Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Калина Григорова, Мартин Митов(октомври-декември 1999)
Източник
Словото

История

  1. —Добавяне (от Словото)

O, Витошо, защо си тъй мъртва, занемяла

под ледната си броня? Или си пък заспала?

 

На твойте ветри зимни де бурното диханье?

Ти цяла в дрямка тънеш, ти цяла си мълчанье!

 

— Не спя, нито съм мъртва, а слушам през простора

словата, що ми шъпне там Шар от кръгозора.

 

Какво видял и чул е с вълненье ми разказва —

събитья дивни, чийто свят спомен той запазва.

 

Видял е той, щастливец, борбите, чудесата

на българския воин и чул му там „урата“.

 

Видял на Симеона повторени пак дните,

видял на Самуила постигнати мечтите…

 

И много чудни йоще неща ми поверява,

чаровни, кат легенда, безсмъртни, като слава.

 

И всичко, всичко, що му живее в ековете,

което да разкаже решил на вековете!

 

25 януари 1916 г.

Край
Читателите на „Що чула Витоша…“ са прочели и: