Зейн Грей
Железният път (22)

Няколко седмици по-късно в лагера Норт Плейт влезе накуцващ, слаб и раздърпан каубой. На седлото на изнурения кон, който той водеше до себе си, се клатушкаше изтощен ездач, здраво привързан за животното.

Тази гледка заинтересува само безделниците и любопитните зяпачи, защото такива неща не бяха рядкост в Норт Плейт. На шията на коня се виждаха белези от куршуми. Конникът беше с окървавена риза. Ръката на слабия пешеходец беше превързана.

Нил лежеше болен от много по-дълбока рана, докато тази от куршум в бедрото му заздравяваше. Лари ден и нощ се грижеше за него, седеше до леглото му, спеше до него в една барака на края на лагера. Сътресение, мъка, глад, изтощение, загуба на кръв и безсъница — всичко това доведе Уорън Нил пред прага на смъртта. Той не се интересуваше от това дали ще умре, или ще живее. Само търпеливият му, верен приятел се бореше с треската, с болестта, с гаснещия му живот.

Бекстър и Хени посетиха Норт Плейт и се отбиха при Нил, а по-късно дойде и командирът, който заповяда на Лари да пренесе Нил в щабната палатка. Всички бяха добри, загрижени, сериозни. Отсъствието му веднага се беше почувствувало. Членовете на щаба знаеха странната история на Уорън Нил. Те научиха за романтичното й развитие и от сърце съжаляваха за трагедията. Правеха всичко, каквото можеха. Не минаваше ден без фелдшерът да се отбие при него. Но само грижите на Лари Кинг, неговото присъствие и постоянното му бодърствуване спасиха Нил от смъртта.

Той оздравя и се завърна на работата си, придружен от верния си помощник — каубоя.

Малко хора в този лагер, с всички негови мъки и бъркотии, забелязаха странната промяна, която беше обхванала цялото същество на Нил. Инженерите обаче установиха, че той вече не работи толкова постоянно, енергично и точно, както по-рано. Въодушевлението му беше изчезнало. Каубоят, който никога не се отделяше от него, беше единственият, който виждаше внезапните пристъпи на мрачна разсеяност, безнадеждната скръб, която отнемаше съня на приятеля му, и вечното разкаяние. И докато Нил ставаше по-немарлив по отношение на задълженията си, желязната вярност на Лари растеше.

Нил започна да пие и да играе комар. Каубоят дълго време се бори срещу този негов нов навик със съвети и молби, а накрая, като не можа да го отклони, и той започна да пие и да играе. Сега обаче се оказа, че Нил никога не попадаше под влиянието на алкохола и никога не губеше значителни суми. Каубоят се грижеше да изпразва навреме чашата му и да му праща винаги хубави карти.

Но и двамата неволно отбягваха жените от лагера. Видът на всяка женска фигура ги огорчаваше.