Пени Винченци
Забранени места (1)

Пролог

24 юни 1995 г.

— Днес ще я накарам да ни разкаже всичко. Цели петдесет години пази тайната си и мисля, че е крайно време да я научим.

Произнесени с ясен, мелодичен и добре модулиран глас тези думи отекнаха в Палм Корт на хотел „Риц“. Няколко разговора спряха. Репликата дойде от елегантна дама с бял копринен костюм, подгънала изискано дългите си красиви крака под стола. Усетила моментното смущение в салона, тя се усмихна доволно на своята събеседничка.

Макар и по-консервативна на вид, другата жена на масата бе с не по-малко елегантна рокля от черен вълнен плат; широк перлен гердан обгръщаше дългата й шия.

— Клариса, аз лично залагам без колебание на Грейс. През всичките тези години ти упорито се опитваш да проникнеш в тайната й без резултат. А и има ли значение? Сама спомена, че изминаха петдесет години.

— Не мога да търпя около мен да има тайни, Флорънс — отговори Клариса. — Изнервям се. А особено се дразня от толкова стари тайни. Признай, че това, което Грейс крие, наистина е твърде загадъчно.

— Значи ли това, че ти нищо не криеш?

— Аз ли? — Големите кафяви очи на Клариса се отвориха широко и тя се усмихна на приятелката си. — Разбира се, че не крия нищо. Разказвам всичко на всеки. Нищичко не мога да задържа. Би трябвало да го знаеш, скъпа.

— Хм — бе единственото, което се отрони от устните на Флорънс. Сивите й очи внимателно следяха приятелката й.

— Какво искаш да кажеш с това „хм“?

— Нищо. Абсолютно нищо. — Тя очевидно реши да отмине въпроса без повече коментар. Но след малко продължи: — Ние и трите преминахме през една… как да кажа… през една война с много събития. Твърде интересни неща ни се случиха и естествено е с тях да са свързани и доста тайни.

— Съгласна съм, но ние с теб добре се познаваме — рече Клариса.

— Докато Грейс винаги се е държала малко настрани. Струва ми се, че тя ни го дължи. А, ето я и самата нея. Тук сме, Грейс — провикна се Клариса.

— Здравейте — поздрави приятелките си Грейс и ги прегърна сърдечно. Отпусна се на един стол и се зае да сваля ръкавиците си. — Моля да ме извините за закъснението, но имаше задръстване.

— Отпусни се, скъпа, и изпий един чай. Не е ли по-добре да поръчаме шампанско? Мисля, че случаят заслужава да бъде отбелязан, нали?

— Шампанско! — обади се Флорънс. — Клариса, едва четири и половина е.

— Известно ми е. Но си мисля, че една от малкото компенсации на напредналата ни възраст, е че можем да правим каквото и когато си поискаме. А точно сега ми се иска шампанско.

— Защото си убедена, че така езикът на Грейс ще се развърже — рече Флорънс. — Предупреждавам те, скъпа, днес тя е решила да те накара да проговориш. И е напълно сериозна.

— Така ли? — удиви се Грейс. — И за какво по-точно?

— Чудесно знаеш какво ме интересува? — обади се Клариса. — Струва ми се, че след петдесет години ни дължиш някакво обяснение.

— Колко красив костюм, Клариса — отбеляза Грейс. — Откъде го купи?

— Стига да поискаш можеш да скъсаш нервите на човек — въздъхна Клариса. — Намерих го в „Харви Никълс“, щом е толкова важно.

— За мен е важно. Обичам да зная повече за тези неща. Още не мога да се освободя от усещането, че изоставам, че съм като проста полска мишка що се отнася до дрехите, докато вие се перчехте с вашите прекрасни облекла от „Рен“.

— Трябва да призная, че често имаш доста семпъл вид — съгласи се Флорънс, докато посягаше за сандвич с тънките си пръсти. — Дори доста често.

— Благодаря, Флорънс. Ти пък чудесно знаеш как да ме накараш да се почувствам по-зле. И не пропускаш такава възможност.

— Хей — намеси се Клариса, — не се разгорещявайте. Поне не тук. А, ето го и шампанското. Чудесно! Грейс, скъпа, ти първа.

— Благодаря — прие приятелката й. — Но трябва да те предупредя, че нямам намерения да развързвам езика си. Ако Флорънс е права и това е целта ти.

— Какво толкова? Нима след толкова години може нещо да се промени? Защо да не ни разкажеш? Като че ще го разгласим.

— Аз може и да не го направя, Клариса — прекъсна я Флорънс, — но ти непременно ще го сториш.

— Това е несправедливо. Разбира се, че няма да го направя. Пък и кой ще даде ухо на брътвежите на една стара жена?

— Теб всеки те слуша — вметна остро Флорънс. — Просто хората нямат друг избор.

— Искрено се надявам, Флорънс, че проявяваш повече такт, когато си в Камарата на общините, макар това да е място, където не е прието хората да са тактични. Ако разговарям по този начин с някой от моите акционери, ще си навлека милион неприятности. Все едно, както казах, Грейс, моментът настъпи.

— Но защо? — попита приятелката й. — Защо точно днес?

— Защото е кръгла годишнина. Цели петдесет години се срещаме на този ден, идеята е чудесна, макар да дойде от мен, и никога не сме пропускали да се съберем, независимо от обстоятелствата.

— С изключение на годината, когато Флорънс участваше в предизборна кампания и отидохме да я подкрепим. Тогава прекарахме деня при нея — уточни Грейс.

— И когато Грейс заведе учениците си на онзи чудесен фестивал в Ирландия и ние заминахме, за да присъстваме — додаде Флорънс. — А също и в годината, когато откриваше компанията си в Ню Йорк и посетихме Емпайър Стейт Билдинг.

— Да, точно така — съгласи се Клариса. — Това само доказва мисълта ми. Не сме пропускали нашата среща и винаги сме се подкрепяли. Съпрузи, бебета, успехи и провали, сърдечни страдания и щастие, всичко сме споделяли. И въпреки всичко Грейс пази своята огромна тайна. Абсолютно сигурна съм, че има тайна, че ни казваш много малко от онова, което можеш да споделиш с нас. Това е несправедливо.

— Много съжалявам — отговори Грейс. — Съжалявам, че ме мислиш за несправедлива. Но не мога да ти кажа.

— Но…

— Извинявайте — прекъсна ги Флорънс. — Колкото и да е вълнуващата темата, ще трябва да се обадя по телефона. Искам да проверя какво става с гласуването. Веднага се връщам. Нищо не й казвай, Грейс.

— Виж какво, Клариса — започна Грейс, докато проследяваше с поглед Флорънс. Сините й очи добиха изненадващо студен блясък. — Не само аз имам тайна, нали? И трите имаме. Не би искала да те карам да ми разкажеш своята, нали?

— Не, но това е нещо съвършено друго. — Клариса се усмихна подкупващо, докато все още прекрасната й кожа на типична англичанка, неочаквано порозовя. — Моята… моята е някак по-лична. Поне мисля, че така би я нарекла ти. — Тя се огледа, за да се увери, че Флорънс не се задава. — Ако я споделя, ще отворя рана. А твоята история, поне това, което ние знаем за нея, прилича повече на филмов сюжет. Невероятно вълнуваща. Съпруг, който…

— Няма никакво значение — прекъсна я Грейс и на лицето й изгря не по-малко мила усмивка. — Тайната си е тайна. Обещала съм да не я споделям с никого и не престъпих обещанието си през всичките тези години. Няма да го престъпя нито сега, нито когато и да било.