Умберто Костантини
За богове, за хорица и полицаи (11)

X

И докато Сянката продължаваше да чертае бавни заплашителни кръгове над къщата на „Теодоро Вилардебо“, за да отнеме още същата нощ живота на дванадесет от благородните хора, събрали се в нея, Вестоносеца Хермес бързо летеше към Олимп, към многобройните му върхове, където скоро пристигна.

Неукротимата Атина и несравнимата Афродита седяха на един и същ връх, но обърнали божествените си гърбове, защото обзети от отколешна ненавист, не желаеха нито да си говорят, нито дори да отправят една към друга погледа на искрящите си очи.

Затова, още задъхан от скорошната си злокобна среща, Хермес със златните сандали се обърна към двете богини и произнесе тези думи, изпълнени с горчив упрек:

— Наистина добре биха сторили трудолюбивите смъртни, ако забравеха веднъж завинаги своите дребнави и бездушни богове, които навярно поради многото години, поради постоянните и изтощителни дрязги, или просто заради недостойното си тщеславие, са позволили да се замъглят очите им, да се запушат ушите им и да се смалят и изсушат сърцата им, някога тъй безстрашни и великодушни.

Но трябва да знаете, о, богини, че докато вие стоите тук, заети в безкрайни и безсмислени свади, омразният Хадес не си губи времето в напразни спорове като вас, а неуморно и грижливо подготвя унищожението на смъртните, които съвсем несправедливо наричате ваши любимци.

Тази сянка, която виждаме оттук, о, студени и свадливи олимпийки, не е друго, а Вестителя на смъртта, изпратен от подземния Хадес, за да покоси още тази нощ с неизбежна смърт дванадесет от ония, които доволни и безгрижни слушат в този миг вълнуващите слова на госпожа Джанело.

Не зная името и презимето на дванадесетте обречени от Хадес, нито знам причината, поради която неупоменаваният бог постъпва така; не ми е известен ужасният и несъмнено кървав начин, който ще избере той тази нощ, за да изпълни своя грижливо подготвян план. Знам само, че намеренията на Хадес са непредотвратими и нищо не ще могат да сторят останалите богове, дори всички да се обединят срещу него, за да му попречат.

Това каза божественият Вестоносец и сърцето на неустрашимата Атина се сви при мисълта за безупречната Ирене Бенгоечея. Афродита проля горещи сълзи за съдбата, очакваща Хосе Мария Пуличикио и прелестната госпожа Джанело. Хермес също се натъжи за покровителстваните от него господин Анибал Фругони и господин Ромуалдо Чавес — двама изкусни красноречиви търговци.

И тогава заговори непокорната дъщеря на Зевс, смелата Атина, и произнесе следните крилати думи:

— Мъдро говори, бързоноги Хермес, макар че с тъжен упрек са пълни думите ти.

Ясно виждам сега оттук неумолимите зловещи кръгове, които чертае над обичните ни смъртни студеният Вестител на смъртта, изпратен от обитателя на мрачините, подземният Хадес.

И макар да знам така добре, както и ти, че никой не може да промени намеренията на Хадес, господарят на великолепните коне, остави ме, моля те, да размисля за миг. А теб, красива Афродита, приканвам да сториш същото.

Нека обмислим по какъв начин според силите си трябва да постъпим в следващите часове. Ако не можем да отклоним черната Кера на смъртта от нашите любимци, то да направим така, че последните мигове, които им е писано да прекарат на щедрата земя, да им бъдат най-приятни.

Колкото до теб, разумни Вестоносецо, побързай, доколкото позволяват това бързокрилите ти сандали, и се вмъкни незабелязано в селенията на могъщия Хадес.

Ако Сянката не е искала да ти обясни причината, поради която постъпва така неумолимият Хадес, нито ужасния начин, по който ще отнесе дванадесет души в подземното си царство преди края на деня, може би някой слуга измежду многото, които бродят там в мрака, неподозиращи нищо за нашите планове, ще се реши да ти каже истината.

Върви и не се бави. Когато, развял крилата на шлема и сандалите си, ти се върнеш на Олимп, Афродита и аз достатъчно ще сме размишлявали и тогава ще решим, в зависимост от вестите, които ни донесеш, как да постъпим за краткото време, което ни остава.

Подчини се крилатият Хермес и бърз като вятъра полетя към мрачните селения с железни врати, където царува мълчаливият Хадес, а в това време от един връх на Олимп, сбърчили божествените си чела, богините гледаха към къщата на „Теодоро Вилардебо“ 2562, и размишляваха в дълбоко безмълвие.