господин Пуличикио малко се изненада, като я видя, когато трябваше да й се извини и да мине покрай нея, отправяйки се към двора, за да намери угрижения господин Фругони.

Хермес, превърнал се в нощна пеперуда, кръжеше над двора, кацаше върху някое от грижливо поливаните растения, отлиташе до входната врата и отгоре зорко оглеждаше улица „Теодоро Вилардебо“. А когато Сянката прелиташе над него, Хермес възприемаше цвета на предмета, върху който се намираше, и Сянката не можеше да го забележи.

Афродита се настани между бързите перки на новия вентилатор и превърнала се в приятен ветрец, предизвикваше лек гъдел по кожата и прогонваше от всички сърца безмълвния страх, който думата заплаха бе породила.

От стратегическото си място между господин Паско и майката на госпожица Кищернмахер, Атина повика строгия Брачен дълг и му каза: „Веднага напусни измъчения господин Фругони!“. И повика Стеснителността и Нерешителността, твърдо залегнали в душата на господин Пуличикио, и ядно им рече: „Махнете се оттам!“.

После повика духа на Благоразумното помирение и му заповяда: „Веднага се настани в тялото на госпожа Цимерман!“. И госпожа Цимерман изпита желание разумно да уреди трудното положение и решително се отправи към стаичката в дъното, за да поговори мъдро с господин Фругони…

А Афродита отправи приятния ветрец към нервното тяло на Ирене Бенгоечея, девица на 39 години, която изведнъж се изчерви, сведе поглед и започна припряно да прелиства тетрадката си, пълна с написани с молив стихове.

После облъхна обаятелния господин Чавес и духът на Галантността го завладя, така че вниманието му към госпожа Джанело предизвика Невъздържаната ревност и тя дръзко нахлу в измъченото сърце на господин Фругони. И докато господин Чавес, подбуждан от ветреца, който пръскаше Афродита, бързо прекосяваше салончето с димяща запалка в ръка, Невъздържаната ревност лесно направи господин Фругони своя плячка и по този начин му помогна да вземе бързо решение относно любовта, която пламенната госпожа Джанело му предлагаше.

Но когато Афродита забеляза, че боязънта не бе избягала напълно от свенливото сърце на касиера Хосе Мария Пуличикио, на когото вестта за заплахите по телефона бе направила по-силно впечатление, отколкото на останалите, заповяда:

— Елате незабавно, духове на Паметта и на Приятните възпоминания, и се настанете в душата на моя любимец господин Пуличикио, така че през почивката да може да направи положителна преценка за политическото положение на членовете на Полимния, да се убеди, че грубите заплахи не могат да бъдат отправени към нито един от тях, и тогава страхът му напълно да изчезне.

Така тримата богове грижливо бдяха над великодушните посетители на къщата на „Теодоро Вилардебо“ и нито проявяваха нетърпение от дългия рецитал, нито се дразнеха от ужасните поеми, защото, както е известно, за тях Омир, Уитман или госпожа Мастрокарбоне-Джанело бяха просто крехки хорица, обречени на неизбежна смърт, които за безкрайно кратко време дращеха по повърхността на една също така малка, крехка и тленна планета.