Пени Винченци
Забранени места (4)

Глава 3

Есента на 1938 г.

Когато Чарлс предложи брак на Грейс, тя първо изпадна в паника. Беше мечтала месеци наред или по-точно беше се опитвала да не мечтае и да не се надява и въпреки това изпадна в паника. Седеше в ъгъла на гостната, където той я беше поканил на вечеря, гледаше го и чуваше думите „Ще се омъжиш ли за мен?“ и вместо да отговори „да“ и да се хвърли в обятията му, тя почувства див, болезнен ужас, сякаш беше застанала на ръба на пропаст, животът я беше сграбчил и тя губеше опора, чувстваше неустоимо желание да скочи, да приключи с всичко това, да избяга от него, независимо от последствията.

— Грейс, скъпа, добре ли си? Много си бледа. — Тогава стаята постепенно спря да се върти, тя се почувства по-спокойна, отпусна се и успя да се усмихне и да го помоли да повтори, това което каза. Мислеше си колко отвратително реагира и че със сигурност, ако той отново й го каже, тя като по чудо ще се почувства много по-добре. Той се засмя нежно и хвана ръката й. — Грейс, обичам те, искам да се оженя за теб.

— Но защо? — попита тя, осъзнавайки колко глупаво и неподходящо звучеше въпросът й. Той я погледна леко засегнат.

— Нали ти казах, защото те обичам.

— Чарлс, как реагира майка ти, когато й съобщи? — продължи тя с неуместните въпроси. — Много ли се ядоса?

— Защо трябва да се ядоса? — учуди се Чарлс искрено. — Всъщност, още не съм й казал, на баща ми също. Исках първо да разбера какво мислиш ти. И все още не знам — добави той като приближи ръката й до устните си и я целуна нежно. — Не се получи, както си го представях. Трябваше веднага да се откажа и да си тръгна.

— О, Чарлс, Чарлс! — възкликна тя като едновременно се смееше и плачеше, давайки си сметка, колко абсурдно е постъпила. — Разбира се, че ще се омъжа за теб. С радост ще го направя. Обичам те!

— Добре, значи мога да ти дам това — каза той, извади малка кутийка от джоба си и я плъзна по масата към нея. — И това. — Той махна на келнера, който се втурна към тях с кофичка лед и шампанско. Хората от околните маси им се усмихнаха с разбиране. Грейс отвори кутийката, вътре имаше много красив пръстен с квадратен сапфир, заобиколен от малки диаманти върху платинена халка.

— Прекрасен е, наистина е много красив — каза тя, потискайки мисълта, че може би щеше да е по-добре заедно да го изберат, да я попита какъв точно би искала тя, може би нямаше да избере този пръстен, щеше да предпочете диаманти, наредени върху златна халка или малко, диамантено кръгло цветче, каквото имаше Флорънс и което тя много харесваше.

— Толкова се радвам, че ти харесва, купих го в Хътън Гардън. Ако не ти става, ще го дадем да го стеснят. Пробвай го, скъпа.

Грейс го сложи — беше й голям, камъкът беше твърде едър за малката й ръка, но Чарлс пое ръката й, погледна го и каза:

— Идеално.

Тя отново се усмихна с очи, пълни със сълзи и повтори:

— Благодаря ти Чарли, прекрасен е, наистина.

По-късно, този пръстен, избран от него и неподходящ за нея, прекалено голям и помпозен, изглеждаше като резюме на брака им.

 

 

Когато съобщиха на родителите й, Грейс си помисли, че майка й ще припадне. Тя първо почервеня, после стана бяла като платно, ставаше и сядаше, дишайки тежко.

— О, Грейс — успя да продума накрая тя със странен, разтреперан глас, — Чарлс, скъпи мои!

— Сега ще започне да плаче — предупреди Франк, стана, дойде при тях и разтърси ръката на Чарлс. — Не мога да ви опиша, колко се радвам, момчето ми. Истински съм щастлив. Дай да те целуна, Грейс. Поздравления и за двамата.

— Франк — обади се Бети, — не му викай така, той не е „момче“. — Тя избухна в сълзи.

— Скъпа, скъпа моя, имам приготвена леденостудена бутилка, ще отида да я донеса.

— Имаш какво! — изненада се Грейс. — Ти си знаел!?

— Разбира се — отвърна Франк. — Чарлс постъпи точно както трябваше — дойде и поиска ръката ти. Много добре е възпитан.

— Искаш да кажеш, че всъщност си разбрал преди мен! — Изведнъж тя отново се видя на ръба на пропастта, нещо я теглеше надолу, теглеше я много силно и тя не можеше да се противопостави.

— Скъпа, от устата ти звучи, сякаш е престъпление — каза Чарлс. — Това стана едва този следобед, защото и през ум не ми е минавало да ти предложа без разрешението на баща ти. — Той се приближи към нея и постави ръце върху раменете й. — Нали нямаш нищо против?

— Не — отговори Грейс. — Разбира се, че нямам. — Тя му се усмихна предпазливо. — Просто съм малко… преуморена…

— Разбира се, че си уморена, мила моя, разбира се — каза Бети и малко нервно се приближи към Чарлс. — На всички ни дойде много. Мога ли да те целуна, Чарлс? Сега вече ще бъдеш — тя се поколеба, очевидно й беше трудно да го изрече, — ще бъдеш част от семейството.

— Естествено, че ще ме целунеш — той се наведе към нея. — И трябва да кажа, че съм голям късметлия, да се присъединя към такова прекрасно семейство.

Бети седеше със затворени очи, изпаднала в щастлив унес. Грейс взе чашата шампанско, която й подаде баща й.

— Благодаря, татко.

— Поздравления за двама ви — повтори Франк. — Това наистина е чудесна новина.

— Нека да видим пръстена — помоли Бети. — О, колко е хубав! Нали е прекрасен, Грейс? — Гласът й беше малко фалшив и Грейс разбра, че майка й също не го хареса.

По-късно, когато Чарлс вече си беше отишъл, двете седнаха в гостната.

— Трябва да планираме нещата — каза Бети. Лицето й беше поруменяло от вълнение и от шампанското, пудрата й беше набраздена от сълзите. — Кога сте решили да бъде сватбата, мила моя?

— Не сме уточнили датата — отговори Грейс. — Чарлс каза, че трябва да е по-скоро, заради обстановката в Европа, но…

— Не може да стане преди пролетта. — Бети беше категорична.

— Защо не, сега е едва октомври.

— Защото, скъпа, няма да успея да приготвя всичко, толкова неща трябва да се свършат, а и кратките годежи не са много… подходящи.

— И защо? — попита Грейс с усмивка.

— Защото, ами хората ще си помислят… може да си помислят, че ти се е наложило да се омъжиш. — Бети се изчерви.

— О, мамо, сериозно ли говориш — засмя се тя. — Господи, как ти хрумна, заслужава си да го направим, само за да накараме хората да говорят.

— Грейс, моля те.

— Извинявай. Но ако говорим сериозно, не знам дали ще искаме да чакаме шест месеца. Представи си, че войната наистина започне. Можем да направим малка, тиха сватба.

— Малка сватба! — гласът на Бети се покачи най-малко с една октава. Разбира се, че не можем да направим малка сватба. Що за идея! Влизаш в такова семейство…

— Мамо, те не са кралски особи — каза Грейс.

 

 

Късно през нощта, лежейки будна в леглото, тя повторно преживяваше случилото се вечерта, като внимателно потушаваше спомена за паниката, която я обзе и отново се наслаждаваше на думите на Чарлс, че я обича (той за първи път й го казваше). Грейс мечтаеше за сватбата и не искаше да си помисля за утрешната среща с Мюриъл. Чарлс беше организирал обяд и й бе казал, че ще им съобщи на закуска. Мислеше си, колко хубаво би било да е снаха на Клифърд, но си спомни Флорънс, и с тревога се запита как ли щеше да реагира тя? Фантазираше си, че си има бебе, че е майка, питаше се къде ще живеят и отново и отново се удивляваше, че Чарлс беше говорил с баща й, преди да говори с нея. Сякаш това беше някаква уговорка помежду им, в която тя играеше второстепенна роля. И че майка й, която също не знаеше, така спокойно прие този факт. „Скъпа, той е постъпил съвсем правилно, нали ако знаех, нямаше да мога да си държа устата затворена и една секунда“ — каза Бети. Това беше последната мисъл, която я занимаваше повече от всички останали, преди да заспи към четири часа сутринта.

 

 

Чарлс дойде да я вземе към обяд, за да я заведе в Прайъри. Той изглеждаше малко блед и с подпухнали очи и най-вероятно също не беше спал добре.

— Какво казаха те? — попита тя.

— Разбира се бяха възхитени — каза той бързо и се усмихна. — Баща ми планира да ти проведе седмичен курс по градинарство.

— А майка ти? — сърцето й щеше да изскочи от гърдите.

— Ами много се радва, естествено. Тя наистина те харесва, няма защо да се притесняваш. Очакват ни днес.

— Добре — каза Грейс.

Семейство Бенет чакаха в гостната, застанали от двете страни на камината, като на театър — помисли си Грейс. И двамата грижливо бяха подбрали облеклото си: Мюриъл беше с рокля от жарсе, с диамантени обици, висящи почти до раменете и с високи токове, Клифърд със сако от туид и блуза, а не с безформените си градинарски дрехи. Той пристъпи напред и я взе в мечешката си прегръдка.

— Възхитен съм, скъпа моя — каза той. — По-щастлив не мога да бъда. Поздравления!

— Благодаря. — Грейс му върна прегръдката и се повдигна, за да го целуне по бузата.

— Грейс, скъпа! — Пресилено сладкият глас на Мюриъл прекъсна топлата сцена. — Моите поздравления. Всички много се радваме. — Грейс колебливо се отдръпна от Клифърд и се обърна към Мюриъл, която й се усмихна и й подаде ръка. Дланта й беше студена, а също и бузата, както беше предположила Грейс. До лицето й се докосна твърдата, сякаш колосана коса на госпожа Бенет, която, злорадо установи Грейс, леко миришеше на застояло.

— Клифърд е приготвил шампанското, трябвала отбележим случая. Клифърд, би ли… — Старият Бенет позвъни със звънчето върху камината, влезе прислужницата с поднос и чаши. Тя преднамерено се усмихна на Грейс.

— Така — каза Клифърд, гръмна шампанското и подаде чаша първо на Грейс, след това на Мюриъл. — За двама ви — Грейс и Чарлс, милото ми момче, желая ви всичко хубаво.

— Благодаря, татко — каза Чарлс. Той все още изглеждаше напрегнат, усмихна се на Грейс, след това малко колебливо и на майка си. Мюриъл му върна усмивката, но Грейс я наблюдаваше и се учуди как е възможно очите й да бъдат толкова безизразни.

 

 

Обядът беше напрегнат. Седяха в трапезарията, която беше ужасно студена, въпреки пращящия огън. Заточи се дълго меню — супа, варена сьомга, малинов мус, сирене, бисквити. Грейс беше с гръб към огъня и усети, че започва да й прилошава. Беше й трудно да се храни и още по трудно да говори. Мюриъл започна с въпросите — дали вече са определили датата, дали Чарлс е приготвил съобщенията за „Телеграф“ и „Таймс“, кога Грейс ще напусне работа.

— Не знам — отговори Грейс на последния въпрос. — Не съм мислила за това. Бях малко изненадана — добави тя с усмивка, като се опитваше да разведри атмосферата.

— И ние бяхме изненадани — каза Мюриъл и след почти неуловима пауза добави: — въпреки че се зарадвахме. Но разбира се, ти ще напуснеш работа, нали?

— Не съм мислила.

— Скъпа, разбира се, че трябва да оставиш работата. Ще имаш толкова неща за вършене: трябва да подготвите сватбата, да намерите къща и да я обзаведете. А по този въпрос, Чарлс, къщата на Мил на Сейнт Андрю се продава. Помислих си, че е много подходяща, помниш я добре, предполагам. Беше на сватбата на Жералдин, нали, спомням си, че каза, че я харесваш, а и можеш да държиш кон там, дори отново да започнеш да ходиш на лов.

„Ами аз? — мислеше си Грейс. — Ами аз?“

— Разкажи ми — обърна се тя към Мюриъл — как изглежда къщата?

— О! — Госпожа Бенет нетърпеливо се обърна към нея, сякаш да подчертае, че едва ли си струва обсъждането на този въпрос. — Очарователна къща, би трябвало да я знаеш, от седемнайсети век е. С прекрасна градина и — тя отново се обърна към Чарлс — с място за тенискорт. Ще ти хареса, нали, Чарлс. Уговорила съм се с Джордж Уетърби, само кажи дали искаш.

— Може би — започна Грейс твърдо — трябва да отидем и да я видим днес следобед, Чарлс. И да видим дали и двамата ще я харесаме. Преди майка ти да е говорила с когото и да било.

— Разбира се — каза студено Мюриъл. — Това е добра идея.

Най-накрая обядът приключи. Дори Клифърд Бенет изглеждаше облекчен, когато станаха от масата.

— Моля да ме извините, трябва да изляза навън, дните стават все по-къси, а има толкова работа — каза той.

— Е, щом трябва… — отговори Мюриъл. — Майрин, ще пием кафе във всекидневната и моля те, кажи на готвача, че обядът беше много вкусен.

— Да, наистина беше хубав — каза Грейс, усмихвайки се на госпожа Бенет. — Аз самата се опитвам да готвя — продължи тя, докато сядаха край камината, — наистина ми доставя удоволствие.

— О, така ли? Наистина, в днешно време трудно се намира добър готвач, така че може да ти се наложи известно време да се справяш сама, но те предупреждавам, Чарлс обича хубавата храна.

— Майка ми винаги сама е готвила — каза Грейс твърдо и с раздразнение. — И обича да го прави.

— Наистина ли? Колко интересно — Тя даде да се разбере, че за нея готвенето е направо мъчение. — Това ми напомня, скъпа Грейс, че трябва да доведеш родителите си тук, колкото е възможно по-скоро. С нетърпение очаквам тази среща.

— Да, разбира се. Сигурна съм, че с удоволствие ще дойдат — отговори Грейс. Сърцето й щеше да се пръсне — от всички предстоящи събития, срещата между родителите им й се виждаше най-ужасна.

— Не знаех, че толкова обичаш да яздиш — обърна се тя към Чарлс, докато пътуваха към „Сейнт Андрю“ и къщата на Мил. Тя осъзна, че все още не го познава достатъчно.

— Често яздех и обичах да ходя на лов, но това отнема доста време и е трудно да се съвместява с работата на пълен работен ден. Закова се отказах. Но когато се оженим, мога отново да взема кон и да те науча да яздиш.

— Чудесно би било — съгласи се тя с нотка на съмнение в гласа.

Къщата на Мил наистина беше прекрасна. Грейс тайно се надяваше да не я хареса, за да покаже, че има лична позиция, но от пръв поглед се убеди, че не може да си криви душата като оспорва очевидните факти. Беше построена в селцето Сейнт Андрю, с непокътната мелница и чудесна градина.

— Баща ми много се ядоса на градината, завижда — засмя се Чарлс. — Искаш ли да влезем, Уетърби са очарователни хора, сигурен съм, че няма да имат нищо против.

— Не, не, някой друг път. Но ми харесва, много е хубаво.

— Добре. Тогава друг път.

— Да, може би — прекъсна го тя с целувка. Трябваше да намери друг повод, за да покаже, че има собствено мнение.

 

 

След кошмарни часове на очакване, денят на срещата между родителите им настъпи. Те седяха в гостната на Прайъри, баща й се опитваше да очарова Мюриъл Бенет, а майка й хвърляше дяволити погледи над чашата си с шери. Изведнъж госпожа Бенет каза:

— Вероятно ще трябва да обсъдим самата сватба. Мисля, че е подходящо да бъде през април, естествено, ако хер Хитлер ни позволи. Питах се, къде смятате да приемете гостите, госпожо Марчант?

— О, моля, наричайте ме Бети. Ами ние естествено сме обсъждали този въпрос и ни дойде на ум за голф клуба.

— Голф клуба? — злобно попита Мюриъл. — Да, може би ще бъде приятно там. Предполагам, че нямате достатъчно място у дома?

— Не, нямаме. — Това беше най-трудното признание, което беше изричала Бети. — Но…

— Сигурна съм, че в голф клуба ще бъде много хубаво — повтори Мюриъл. Тя продължи в настъпилата тишина. — Моля да ме извините, госпожо… Бети, но ние обмисляхме въпроса да посрещнем гостите тук, в Прайъри, ако нямате нищо против. Имаме много стаи, можем да използваме голямата тента в градината, особено ако сватбата се насрочи за май, което във всички случаи ще бъде по-добре. Мислих си, че…

Грейс направо се задъха от ярост и негодувание. Тя стана и всички погледи се насочиха към нея. Успя да овладее гласа си.

— Много любезно от ваша страна, госпожо Бенет, но не желая сватбата да бъде отлагана. Освен това мисля, че голф клубът е най-доброто място, нали, Чарлс? — Той очевидно беше много объркан.

— Грейс, скъпа, можем да помислим върху това предложение. Майка ми е права, има толкова много стаи и ще бъде много по-лесно…

— Чарлс — прекъсна го тя, — можеш сам да го обмисляш, ако искаш. Знам, защо майка ти иска да бъде в Прайъри и точно по същата причина аз не искам да е там. Ако смяташ да се ожениш за мен, това ще стане само в голф клуба. — Тя сама се изненада от куража си. Добре знаеше, че ако Чарлс й беше предложил Прайъри, щеше да се съгласи. Знаеше също така, че това щеше да е облекчение за майка й, след като се възстанови от първоначалното чувство на унижение. Но новото й положение й даваше сили да се противопоставя и тя осъзнаваше, че трябва от самото начало да наложи волята си над Мюриъл, защото в противен случай госпожа Бенет щеше да я смаже.

Те се препираха за това още дълго време. Чарлс я изведе навън и продължиха спора в колата, паркирана близо до замъка. Грейс твърдо настояваше на своето, защитаваше родителите си и му каза, че ги обича и се гордее с тях. Чарлс я убеждаваше, че не е толкова важно къде ще направят тържеството, но тя отговори, че това е много важно и че не може да повярва, че той не го разбира. Заяви му, че няма да допусне да бъде покровителствана от майка му, нито ще търпи нейното презрително отношение. Той естествено пак отрече и й обясни, че Мюриъл просто иска да бъде полезна. Грейс му отговори, че независимо какво си мисли той, тя е сигурна, че майка му не я харесва и че е против брака им. Чарлс я нарече невротичка, обвини я, че говори абсурдни неща и тогава тя избухна в сълзи и заяви, че може би е по-добре да не се жени за невротичка.

Чарлс запали колата и я закара вкъщи, без да отрони дума. Веднага щом входната врата се затвори след нея, тя избухна в сълзи на рамото на майка си, а след това дълго хлипа, като отказа да каже на родителите си какво се е случило.

В спалнята си дълго лежа будна. Самообвиняваше се, че е казала нещо толкова грубо и обидно. После й мина през ума, че може би този брак ще бъде грешка, ако й предстои цял живот да се подчинява на Чарлс и да прави всичко така, както той й нарежда. Зададе си въпроса дали наистина го обича достатъчно и дали той я обича. Имаше чувството, че тази вечер пред нея се беше показал друг Чарлс — тираничен и безчувствен. Старите й съмнения и тревоги отново се събудиха — дългите интервали между срещите им, отказът да говори за предишните си връзки и очевидната липса на такива връзки, нежеланието да разказва за себе си. Лежеше и гледаше пръстена си, който продължаваше да не харесва и се колебаеше дали да не го върне.

На сутринта се чувстваше толкова зле, че се наложи майка й да се обади и да каже, че има силно главоболие и няма да отиде на работа. Баща й отиде в банката, а майка й, бяла като платно от притеснение, след много усилия се отказа от разпита, обади се, за да отмени всичките си ангажименти и с решителност се зае да прави сладкиши. Тогава звънецът иззвъня.

— Аз ще отворя — каза Грейс. На прага стоеше Чарлс с голям букет цветя.

— Мога ли да вляза? — попита той.

— Да, разбира се — покани го тя в хола. Той седна в едно кресло до огъня все още с букета в ръце и я погледна в очите.

— Виж, ти наистина приемаш нещата погрешно.

— Така ли? — вдигна вежди Грейс.

— Да. Никой от нас не иска да те нарани, най-малко аз. Родителите ми са много привързани към теб и със сигурност не са искали да обиждат майка ти и баща ти. Просто това е очевиден факт — той показа с жест хола, — че вашата къща не е достатъчно голяма, за да побере всички поканени.

— Бихме могли да направим по-скромно тържество — предложи Грейс, въпреки че добре знаеше, че това нямаше да стане, но просто трябваше да каже нещо.

— Скъпа, знаеш много добре, че не можем да поканим по-малко хора, защото ще има много обидени. — Грейс замълча. — Така че това е най-добрата идея — да поканим гостите в нашата къща. Със сигурност ще бъде по-приятно, отколкото в голф клуба.

— Но, Чарлс…

— Остави ме да свърша, ако обичаш. За мен би било прекрасно да се оженя в къщата, в която съм отраснал, не ми харесва идеята, това да стане на чуждо място. Но аз те обичам и не искам да те огорчавам, така че, щом това е толкова важно за теб, ще направим сватбата където кажеш ти, ако искаш, може и в работилницата на баща ти.

— О, Чарлс! — възкликна тя и всичките й намерения да преразгледа решението си за брак се изпариха при проявата на такова благородство. — Чарлс, аз… — Тогава той пусна букета на земята, просто го пусна и разтвори ръце.

Грейс се хвърли в прегръдките му, той я прегърна и тя се почувства приласкана, обичана и си помисли, че все пак той може би е прав. В този момент влезе Бети с поднос кафе, извини се и тръгна обратно. Чарлс пусна Грейс, настигна майка й и каза:

— Моля ви, госпожо Марчант, елате при нас.

— Не бих искала да преча — сконфузи се тя.

— Вие никога не пречите, всеки би се радвал да има тъща като вас. — Бети се изчерви от удоволствие.

— Точно казвах, че напълно разбирам отношението на Грейс към въпроса за приема.

 

 

Накрая Чарлс и госпожа Бенет надделяха, защото имаха силни аргументи и освен това Бети беше почти убедена, че те са прави.

— Това е ден и на Чарлс, скъпа — увещаваше я майка й, — а и нашата къща не е достатъчно голяма. Ах, ако бяхме купили преди десет години къщата на Мейнър, както възнамерявахме, сега можеше да направим чудесен прием.

След дълги препирни, тя се съгласи с майка си и баща си и призна, че е по-разумно тържеството да бъде в Прайъри, но у нея остана усещането, че успешно я бяха манипулирали да направи това, което искаха семейство Бенет.

 

 

— Сестра ми ще ни дойде на гости за няколко дена — съобщи Чарлс на Грейс една вечер. — Очевидно тя не е съвсем добре, може би е бременна. — При тези думи, лицето му се проясни. — Все едно, не сме я виждали, откакто се сгодихме. — Грейс старателно симулираше радост от предстоящото посещение, надяваше се, че вероятната бременност на Флорънс ще успокои отношенията им.

 

 

Флорънс пристигна в петък следобед с влак. Мюриъл отиде да я посрещне на гарата. На вечеря тя им съобщи, че наистина е бременна и бебето се очаква през пролетта.

— Точно когато ще бъде сватбата, но ще нагласим някак нещата — каза тя.

Грейс за първи път изпита симпатия и съчувствие към Флорънс. Естествено не можеше да се очаква датата на събитието да бъде планирана и съобразена със сватбата.

Следващата сутрин Грейс отново отиде в Прайъри. Флорънс лежеше на канапето във всекидневната, успя изморено да се усмихне и даде вид, че се радва на срещата.

— Най-накрая Чарлс намери своята избраница, вече си мислихме, че никога няма да се ожени — каза тя. При тези думи Грейс не можа да прогони мисълта, че е последната от поредицата момичетата, с които преди това той се е опитвал да създаде връзка, но въпреки това успя да върне усмивката:

— Благодаря ти, поздравления и за теб. Как се чувстваш?

— Ужасно. Ще си помисля, дали да забременявам втори път. — Тя изглеждаше много зле — бледа и изтощена, с тъмни кръгове около очите. На обяд почти нищо не хапна, оплакваше се и непрекъснато се заяждаше с родителите си, с Чарлс и дори по телефона с Робърт. Грейс истински съчувстваше на съпруга й.

 

 

Всички се бяха събрали около масата, когато отвън се чу скърцане на автомобилни гуми, а после звънецът иззвъня. Прислужницата влезе и съобщи, че са пристигнали господин и госпожа Браун. В коридора настъпи глъч, вратата се отвори и на прага се появи изключително красива жена, загърната в лисича кожа и с черна шапка, леко накривена на една страна, следвана от млад мъж в костюм от туид.

— Скъпа Мо — извика тя и се втурна с отворени обятия към госпожа Бенет. — Чарли, Фло, колко се радвам да ви видя, а вие трябва да сте Грейс, радвам се да се запознаем.

— Клариса, мила моя — възкликна Мюриъл, — много се радвам. Джак, как си? — Тя беше почервеняла и преливаше от удоволствие. За първи път Грейс я виждаше да проявява топлота и изобщо някакви чувства. Чарлс от своя страна изглеждаше нервен и напрегнат, сякаш не се радваше много на появата на Клариса.

— И двамата сме добре, връщаме се в Лондон. Бяхме при моята любима стара кръстница и на връщане предложих на Джак да се отбием, за да се видим и ето ни тук. А къде е моето съкровище?

— Тук съм — каза Клифърд, приближи се и я прегърна. — Ти, лошо момиче, защо не дойде на тържеството?

— О, нали знаеш, Лондон е толкова далеч, кажи им Фло! Освен това сме толкова заети, не мога да ви опиша. Наскоро купихме нова къща, истинска красота, на Кампдън Хил Скуеър. Трябва да дойдете и да я видите, а когато свършим с ремонта, ще направим парти. Въобще не обръщам внимание на тези глупави приказки за война… — Джак пристъпи към Грейс и й подаде ръка.

— Приятно ми е, Джак Браун. — Грейс много го хареса — беше красив, с тъмна коса и с невероятни сини очи.

— Приятно ми е — подаде ръка тя. Не можа да измисли какво повече да каже и само се усмихна.

— Поздравления за годежа. Много се зарадвахме, когато разбрахме. Клариса смяташе да ви пише, но… беше много заета.

— О, няма нищо и без това сме зарити от писма, все още не съм отговорила на всички.

— Джак, ела при мен, толкова се радвам да ви видя — дори Флорънс прозвуча по-бодро. Независимо кои бяха тези хора, очевидно бяха много важни за семейството. Клариса се приближи до Грейс и я целуна.

— Нямаш нищо против, нали. С Чарлс се познаваме толкова отдавна. Много се радвам да се запознаем — каза й тя. Клариса беше невероятно красива, с руса коса и с кафяви очи. Кожата й беше с приятен тен. Беше свалила лисичата кожа, отдолу беше по синя вълнена рокля, под която се разкри прекрасно тяло — дълги стройни крака и пищен бюст. Как искаше да прилича на нея, с малко завист помисли Грейс.

— И за мен е удоволствие — малко сковано се усмихна тя.

— Предполагам, че Чарлс ви е разказал всичко за мен — започна Клариса, сядайки до нея.

— Ами, казвал ми е някои неща — колебливо отговори Грейс, защото щеше да прозвучи грубо, ако признаеше, че той никога нищо не й беше споменавал.

— Така ли! — Сега Клариса от своя страна се притесни и даже леко се изчерви. — Разбирам, и аз смятам, че точно така трябваше да постъпи. Това беше толкова отдавна, нали Фло?

— Какво каза? — сепна се Флорънс. — Господи, чувствам се ужасно, сякаш пак ще ми прилошее.

— О, скъпа, толкова ми е мъчно за теб. А къде е таткото? — попита Клариса.

— В Лондон, няма възможност да дойде — нацупи се тя.

— Колко вълнуващо. Кога трябва да се роди? Искам всичко да ми разкажеш, какво име сте избрали, всичко! Мога ли да му стана кръстница! О, това ще бъде прекрасно, обещай ми, че аз ще бъда…

Клариса сякаш съзнателно промени темата и се вкопчи в разговора си с Флорънс. Какво ли е трябвало да й каже Чарлс за нея — помисли си Грейс.

— Ще останете за вечеря — настоя Мюриъл. — Ако искате, можете да преспите тук, тъкмо ще си починете от дългото шофиране.

— Много мило от ваша страна, но наистина трябва да се прибираме. Ще се възползваме от поканата друг път. Флорънс, ще те посетя в Лондон, имам подаръци за теб.

— На всяка цена, много бих се радвала, не толкова на подаръците, колкото на твоята компания.

Бременността сякаш прави Флорънс по-мила и добра, помисли си Грейс.

Те поседяха час, след което Клариса се изправи и подкани Джак:

— Хайде, скъпи, време е да тръгваме, дълъг път ни чака. Клифърд, съкровище, много ще ми помогнеш с някои съвети за нашата градина. Тя не е голяма, обикновено дворче, но би станала много хубава. Какво можеш да ни предложиш, в понеделник ще дойде градинарят, имаш ли някакви книги или нещо подобно…

— О, колкото искаш. Ела с мен в кабинета и ще те затрупам. — Клифърд стана и излезе от стаята, водейки Клариса за ръката. След няколко минути Чарлс ги последва. Грейс го проследи с поглед и се почувства малко тъжна и изморена, усещаше, че присъствието й бледнее и едва се концентрира върху малко скучния разказ на Джак за ваканцията им във Франция. След десетина минути Клифърд се появи на вратата, поклащайки глава, явно по адрес на Клариса.

— Какво момиче, луда глава! — каза той. — Джак, вече получи заповедите й — иска да си тръгвате.

— Да — скочи Джак. — Тръгвам, довиждане Грейс, надявам се, че скоро пак ще се видим.

— Ще ви изпратя — каза Грейс и го последва навън. Клариса и Чарлс не бяха там. Тя се върна в къщата да ги потърси, мина през коридора и ги видя във всекидневната — гледаха през прозореца към тъмната градина и бяха с гръб към нея.

— … почувствах се толкова ужасно — тъкмо казваше Клариса, — бях толкова глупава и нетактична.

— Съжалявам, но… — започна Чарлс.

— Наистина трябваше да й кажеш, отдавна трябваше да го направиш. Ами родителите ти? Със сигурност те…

— Клариса, ще го направя, обещавам. Баща ми каза същото. Но ми е малко трудно.

— О, Чарли! — въздъхна тя и бързо го целуна по бузата. — Ти си безнадежден случай, мисля, че това беше първото, с което ме очарова.

— Клариса, скъпа, къде си? — Зад гърба на Грейс се появи Джак и я завари как наблюдава двамата. Грейс се обърна и побягна, цялата червена, очите й се напълниха с горещи сълзи не само от това, което беше видяла и чула, но и от унижението, че я бяха хванали да подслушва.

— Идвам, ангел мой, с Чарлс имахме да си кажем някои неща. Довиждане Мо, благодаря за чая. А къде е Грейс, толкова се радвам, че се запознахме.

— Не знам — отговори Чарлс. — Грейс, скъпа, къде си?

— Мисля, че все още е в гостната, там я видях — подхвърли Джак. Грейс се беше затворила в банята, заровила глава в ръце. Помисли си, че трябва да се отблагодари на Джак за тактичността.

— Извинявай — каза тя, когато по-късно се появи. — Не знаех, че си тръгват.

— Няма значение, скъпа. Не изглеждаш добре — каза Чарлс.

— Нищо ми няма. Бих искала да се прибера вкъщи, ако не възразяваш. Имам ужасно главоболие. Ще се обадя на баща ми да ме прибере.

— Скъпа, съжалявам. Ела долу да поседнем край огъня, може да ти мине. Ще ти дам един аспирин.

Флорънс лежеше на канапето със затворени очи. Тя обърна поглед към Грейс и въздъхна.

— На никого не пожелавам да се чувства така.

— Наистина. Клариса е много красива — промени темата Грейс.

— Да, много.

— Чух я да споменава, че Чарлс е трябвало нещо да ми съобщи, а той нищо не ми е споменавал. Те… те стари приятели ли са?

— Господи, как може да се държи така, не мога да повярвам. Да, стари познати са, макар че не са точно приятели. Бяха сгодени преди две години. Съжалявам, Грейс, наистина си мислех, че знаеш.

За първи път Грейс видя в очите й истински топло отношение и съчувствие.