Дарън Шан
Чиракът на вампира (33)

Глава трийсет и втора

След малко усетих леко подръпване по левия си ръкав. Вдигнах глава. Господин Крепели стоеше над мен с нещастен вид.

— Дарън — поде той, — вероятно ще си помислиш, че моментът е крайно неподходящ, но има нещо, което можеш да направиш за Сам. И заради теб самия.

— Какво? — Избърсах сълзите си и се взрях в него. — Нима има начин да го спасим? Готов съм на всичко.

— Не, вече нищо не може да спаси тялото му — отвърна вампирът. — Той умира и това е факт. Но може да спасиш духа му. Дарън, трябва да изпиеш кръвта на Сам.

Не отместих поглед от него, но в очите ми вече се четеше не надежда, а смайване.

— Как можахте? — попитах тихо. — Един от най-добрите ми приятели умира, а вие си мислите само… Извратено, покварено чудовище! Вие трябваше да умрете, а не Сам. Мразя ви. Махнете се оттук!

— Не разбираш… — продължи той.

— Много добре разбирам! — извиках. — Сам умира, а вие мислите единствено как да ме накарате да пия кръв. Знаете ли какъв сте? Вие сте…

— Помниш ли разговора ни за вампирите и тяхната способност да съхраняват частица от духа на човека? — прекъсна ме господин Крепели.

Въпросът му ме обърка и пресече поредицата от обиди, с които се канех да го залея.

— Какво общо има това?

— Дарън, важно е. Спомняш ли си го?

— Да — отвърнах тихо. — И какво?

— Сам умира — рече господин Крепели. — След няколко минути ще е мъртъв. Завинаги. Но ти можеш да съхраниш част от него, ако изсмучеш кръвта му и сложиш край на живота му, преди той да умре от раните, нанесени му от човека вълк.

Не можех да повярвам на ушите си.

— Искате аз да убия Сам?!?

— Не — въздъхна той. — В някакъв смисъл Сам вече е мъртъв. Но ако ти сложиш край на мъките му, преди той да умре от ухапванията на звяра, ще запазиш спомените и чувствата му. И той ще продължи да живее в теб.

Поклатих глава.

— Не мога да пия от кръвта му — прошепнах. Сведох глава към дребното разкъсано тяло. — Не мога.

Господин Крепели отново въздъхна.

— Няма да те карам насила — каза той. — Но си помисли хубаво. Разигралата се тази вечер трагедия ще те преследва дълги години. Ако изсмучеш кръвта на Сам и погълнеш част от него, по-лесно ще се примириш със смъртта му. Трудно е да загубиш човек, когото обичаш. А аз ти предлагам възможност да не го губиш изцяло.

— Не мога да пия от кръвта му — изхлипах. — Той ми беше приятел.

— И именно защото ти е бил приятел, сега си длъжен да го направиш — отвърна вампирът, извърна се и ме остави сам да реша.

Взрях се в Сам. Изглеждаше безжизнен, сякаш това, което го правеше човек, уникално живо създание, вече го беше напуснало. Мислех си за шегите му, за сложните думи, които обичаше да използва, за надеждите и мечтите му, колко щеше да е ужасно, ако всичко това просто изчезнеше след смъртта му.

Коленичих и допрях пръстите на лявата си ръка до окървавената му шия.

— Съжалявам, Сам — простенах и забих острите си нокти в меката плът, наведох се и долепих устни.

Бликналата кръв едва не ме задави. Инстинктивно понечих да отстъпя, но се сдържах и се насилих да я преглътна. Кръвта беше топла и солена, стичаше се по гърлото ми леко като сметана.

Пулсът на Сам постепенно се забави и след малко напълно изчезна. Но аз продължих да смуча, докато не погълнах и последната капка.

Когато накрая пресуших вените му, вдигнах глава към небето и завих, също като човека вълк. Дълго време единствено на това бях способен — да крещя, плача и вия като диво животно, като нощен хищник, в какъвто се бях превърнал.