Лорън Оливър
Реквием (22)

Лена

Аз, Джулиан, Рейвън и Так се връщаме в къщата, но Алекс го няма там. Джулиан се съвзе и настоя да върви сам, но Так сложи ръка на рамото му за всеки случай. Джулиан е нестабилен и продължава да кърви. Щом влизаме в къщата, Ловеца и Брам ни посрещат развълнувано, любопитни да разберат какво става, но аз ги смразявам с най-злобния поглед, на който съм способна. Корал се появява приведена, тя държи корема си с ръце и ни поглежда сънено.

Почистваме лицето на Джулиан. Алекс още го няма.

— Счупен е, нали? — пита сподавено Джулиан и потръпва, когато Рейвън прокарва пръст по носа му.

Алекс го няма и когато най-после лягаме, увиваме се в тънките одеяла и заспиваме. Дори Джулиан успява да заспи, като диша шумно през устата си.

Събуждаме се и разбираме, че е идвал и е изчезнал отново. Вещите му ги няма, липсва и една кана с вода, както и един от ножовете.

Не е оставил нищо, освен една бележка. Намирам я сгъната под маратонката си. Там пише:

Единственият начин, по който мога да обясня всичко, е с легендата за Соломон.

И отдолу с по-малки букви:

Прости ми.