Умберто Костантини
За богове, за хорица и полицаи (16)

XV

От старши офицер Фариас до полицейски инспектор Бевилакуа

Съобщавам, че днес, приблизително в 14 часа, ефрейтор Рамирес извърши нов оглед в дома на Карлос Архентино Мастандрея, използвайки като повод това, че бе изпратен от долуподписания да извърши смяна на получения наскоро часовник, тъй като същият показа повреди.

Мастандрея, който приел ефрейтор Рамирес в стаичка, служеща за склад на вехтории и кабинет, в този момент преписвал на чисто с химикал и индиго нещо като циркулярно до членовете на Полимния.

На въпроса какво пише, той отвърнал, че тъй като поискал от председателя на Дружество Полимния списък на членовете, с цел да им изпрати честитка по случай Нова година, не му оставало нищо друго, освен да я направи, за да не събуди подозрения.

Запитан дали смята да изпрати честитките написани така, с индиго, той отговорил отрицателно и че това, което пишел, е копие на чисто, което щял да изпрати в печатницата.

На въпроса дали не му се струва, че написаното там е прекалено дълго за честитка, той отговорил, че щял да използва споменатата честитка, за да включи в нея свои стихове, отпечатани на картон в оранжев цвят, който той нарекъл „плакет“.

На въпроса дали ще може да ни връчи копие от подготвяната честитка, след неколкократни откази и колебания, накрая го дал, при което проявил голяма нервност и обърканост.

Макар че в циркулярното не се долавят идеи, които да повлияят особено върху хода на следствието, изпращам направеното с индиго копие, което ефрейтор Рамирес прибра, за да се приложи към съответното досие и защото е възможно то да съдържа някакво шифровано съобщение.

Господин (госпожа, госпожица)

Уважаеми(а) приятелю (приятелко),

По случай наближаването на Новата година с особено удоволствие изпращам на Вас и семейството Ви моите най-искрени благопожелания за щастие. Нека Новата 1976 година бъде за Вас и близките Ви истински извор на блага, богатство и благоденствие, без никакви болести, грижи и лоши мисли, за да можете изцяло да се посветите на духовна дейност — на възвишената спасителна Поезия, винаги обединени под духовната егида на госпожа Брихида Рамирес де Урдампийета, за осъществяването на високохуманните цели на нашето Дружество.

Използвам случая, за да Ви изпратя за спомен и като скромен подарък някои мои поеми (сонети), които, макар да са далече от върховете и дълбочината, постигнати от именити поети, като Рубен Дарио, Амадо Нерео, Сантос Чокано, Маргарита Абеля Каприле и други, имат поне заслугата да са изпълнени с чиста искреност, родена от тежките несгоди, през които е преминал авторът им по мъчителния път на един осеян с нерадости живот.

От тези злощастия, които като гладни вълци, виещи в необятна степ, не са престанали да го преследват жестоко години наред, се родиха изстраданите стихове, които Ви изпращам днес в знак на уважение и обич, без да очаквам в замяна никаква награда.

С надеждата, че ще проявите разбиране, тоест че Вашите очи ще съумеят да съзрат (както се съзира блестяща златна монета сред калните води на мръсна канавка) всичко онова, което авторът е премълчал, поради многобройни обстоятелства, които сега не си заслужава да се изброяват, но които господ бог, който е на небето, прекрасно знае колко го измъчват, изпращам на Вас и близките Ви искрените си почитания.

ПРИЗНАНИЯ И ЖАЛБИ НА ЕДИН САМОТНИК

от Карлос Архентино Мастандрея

I

Чувствам се безкрайно разнебитен

и мъката ми вече няма край,

защото миналото пак се върна

със злото, що не знае миг покой.

 

Живеех тихо в мир и сторвах добрини,

Родина, Бог, Огнище бяха моите закони,

парите ми помагаха да утеша мнозина,

а в лихвите съм бил нетърпелив с малцина.

 

Но те ми креснаха: лихварино безчестни,

веднага трябва да ни станеш роб,

ще вършиш що ти заповядат, без да казваш не.

 

И ето пак се лутам по пътища несретни,

слуга на зли притворни богове,

чиято кръв е черна и имат камък за сърце.

 

II

Беднякът, що веднъж извърши престъпление,

белязан е отпосле за живота цял,

не можʼ да иска милост или състрадание,

защото безполезно е, не ще получи дял.

 

Напротив, ще го търсят пътя си да продължи

на Юда Искариотски, но не срещу пари,

а с удари и със заплахи недостойни

жестоки хора, зли и непристойни.

 

Не се оплаквай нивга, силният тук управлява,

а само чакай Бога и от твоето терзание

един ден Той с вяра ще те възнесе.

 

А оня, що с властта злоупотребява,

ще получи също своето наказание

и в тежки мъки и страдания ще умре.

 

III

Сега ще ви разкажа тъжната история

на човек добър, изпитал много теглила.

Молете Бога някой ден миром да го прибере,

той Мастандрея се нарича и в Колехиалес е роден.

 

Не вярвайте, че в престъпления го обвиняват,

а чуйте вий ужасните му тайни,

защото много труд и мъка бяха нужни,

за да изкове със огън тез сонети трайни.

 

В долината мрачна на смъртта Луцифер го заведе,

на ухото му прошепна: Върви при боговете зли

и добродушен и наивен, човекът се смили.

Но боговете зли, свирепи и сурови,

не го оставяха дори да се помоли,

единствено му искаха все сведения нови.

 

IV

Хиляда деветстотин шейсет и втора — година зла,

когато изправи се бедата с вой пред мен,

в лицето на човек ужасен, безсърдечен,

изпълнен с власт, злина, и безчовечен.

 

И всичко туй заради мойта стара грешка,

от нея се възползва подъл враг,

и както след залеза тъма се спуска тежка,

така над мойто житие настана мрак.

 

И на ухото на злодея аз пошушнах,

и видях неща, които другите не знаят,

и с патерици вероломната земя ударих.

 

И когато за забравено аз смятах

онова злощастно и противно време,

то пак надвиснало е като тежко бреме.