Лорън Оливър
Реквием (29)

Хана

Лежа със затворени очи, но сънят не идва. От утре вече няма да съм себе си. Ще мина по бялата пътека, ще застана под белия балдахин и ще се закълна във вярност и лоялност.

След това към мен ще завалят бели и розови цветчета, разпръснати от свещениците, гостите и родителите ни.

Ще се родя отново: сляпа, чиста, неопетнена, като бял лист. Като света след снежна буря.

Оставам будна цяла нощ и изчаквам утрото да се издигне над хоризонта и да обагри света в бяло.