Метаданни
Данни
- Серия
- Историята на Дарън Шан (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Vampire’s Assistant, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Владимир Молев, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Вампири и върколаци
- Градско фентъзи
- Детско и младежко фентъзи
- Мистично фентъзи
- Роман за съзряването
- Фентъзи
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Silverkata(2022)
Издание:
Автор: Дарън Шан
Заглавие: Чиракът на вампира
Преводач: Владимир Молев
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: Егмонт България
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: роман (не е указано)
Националност: английска (не е указано)
Печатница: „Фолиарт“ ООД, Добрич
Редактор: Златина Сакалова
ISBN: 978-954-27-0386-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15933
История
- —Добавяне
Глава трийсет и трета
След малко се появиха господин Длъгнест и още неколцина от цирка, заедно с четирима от Малките хора. Бях твърде уморен, за да помръдна от мястото си до тялото на Сам, гледах тъпо в празното пространство пред себе си и усещах как кръвта му се уталожва в стомаха ми.
— Какво точно се е случило? — смръщи вежди господин Длъгнест. — Как е успял да избяга човекът вълк?
— Не знам, Хайбърниъс — отвърна господин Крепели. — Не съм питал, а и не възнамерявам да го правя в следващите един-два дни. Дарън не е в състояние да отговаря на въпросите ни.
— Човекът вълк мъртъв ли е?
— Не — поклати глава вампирът, — само в безсъзнание.
— Слава богу — въздъхна собственикът на цирка. Щракна с пръсти и Малките хора оковаха безчувствения звяр. От сенките се появи един микробус и те го натовариха вътре.
Зачудих се дали да не поискам главата на виновника, но какво щеше да ми донесе това? Човекът вълк не беше зъл, а просто по рождение луд. Убиването му щеше да е ненужна жестокост.
Когато приключиха с него, Малките хора се приближиха към трупа на Сам и посегнаха да го вдигнат.
— Почакайте — спрях ги аз. — Какво ще правят със Сам?
Господин Длъгнест се прокашля смутено.
— Ами… предполагам, че възнамеряват да прикрият следите.
В първия миг не разбрах какво точно имаше предвид, а след това изкрещях:
— Искат да го изядат?
— Не можем да го оставим тук — отвърна той, — а нямаме време да го погребем. Това е най-лесният…
— Няма да стане! — отсякох.
— Дарън — обади се господин Крепели, — не бива да се месим…
— Няма да стане! — повторих и разбутах Малките хора. — Ако искат да изядат Сам, ще трябва първо да изядат мен.
Малките хора се взряха в мен с гладни зелени очи.
— Като ги гледам, нямат нищо против — рече сухо господин Длъгнест.
— Говоря сериозно — изръмжах. — Няма да позволя да изядат Сам. Той заслужава истинско погребение.
— За да го изядат червеите? — подхвърли собственикът на цирка, но аз така го изгледах, че той въздъхна и раздразнено поклати глава.
— Остави момчето да направи, каквото си е наумило, Хайбърниъс — обади се меко господин Крепели. — Върнете се в лагера. Аз ще остана да му помогна да изкопае гроба.
— Хубаво — сви рамене господин Длъгнест. Той свирна и махна на малките хора да го последват. Те с нежелание отстъпиха и се подредиха зад него, като ме оставиха сам с мъртвия Сам Грест.
Господин Длъгнест и помощниците му си тръгнаха. Господин Крепели седна до мен.
— Как си? — попита той.
Поклатих глава. Не можех да му отговоря.
— Усещаш ли прилив на сила?
— Да — отвърнах тихо. Макар че всъщност беше изминало много малко време, вече забелязвах промяна. Зрението и слухът ми се бяха изострили, насиненото ми тяло почти не ме болеше.
— Толкова кръв ще те държи сит доста време — рече вампирът.
— Не ме интересува. Не го направих заради себе си. Направих го заради Сам.
— Сърдиш ли ми се?
— Не — въздъхнах.
— Дарън — започна той, — надявам се…
— Не ми се говори за това! — прекъснах го. — Студено ми е, боли ме, страдам… Искам да си мисля за Сам, а не да си говорим глупости.
— Както желаеш — отвърна господин Крепели и започна да копае с ръце. Включих се и аз, но след няколко минути спрях и вдигнах глава.
— Сега вече съм истински вампирски чирак, нали? — попитах.
Той кимна тъжно.
— Да.
— Доволен ли сте?
— Не — поклати глава господин Крепели. — Срамувам се.
Премигах объркано, но в този миг над нас се появи тъмен силует.
Беше онзи от Малките хора, който накуцваше.
— Ако си мислиш, че ще ти дадем Сам — размахах към него калния си пръст, но преди да довърша заканата си, той скочи в плитката дупка, заби широките си сиви пръсти в почвата и започна да вади големи буци пръст. — Помага ни? — възкликнах озадачено.
— Така изглежда — отвърна вампирът и сложи ръка на рамото ми. — Иди си почини. Двамата с него ще се справим по-бързо. Когато сме готови, ще те повикам да погребеш приятеля си.
Предложението му беше разумно, затова кимнах, изпълзях встрани и легнах край бързо оформящия се гроб. След малко се дръпнах още малко и зачаках в сенките на старата гара. Насаме с мислите си. И с алената кръв на Сам по устните и зъбите си.