Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Kinesen, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отшведски
- Васа Ганчева, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Хенинг Манкел
Заглавие: Човекът от Пекин
Преводач: Васа Ганчева
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: шведски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: роман (не е указано)
Националност: шведска
Печатница: Печатница „Симолини“
Излязла от печат: 23.01.2012
Редактор: Севда Димитрова
Художник: Стефан Касъров
Коректор: Петя Величкова
ISBN: 978-954-529-976-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16000
История
- —Добавяне
Първа част
Тишината
(2006)
Аз, Биргита Руслин, обещавам и се заклевам в честта си, че по разум и съвест ще съдя и бедния, и богатия, ще съдя по законите на Швеция; никога няма да погазя закона или несправедливо да отсъдя заради роднинство, сватовство, приятелство, завист, злодеяние или заплаха, нито пък заради подкупи, подаръци или по други причини, каквито и да са те; за да не бъде виновен невинният и невинен — виновният. Нито преди да се произнесе присъдата, нито след това ще разкривам пред призованите разискванията, проведени от съда при закрити врата. Като честен и искрен съдия винаги ще спазвам тази тържествена клетва.
Епитафия
1
Лют студ. Средата на зимата.
В първите дни на януари 2006 един самотен вълк минава немаркираната граница и влиза в Швеция от Норвегия през долината Ваулдален. Водач на снежен скутер го мярва извън Фьелнес, но вълкът изчезва в горите на изток, преди някой да види накъде поема. Далече навътре в норвежката част на планината Йостердалар бе намерил парче замръзнала мърша от лос с кокали, които ставаха за дъвчене. Но това беше преди повече от две денонощия. Сега започва да изгладнява и наново търси храна.
Вълкът е млад самец, тръгнал да търси собствена територия. Без да спира, следва пътя си на изток. При езерото Невярна, на север от Линеел, намира още леш от лос. Необезпокояван, цяло денонощие яде до насита, преди да продължи. Все на изток. При Корбьоле притичва през замръзналото езеро Люсна, после следва лъкатушещия път на реката към морето. В безлунната нощ стъпва безшумно с лапи и преминава моста при Йервшьо, а после свива в гъстите гори, които водят право към брега.
Рано сутринта на 13 януари вълкът стига до Хешьовален, малко селище южно от Хансешьо в Хелзингланд. Спира и започва да души. Отнякъде идва мирис на кръв. Вълкът се оглежда. В къщите живеят хора, но от комините не излиза дим. Дори неговият остър слух не долавя никакви звуци. Но мирисът на кръв е там, вълкът е сигурен в това. Той изчаква в горската окрайнина, после бавно се затичва през снега. Мирисът се засилва, явно идва откъм къщата в края на малкото селце. Сега той е предпазлив — в близост до хората трябва да си и внимателен, и търпелив. Спира отново. Мирисът идва от задната част на къщата. Вълкът чака. Накрая отново тръгва. Когато приближава, вижда мърша. Започва да тегли тежката плячка към гората. Все още никой не го е забелязал, дори селските кучета не са залаяли. Тишината в тази мразовита утрин е пълна.
В окрайнината на гората вълкът започва да яде. Понеже месото не е замръзнало, става лесно. Сега вече е много гладен. Смъква една кожена обувка и започва да гризе крака най-долу, точно до стъпалото.
Снегът е спрял, след като през нощта е наваляло. Докато вълкът яде, върху замръзналата земя отново започват да падат снежинки.