Лорън Оливър
Реквием (32)

Лена

Вече сме до стената. Поне четиристотин от нас са се притаили по клоните на дърветата. Тази нощ екип от няколко души разузна положението и днес вече всички сме готови да преминем оттатък. Преди един час друга, по-малка група — хора на Колин, лично избрани от него, — подпомогната от наши хора отвътре, прехвърли стената в западната част на Портланд близо до Криптата, където строежът й не е довършен и контролът й е намален. Досега нямаме вести от тях и на нас не ни остава нищо друго, освен да чакаме сигнал.

Главните ни сили ще атакуват стената изведнъж. По-голямата част от градската охрана ще е около лабораториите. Разбрах, че там щяло да има голямо тържество. Сигурно тук ще останат минимален брой въоръжени сили, за да ни пазят. Колин се тревожи, че пробивът тази нощ не е минал гладко, както го бяха планирали. Може да се окаже, че зад стените има повече регулатори, отколкото си мислим.

Ще видим.

Прикрита зад гъстата трева, оглеждам мястото и погледът ми попада на Пипа, приклекнала до един хвойнов храст на двайсетина метра. Питам се дали и тя трепери от нерви като мен. Ролята й е много важна. Пипа отговаря за една от бомбите. Главните сили, тези, които ще атакуват стената, имат за цел да осигурят незабелязаното проникване на четиримата души с бомбите и Портланд. Крайната цел на Пипа е улица „Есекс“ 88, адрес, който не познавам, но предполагам, че е на някаква държавна сграда, като останалите мишени.

Слънцето бавно пълзи по небето. Часът е десет. Десет и трийсет. Става обед.

Всеки момент вече…

Всички чакаме.