Клеър Макинтош
Виждам те (16)

16

Кели извади дъвката си и я хвърли в едно кошче за боклук. Излезе рано от дома си, но ако продължаваше да се бави, щеше да закъснее, което едва ли щеше да допадне на Ник Рампело. Пое си дълбоко въздух, вдигна брадичката си и мина уверено през вратата, пред която стоеше в петък, чадърът й не вършеше кой знае каква работа срещу ръмежа, който сякаш връхлиташе върху нея хоризонтално.

Тъй като искаше да направи добро впечатление през първия си работен ден, тази сутрин Кели инстинктивно посегна към костюма си, преди да усети хладината от нежелания спомен. Носеше го по време на дисциплинарното си изслушване, все още можеше да почувства вълнените маншети, които драскаха китките й, докато стоеше пред офиса на началника и чакаше да бъде повикана.

Споменът я разстрои. Взе костюма от закачалката и го прибра в един чувал за боклук, за да го дари в благотворителния магазин, а вместо него облече ризата на райета и широкия сив панталон, който вече беше потъмнял от дъждовната вода, която обувките й мятаха върху него. Дори без костюма Кели беше връхлетяна от спомени, които я спохождаха в обратен ред, също като филм, който превърташ назад. Завръщането й на работа, първия брифинг, на който беше почервеняла от срам, ехото на мълвата, която изпълваше въздуха. Месеците, прекарани извън работа, и дните на позор в стаята й — некъпана и незаинтересована от живота, очакваща решението на дисциплинарната комисия, която можеше да прекрати кариерата й. Звукът от алармата, която съобщаваше за проблем в ареста и спешната необходимост от помощ. Бягащи хора, които не идваха, за да я подкрепят, а за да я усмирят.

В главата си нямаше спомени от нападението. Никога не беше имала. По време на сеансите за овладяване на гнева Кели беше окуражавана да говори за случилото се, да разкаже в подробности всичко на терапевта си и каквото беше предизвикало.

— Не помня — беше обяснила тя. В единия момент разговаряше със затворника, а в следващия… алармата в ареста. Не знаеше какво я беше накарало да изгуби контрол по такъв ужасен начин, нямаше никакъв спомен.

— Това е добре, нали? — беше попитала Лекси, когато дойде да я види след един изключително тежък сеанс за овладяване на гнева. — Ще ти е по-лесно да продължиш напред. Да забравиш, че някога се е случвало.

Кели беше заровила лице във възглавницата. Не й беше лесно да продължи напред. Напротив, беше й по-трудно. Защото ако не знаеше какво я беше накарало да изгуби контрол, как можеше да е сигурна, че нямаше да се случи отново?

* * *

Натисна звънеца на ЕРУ и зачака, свита в тесния вход, за да се скрие от дъжда. Чу се безплътен глас, който се разнесе по улицата.

— Ало?

— Кели Суифт е. Командирована съм тук за Операция ФЪРНИС.

— Качвай се, Кели.

Разпозна гласа на Лусинда и нервите й малко се поотпуснаха. Това за нея беше ново начало, шанс да започне от нулата и да се докаже, без да бъде съдена за миналото си. Използва асансьора и влезе в ЕРУ без следа от колебанието, което изпитваше предишния път. Кимването от страна на човек от екипа — Боб, спомни си тя, макар и прекалено късно, за да го поздрави по име — повдигна духа й и когато Лусинда изскочи иззад бюрото си, Кели се почувства още по-уверена.

— Добре дошла в лудницата.

— Благодаря ти… май. Инспекторът тук ли е?

— Отиде да бяга.

— В това време?

— Такъв е той. Да знаеш, че те очаква; Багера изпрати имейл вчера, за да ни уведоми.

Кели се опита да разчете изражението на Лусинда.

— Как го прие?

— Ник ли? — Жената се засмя. — О, познаваш Ник. Всъщност не го познаваш. Виж, инспекторът е чудесен, но не го бива особено да изпълнява заповеди. Ако идеята да вземе полицай от БТП беше негова, щеше да изгаря от щастие. Тъй като двамата с Багера не са първи дружки… — Лусинда млъкна. — Всичко ще е наред. Нека ти покажа къде ще работиш.

В този момент вратата се отвори и инспектор Рампело влезе през нея. Носеше шорти и еластична тениска, а лекото му, флуоресцентно яке беше закопчано до средата. Мъжът извади слушалките от ушите си и ги направи на топка, след което ги прибра в една от ръкавиците си. По пода капеше вода.

— Как е навън? — попита Лусинда.

— Приятно — отвърна Ник. Почти като в тропиците. — Насочи се към съблекалнята, без да отрази Кели, която завиждаше на Лусинда за непринуденото й държание с инспектора.

Тъкмо беше включила компютъра си и търсеше листчето, на което колежката й беше написала временната й парола, когато Ник се върна. Бялата му риза беше залепнала върху все още мокрия му гръб, а в ръката си държеше навита вратовръзка. Мъжът сложи сакото си на стола до Кели.

— Не знам дали да съм ядосан, че отиде при главния инспектор, след като казах не на подобно назначение, или да се възхитя на качествата ти за преговаряне. В интерес на работните ни взаимоотношения, ще се спра на втория вариант. — Рампело се ухили и протегна свободната си ръка към нея. — Добре дошла на борда.

— Благодаря ти. — Кели почувства облекчение.

— Значи си стара приятелка на главния инспектор, така ли?

— Не съм приятелка, не. Той ми беше инспектор в „Сексуални престъпления“.

— Мнението му за теб е много високо. Разбрах, че имаш похвала.

Ник Рампело си беше написал домашното. Похвалата от началника на полицията беше последвала след няколко месеца на изключително тежка работа в проследяването на ексхибиционист, който се показваше на ученици. Кели събираше показания на свидетели и работеше заедно със следователите, за да елиминира познатите сексуални престъпници и други индивиди от полицейския радар. В крайна сметка идеята й да използва примамки даде необходимите резултати — екип наблюдаващи полицаи под прикритие бяха разположени в районите с най-голям потенциален риск — и така хванаха извършителя по бели гащи. Кели беше поласкана, че Багера помнеше, и остана доволна, че беше използвал похвалите й, за да успокои водите с Ник. Чувството беше приятно, но краткотрайно.

— Главният инспектор иска да работиш с партньор през цялото време. — Нищо от начина, по който го каза, не предполагаше, че знае причината Багера да командирова Кели, но тя не беше толкова наивна да вярва, че двамата мъже не я бяха обсъдили. Усети как бузите й пламнаха, но се надяваше да не е прекалено очевидно за инспектора и Лусинда, която слушаше разговора с искрен интерес. — В такъв случай можеш да работиш с мен.

— С теб? — Кели предполагаше, че ще работи с някой детектив. Дали Багера не беше решил, че инспекторът трябва да я държи под око, или пък самият инспектор беше решил това? Наистина ли беше чак толкова рискова?

— Така ще се учиш от най-добрия. — Ник й намигна.

— Надуто копеле — скастри го Лусинда. Рампело сви рамене, все едно искаше да каже нямам вина, че съм брилянтен, и Кели се усмихна. Лусинда беше права, наистина беше наперен, но поне се шегуваше със себе си.

— Спонсорира ли ме, Люс? — попита Ник и Кели осъзна — с голяма доза облекчение, — че разговорът им е приключил.

— Платих ти преди седмици!

— Онова беше за Големия северен маратон. Сега става въпрос за Големия южен маратон. — Мъжът погледна колежката си, чиито ръце бяха скръстени на гърдите. — Помисли за децата, Лусинда. Онези малки сирачета…

— О, добре! Пиши ми една петачка.

— На километър ли? — Ник се ухили. Жената го изпепели с поглед. — Наздраве. Така, нуждая се от нова информация. Изглежда няма нищо друго, което да свързва Таня Бекет и Кати Танинг, освен обявите, но искам да разбера дали не пропускаме нещо.

— Слагай чайника, вади тайните резерви с бисквити и ще те запозная с новините.

— Какви тайни резерви? — попита учуден Ник, но Лусинда отново го дари с парещия си поглед.

— Аз съм анализаторка, инспекторе — жената вдигна вежда, когато натърти на ранга му, — не можеш да скриеш нищо от мен. — Върна се на бюрото си, а Кели се усмихна.

— Ако ме насочиш към кухнята, ще направя чай.

Ник Рампело я изгледа преценяващо.

— Определено ще стигнеш далеч. Отиваш в лобито и търсиш втората врата вдясно.

* * *

До края на първия си ден Кели стана първа приятелка с чайника. Между рундовете с чай и кафе до 5 часа вечерта успя да прочете цялата информация по случая, след което се насочи към залата за брифинги с Ник и Лусинда и неколцина други, на които беше представена и чиито имена забрави на мига. В помещението имаше няколко свободни стола, но повечето хора стояха прави, нервността им беше явно послание, че имаха по-важни дела, с които да се занимават. Ник Рампело не се трогна от това.

Намерете си място и се настанявайте — настоя той. — Няма да ви задържам, но разследването ни е комплексно и искам всички да сме наясно с наличната информация. — Инспекторът огледа присъстващите и продължи едва когато се увери, че всички погледи бяха насочени към него. — Днес е вторник, двадесет и четвърти ноември, и този брифинг е за Операция ФЪРНИС, разследване на убийството на Таня Бекет и свързаните с него престъпления, извършени срещу жени, а именно кражбата на ключове и предполагаемото влизане с взлом в дома на жена на име Кати Танинг. Връзката между тези престъпления са публикуваните в „Лондон Газет“ обяви, които включват снимките на тези жени. — Ник погледна към Лусинда. Ти си.

Жената се премести в предната част на помещението.

— Задачата ми беше да потърся информация за убийства от последните четири седмици, но освен това проучих последните сексуални нападения, изнасилвания и влизания с взлом, където жертвите са самотни жени. За целта на това упражнение изключих случаите на домашно насилие, но освен това те не са много. — Докато говореше, Лусинда включи флашка в лаптопа, който стоеше пред нея; свързаният към него проектор беше готов за действие. На първия слайд имаше малки снимки, които Кели разпозна като жените от обявите в „Лондон Газет“; те бяха взети от файловете, които Тамир Барън неохотно даде на Кели по време на срещата им в офиса на вестника. Лусинда показа и следващите четири слайда, които също представляваха зашеметяваща мозайка от малки изображения. — Всички тези жени са станали жертви на сходни престъпления през последния месен. Виждате, че съм ги групирала по физическите им характеристики. Цвят на кожата, цвят на косата, приблизителна възраст. Очевидно е, че не говорим за точна наука, но така поне ще успеем да си помогнем за последващата работа.

— Да сравним тези снимки със снимките от обявите? — Предположението дойде някъде зад Кели.

— Точно. Дотук идентифицирах четири съвпадения, след като се зарових надълбоко в досиетата от случаите и сравних снимката от обявата с други снимки на жертвите. — Лусинда премина на нов слайд и започна бързо да обяснява съдържанието му. Шарлът Харис. Двадесет и шест годишна юридическа секретарка от Лутън, която работи за „Муургейт“. Опит за сексуално нападение от неидентифициран мъж от азиатски произход. — В лявата страна на слайда имаше снимка с името на жертвата, а в дясната съответната й обява в „Лондон Газет“.

— Бам — каза сърдито Ник.

— Ема Дейвис. Тридесет и четири годишна жена, сексуално нападение в Уест Кенсингтън.

Кели изпусна една въздишка.

— Лора Кийн. Двадесет и една. Убита в Търнхам Грийн миналата седмица.

— Този случай вече е в полезрението ни. Западният екип за разследване на убийства смята, че съществува вероятност да е свързан с Таня Бекет заради сходната възраст между двете.

— Не е просто вероятност — отвърна Лусинда. — Бих определила случаите като мъртвешки свързани, извинете ме за израза. Така, ето и последното съвпадение. Жената премина на следващия слайд, на който присъстваше тъмнокоса жена на около четиридесет. Също както при другите случаи, снимката й беше поставена пред обява в „Газет“. — Тук положението е доста странно. Постоянни оплаквания от госпожа Александра Чатъм, която живее до Хампстед Хит, че някой влиза в къщата й, когато спи, и мести предмети наоколо. В момента кварталният полицейски екип работи по случая, но от самото начало се съмняват в истинността на твърденията на жената. Очевидно отговарящият офицер не е убеден, че нещо се е случило, макар че госпожа Чатъм е твърдо убедена, че някой прониква в дома й.

Лусинда погледна към дъската.

— Разбира се, имаме Кати Танинг — поредната жертва на вероятен взлом — и Таня Бекет, нашата жертва на убийство. Шест. Дотук. Все още работя по намирането на други случаи.

В залата за брифинг настъпи тишина, Ник искаше всички да обмислят добре информацията, представена им от Лусинда, след което посочи към последния слайд на жената, на който шестте потвърдени случая бяха наредени до съответните си обяви във вестника.

— До момента са публикувани общо осемдесет и четири обяви, което означава, че остават седемдесет и осем жени за идентифициране, които може да са или може да не са жертви на престъпления. Разполагаме с копия от тези обяви — Ник посочи към втора бяла дъска, — както и в документацията пред вас. — Последва шум от хартия, след като всички се заровиха в прихванатите с телбод листове, които получиха при пристигането си. Лусинда продължи с обясненията:

— Продължавам да работя по сравняването на обявите, излезли до момента, с престъпленията срещу жени в нашия район, а също така поддържам връзка със Съри, Теймс Вали, Хартфордшър, Есекс и Кент, в случай че има нещо, което прилича на нашите случаи. Намерих няколко възможни съвпадения, но искам да съм абсолютно сигурна, преди да размътя водата, ако няма проблем, шефе?

— Няма.

— Помоли ме да поработя над приликите между жертвите и между извършените престъпления. Опасявам се, че нямам много. На пръв поглед престъпленията са много различни, но когато премахнеш очевидното — самата постъпка, самия начин на действие общата нишка е общественият транспорт: всички тези жени са били на път за или от работа.

Ник кимна.

— Искам маршрутите им картографирани. Да видим дали някъде ще имаме пресечни точки.

— Смятай го за свършено, шефе.

— Какво знаем за извършителя?

— Извършителите — отвърна Лусинда, като наблегна на множественото число. — Шарлът Харис описва висок мъж от азиатски произход със силен афтършейв. Не е видяла лицето му, но е бил много добре облечен, с раиран костюм и сиво палто. Ема Дейвис, която е била нападната сексуално в Уест Кен, описва нападателя си като бял и с наднормено тегло. Нямаме почти нищо за случая на Търнхам Грийн, но една от уличните камери е уловила наблизо висок бял мъж точно преди убийството на Лора Кийн.

— Ключовете на Кати Танинг са били откраднати от азиатец — каза Кели. — На записите от камерите не се вижда лицето, само ръцете му.

— Шест престъпления — констатира Ник, — и шест потенциални извършителя. Не е нужно да си гений, за да се сетиш, че обявите са ключова част от разследването; следователно трябва да насочим вниманието си към онзи, който ги е публикувал. — Мъжът се премести в предната част на помещението, а Лусинда превключи на следващия слайд, на който се намираше уголемена версия на обявата на Зоуи Уокър.

— Обявите започват да бъдат публикувани от началото на октомври. В раздела за реклами на предпоследната страница, винаги в долния десен ъгъл. Никоя от снимките не е професионално направена.

— Зоуи Уокър ми се обади вчера — каза Кели. — Оказа се, че нейната снимка е взета от фейсбук — изпрати ми неизрязаната версия. На нея е заедно с дъщеря си, Кейти, и е направена на сватба отпреди няколко години.

— Ще проверя отново фейсбук страниците на Танинг и Бекет каза Лусинда, изпреварвайки Ник. — Има прилики между всички снимки: на тях никоя от жените не гледа право към фотоапарата.

Сякаш не са знаели, че са снимани, помисли си Кели.

Рампело пое щафетата:

— На всяка от обявите е посочен следният уеб адрес. — Мъжът посочи към горната част на екрана, където беше написано www.findtheone.com.

— Агенция за запознанства? — Жената до Кели си водеше подробни бележки в тетрадка със спирала. Тя погледна към Ник, държеше химикала си изправен. Един от детективите от другата страна на залата си гледаше телефона, имаше намерение да провери сайта.

— Вероятно. Никоя от жертвите не разпознава името. Кати Танинг е била член на „Елит“ за кратко и ние веднага се свързахме с тях, за да разберем дали системата им не е била хакната. Годеникът на Таня Бекет настоява, както се очакваше, че тя никога не е припарвала до сайтове за запознанства. Зоуи Уокър твърди същото. Както, без съмнение, някои от вас вече са установили, уеб адресът отвежда до празна страница, в която има единствено кутийка за парола. „Компютърни престъпления“ са се заели с тази част от разследването и определено ще ви държа запознати с откритията им. Добре, наясно съм, че времето ни е ограничено. Да продължаваме напред.

— Телефонният номер — каза Лусинда, обърна се към бялата дъска зад себе си и подчерта огромните червени цифри: 08094733968 — го няма в нашата система. Освен това е невалиден, което прави включването му в обявата — ако не е по грешка — напълно безсмислено.

Нямаше нищо безсмислено. Този номер беше там с причина. Кели се загледа в увеличената обява от „Лондон Газет“ зад Лусинда. Под снимката имаше някакъв текст.

За повече информация посетете уебсайта. Там ще намерите всичко необходимо. Спазвайте условията.

Уебсайтът, да, но после какво? Каква беше паролата?

Ник се беше преместил до Лусинда, разпределяше задачите и обясняваше на екипа колко е важно да го държат в течение за всяка една новина. Кели се взираше в обявите и се чудеше какво пропускат.

— На този етап от разследването получаваме много информация, без да сме наясно как е свързана тя — казваше Ник. Онзи, който е публикуват обявите в „Газет“, или обявява намерението си да извърши престъпление, или спомага за извършването на престъпления от други извършители.

Кели слушаше само с половин ухо, умът й работеше. Какъв беше смисълът от една обява, без да има начин за връзка? Защо да изпращаш потенциалните клиенти към уебсайт, без да им даваш необходимото, за да влязат в него?

08094733968

Кели стана от мястото си, беше споходена от внезапна мисъл. Ами ако телефонният номер не беше никакъв телефонен номер, а парола?

Увери се, че звукът на мобилния й е изключен, отвори „Сафари“ и въведе уеб адреса.

www.findtheone.com

Стрелката премигаше срещу нея. Набра 08094733968 в бялата кутийка и натисна Enter.

Паролата ви не е разпозната.

Кели потисна въздишката си. Напълно уверена беше, че телефонният номер е ключът. Затвори браузъра си и на екрана й се появи есемес.

Нямам търпение да те видя дове4ера. Обади се + кажи дали 6те закъснее6. хх

От този начин на изписване — комбинация от букви и цифри, Кели можеше да разбере, че изпращачът на съобщението е Лекси, без дори да поглежда името й. Не познаваше някой друг, който все още да пише съобщения, все едно деветдесетте не си бяха отишли. Представи си как сестра й се мръщи над малкия дисплей и търпеливо натиска всеки бутон на древната си нокия, за да премине през буквите.

08094733968

Една мисъл започна да се оформя в главата й и тя изведе клавиатура на собствения си дисплей. Погледна към четворката и към буквите под нея.

G.H.I.

Протегна се с една ръка към бележника си, отвори го на една от страниците, махна капачето на химикала и записа буквите, без да сваля очи от телефона си.

Под седмицата имаше четири букви: P, Q, R, S. Кели записа всичките.

Следваха две тройки: буквите D, E и F.

Пишеше като освирепяла, нищо около нея не съществуваше, докато обработваше и последните цифри. Вдигна бележника си и се загледа в написаното, търсеше някакъв модел, дума.

I. Пауза. S.E.E…

I SEE YOU.^[1]

Кели си пое рязко въздух. Вдигна поглед и видя, че инспектор Рампело я гледа със скръстени ръце.

Има ли нещо около разследването, с което искаш да ни запознаеш?

— Да, сър — отвърна Кели. — Мисля, че има.

 

 

Първото сватосване, на което станах свидетел, не беше нещо, което да привлече интереса на полицията.

Имаше една жена, която пътуваше по линия Бейкърлу. Всеки петък тя слизаше на Пикадили Съркъс и си купуваше лотариен билет за Евро Милиони.

— Това са печелившите числа — казваше тя на мъжа от будката, докато му подаваше парите.

Онзи се засмиваше.

— Така каза и миналата седмица.

— Този път съм сигурна.

— И миналия път така каза.

Тогава двамата се засмиваха. Стана ми ясно, че това е разговор, който водят всеки петък по това време.

* * *

Следващия петък я наблюдавах, докато слизаше от влака на Пикадили Съркъс и се насочи към будката.

Той я чакаше.

Стоеше на около пет метра от павилиона и помпаше юмруците си, сякаш се подготвяше психически за интервю за работа. Скъп костюм, хубави обувки. Човек, който разполагаше с много повече пари, отколкото с време. Спря да нервничи, когато я видя, и избърса влажните си длани в крачола на панталона си. Очаквах да я заговори, но вместо това тръгна с нея към будката и я изпревари със стотна от секундата. Нервите му не бяха издържали, помислих си аз.

— Един лотариен билет за тазвечерното теглене, на Евро Милиони, моля — каза той. Плати и си взе билета. — Това са печелившите числа, да знаете. — Жената зад него се усмихна на себе си.

Мъжът направи голяма постановка при прибирането на портфейла си, застанал на една страна, за да може да се намеси, когато жената поиска да си купи лотариен билет.

— Май ви изпреварих и ви взех реда. Съжалявам.

— Няма проблем, наистина.

— Ами ако е трябвало вие да купите този билет? — Подаде й го. — Вземете го. Настоявам.

Жената се противеше известно време, но не особено дълго. Усмихнаха се един на друг.

— Можете да ме заведете на вечеря, ако спечелите — пошегува се мъжът.

— А ако не спечеля?

— Тогава аз ще ви заведа.

* * *

Не можеш да отречеш, че се наслади на срещата. Може и да се изчерви от подхода му, може дори да ти се стори малко дързък, но беше поласкана, беше благодарна за вниманието на един добре изглеждащ мъж. Един богат мъж. Успял. Някой, който иначе не би срещнала.

Сега, след като знаеш с какво се занимавам, си заинтригувана, нали? Чудиш се каква информация съм събрал за теб, какво е качено на постоянно разширяващия ми се уебсайт. Чудиш се дали ще бъдеш спряна — също като тази жена — от някой привлекателен непознат. Чудиш се дали ще те покани на вечеря.

Може да го стори, може и да не го стори. Може би вече те е намерил, вече те наблюдава. Може би те следи от седмици.

Животът е лотария.

Може би има наум нещо напълно различно за теб.